ЧАСТ ПЕТА

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ

Глава двадесет и четвърта

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V ПРОМЕНЛИВ ТОК И ДО 1500 V ПОСТОЯНЕН ТОК

Раздел I

Област на приложение

Чл. 1101. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за разпределителни уредби (РУ) с напрежение до 1000 V променлив ток и до 1500 V постоянен ток, разполагани в закрити помещения и на открито и изпълнявани като командни пултове, разпределителни, командни и релейни табла, уредби в клетки и шкафове.

(2) Допълнителните изисквания към РУ в жилищни и обществени сгради са посочени в глави тридесет и осма и тридесет и девета.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 1102. Тоководещите части, апаратите и носещите конструкции се избират по условията за нормална работа (в съответствие с работното напрежение и ток, клас на точност, вибрации, сеизмична устойчивост и др.) и по условия в авариен режим на работа (претоварване, нагряване и др.) и при условията на к. с. (термична и динамична устойчивост, комутационна способност) съгласно глава четвърта.

Чл. 1103. (1) Разпределителните уредби и присъединените към тях вериги се обозначават с видими четливи надписи, указващи недвусмислено предназначението им, както и диспечерското им наименование.

(2) Надписите се поставят на лицевата страна на устройствата (шинни системи, изводни полета и др.), а при двустранно обслужване - и на задната страна.

Чл. 1104. Частите на РУ, отнасящи се към вериги, различни по клас напрежение, както и по вид ток (постоянен или променлив) се изпълняват и разполагат така, че се разпознават безпогрешно.

Чл. 1105. Фазите и полюсите се разполагат, подреждат и оцветяват съгласно глава първа, раздел II.

Чл. 1106. Всички части от РУ, подложени на корозия, се защитават по подходящ начин (без да се нарушава електрическата връзка между отделните елементи).

Чл. 1107. Разпределителните устройства се заземяват съгласно глава седма, като за подвижните части (врати и др.) се използва гъвкав заземителен проводник.

Раздел III

Разполагане на апарати

Чл. 1108. Апаратите се разполагат така, че се осигурява удобно и безопасно обслужване и възникващите при експлоатацията искри и електрически дъги не могат да наранят обслужващия персонал, да причиняват запалване или повреждане на съседни съоръжения.

Чл. 1109. (1) Ножовите разединители, както и другите ножови комутационни апарати се разполагат така, че под действие на собственото си тегло не могат самопроизволно да затварят веригата, в която са включени.

(2) Като правило в изключено положение подвижните тоководещи части остават без напрежение.

Чл. 1110. (1) Ножовите разединители и другите ножови комутационни апарати с директно ръчно задвижване за комутация под товар, които имат обърнати към оператора работни контакти, се снабдяват с негорими капаци без отвори или прорези.

(2) Разрешава се открит монтаж на ножовите разединители, предназначени за изключване само на напрежение, при положение, че са недостъпни за неквалифициран персонал.

Чл. 1111. Устройството за задвижване на комутационните апарати се маркира за положенията "включено" - "изключено".

Чл. 1112. (1) За ремонт или замяна на автоматични стационарни прекъсвачи се осигурява видимо разкъсване на веригата откъм източника на напрежение.

(2) Изискването по ал. 1 не се прилага в случаите:

1. автоматичните прекъсвачи са с щепселен монтаж - изваждаеми;

2. предвидено е изключване на РУ по части или е допустимо цялостно изключване на РУ;

3. осигурена е възможност за безопасна работа под напрежение с изолирани инструменти.

Чл. 1113. (1) Витловите предпазители се присъединяват по такъв начин, че при изваден патрон винтът на гилзата остава без напрежение.

(2) Ламелните предпазители се присъединяват по такъв начин, че при извадена вложка захранващият ламел е недостъпен.

Раздел IV

Разполагане на тоководещи части

Чл. 1114. (1) В сухи помещения между неподвижно закрепени неизолирани тоководещи части с различен поляритет, както между тях и неизолирани заземени метални части, се осигурява разстояние най-малко 20 mm по повърхността на изолацията и 12 mm по въздуха.

(2) От неизолирани тоководещи части до предпазни прегради се осигурява разстояние най-малко 100 mm при мрежи и 40 mm при плътни свалящи се ограждения.

(3) Ако в РУ има постоянен достъп на неквалифициран персонал за работа, свързана с технологията на производството, най-малкото разстояние от неизолирани тоководещи части до предпазни мрежи е 0,7 m.

Чл. 1115. В РУ, разположени в сухи помещения, проводниците с изолация, изчислена за работно напрежение не по-ниско от 660 V/ 1000V, могат да се полагат в табла и шкафове непосредствено върху защитени от корозия метални повърхности без ограничение на разстоянието между тях.

Чл. 1116. Разрешава се полагането на заземени неизолирани проводници и шини без изолатори.

Чл. 1117. Полагането на кабели и проводници за вторични вериги е съгласно изискванията по глава двадесет и трета.

Раздел V

Конструкции на разпределителни уредби

Чл. 1118. Конструкциите на РУ не трябва да предизвикват нарушаване на контактни съединения или разрегулиране на апарати и прибори от вибрации, възникнали при задействането на апаратите, както и от вибрации и сътресения, предизвикани от външни въздействия.

Чл. 1119. (1) Повърхностите на хигроскопични изолационни елементи, върху които непосредствено се монтират неизолирани тоководещи части, се защитават от проникване на влага (лакиране, импрегниране и др.).

(2) Не се допуска в открити РУ и във влажни помещения използването на хигроскопични изолационни материали.

(3) Открити и закрити РУ, подложени на вредно или агресивно въздействие на околната среда (прах, влага, химически агенти, йонизиращи лъчения и др.), се изпълняват по начин, който осигурява защитата им.

(4) За помещения, в които има йонизиращи въздействия или други лъчения, изолационните разстояния се пресмятат допълнително, а кабелите се изчисляват и избират със съответната устойчива изолация.

Раздел VI

Закрити разпределителни уредби

Чл. 1120. (1) Най-малката светла широчина на коридорите за обслужване на закрити разпределителни уредби (ЗРУ) е, както следва:

1. пред табла (при едностранно обслужване) - 1,2 m;

2. зад табла (при двустранно обслужване) - 0,8 m;

3. между табла (при двустранно разположение) - 1,5 m;

4. между разположени една срещу друга РУ до 1000 V и РУ над 1000 V, в същото помещение - 1,5 m , но не по-малко от минимално изискваното технологично разстояние за обслужване на високоволтовата уредба (колички, врати и др.) плюс 0,8 m.

(2) Светлата широчина може да се намали на отделни места от издадени строителни конструкции с не повече от 0,2 m.

(3) Светлата височина на коридорите за обслужване на ЗРУ е най-малко 2,0 m.

Чл. 1121. При дължина на помещението за разпределителната уредба над 8 m се изисква:

1. коридорите за обслужване на разпределителна уредба да имат два изхода, като изходът от обслужващия коридор зад таблата може да е както в същото помещение на РУ, така и в друго помещение;

2. при широчина на обслужващия коридор над 3 m и липса на масленонапълнени съоръжения вторият изход не е задължителен.

Чл. 1122. (1) Вратите, с изключение на тези, през които се влиза в уредби с по-високо напрежение, се отварят навън и се снабдяват със самозаключващи се брави, отваряни отвътре без ключ. Вратите са с огнеустойчивост, определена с нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

(2) Широчината на вратите е най-малко 0,90 m, а височината - най-малко 2,0 m, като се осигурява възможност за внасяне и монтаж на съоръжения в РУ.

Чл. 1123. (1) Разстоянието от най-издадените неоградени неизолирани тоководещи части (например върховете на изключени лостови прекъсвачи), разположени на достъпна височина (под 2,5 m) от едната страна на коридора и противоположната стена или насрещната уредба с оградени неизолирани тоководещи части с напрежение до 660 V, е най-малко:

1. при дължина на разпределителна уредба до 8 m - 1,0 m;

2. при дължина на разпределителна уредба над 8 m - 1,2 m;

3. при напрежение 660 V и по-високо - 1,5 m.

(2) Разстоянието между неоградени неизолирани тоководещи части, разположени на достъпна височина (под 2,5 m) от двете страни на коридора, е най-малко:

1. при напрежение под 660 V - 1,5 m;

2. при напрежение 660 V и по-високо - 2,0 m.

(3) Неизолирани тоководещи части, пресичащи обслужващ коридор на височина най-малко 2,5 m, може да не се ограждат.

(4) При разстояния, по-малки от посочените в предходните алинеи, неизолираните тоководещи части се ограждат.

Чл. 1124. (1) За предпазни огради се използват мрежи с размери на отворите 10 х 10 mm до 25 х 25 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, плътна ламарина с дебелина най-малко 1 mm или смесени.

(2) Височината на предпазните ограждения е най-малко 2,0 m.

Чл. 1125. Снемани или отваряни предпазни огради (прегради) се закрепват така, че снемането, съответно отварянето е само чрез специално приспособление или ключ.

Раздел VII

Открити разпределителни уредби

Чл. 1126. (1) Откритите разпределителни уредби (ОРУ), разполагани на открито, се изпълняват със степен на защита най-малко IP 43, ако съдържат измервателни апарати и релета, а в останалите случаи - IP 33.

(2) Разпределителните уредби се разполагат на площадка с височина най-малко на 0,2 m над околния терен, но не по-малко от средната дебелина на снежната покривка за района.

(3) Не се допуска наличие на отвори от долната страна на РУ, през които могат да проникват гризачи, вода и др.

Чл. 1127. (1) При необходимост в шкафовете на РУ се предвижда отопление за осигуряване на нормална работа на поставените в тях комутационни апарати и прибори.

(2) Задължително се предвиждат мерки срещу образуване на конденз в шкафовете на РУ.

Глава двадесет и пета

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ УРЕДБИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I

Област на приложение, определения

Чл. 1128. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни разпределителни уредби за променлив ток с напрежение над 1000 V до 400/750 kV.

(2) Разпоредбите не се отнасят за специални, временни и подвижни уредби, чието устройство се урежда с други нормативни актове.

Чл. 1129. Разпределителните уредби (РУ) са уредби за приемане и разпределение на електрическа енергия, състоящи се от комутационни апарати, тоководещи шини, спомагателни устройства (компресорни, акумулаторни и др.), средства за измерване, защита, автоматика и др. Изпълняват се като:

1. открити разпределителни уредби (ОРУ) - всички или основните съоръжения са разположени на открит въздух (на открито);

2. закрити разпределителни уредби (ЗРУ) - всички съоръжения са разположени в сграда;

3. комплектни разпределителни уредби (КРУ) - всички съоръжения са разположени в затворени метални шкафове (модули), с напълно подготвен вид за монтаж в сграда;

4. комплектни разпределителни уредби (КРУО или модули) - всички съоръжения са разположени в затворени метални шкафове КРУО или в специално капсуловано изпълнение, което обхваща част или цяла монтажна единица (модули), с напълно подготвен вид за монтаж на открито.

Чл. 1130. Подстанция (п/ст) е съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. В зависимост от функцията, която изпълнява, подстанцията се нарича:

1. трансформаторна - подстанция, която съдържа трансформатори;

2. разпределителна (възлова) - подстанция, която разпределя електрическа енергия и захранва разпределителна електрическа мрежа или свързва две или повече мрежи;

3. токоизправителна - подстанция, която преобразува променлив електрически ток в постоянен и го разпределя;

4. тягова - подстанция, която захранва контактната електрическа мрежа на БДЖ;

5. градска - подстанция, която е изградена по опростена схема, с намалени габарити, с модулни конструкции с въздушна изолация и др. Изграждане на такива подстанции се допуска само при осигурено цялостно изключване на подстанцията за извършване на ремонтни работи или оперативни превключвания от място.

Чл. 1131. Комплектна трансформаторна подстанция (КТП, КТПО) е подстанция, съставена от трансформатори и КРУ (КРУО), доставени в напълно завършен или подготвен за монтаж вид.

Чл. 1132. Трансформаторен пост (ТП) е съвкупност от електрически съоръжения за получаване, трансформиране и разпределение на електрическата енергия от средно напрежение на ниско напрежение. Трансформаторните постове се изпълняват като:

1. отделно стоящи;

2. вградени в сграда (подземни и надземни);

3. пристроени.

Чл. 1133. Стълбов (мачтов) трансформаторен пост - трафопост, в който всички съоръжения са монтирани на открито върху стълб или върху висока конструкция.

Чл. 1134. Клетка (килия) - част от помещението на ЗРУ или ТП, предназначена за монтиране на апарати, тоководещи части и шини. Клетките се изпълняват като:

1. затворени - клетки, които са затворени от всички страни и имат плътни ограждения и врати;

2. открити - клетки, които имат отвори, напълно или частично затворени с неплътни мрежести ограждения или смесени ограждения.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 1135. (1) Откритите разпределителни уредби се комплектуват със съоръжения за висок монтаж. За останалите разпределителни уредби се допускат и други възможности.

(2) Съоръженията, тоководещите части, изолаторите, закрепващите елементи и носещите конструкции на РУ се избират и разполагат така, че:

1. предизвиканите при нормална работа механични усилия, вибрации, нагряване, електрически дъги, изхвърляне на газове и др. не причиняват нараняване на обслужващия персонал, а в аварийни условия при къси или земни съединения не се нанасят поражения на съседни съоръжения;

2. при изключване на която и да е верига участващите в нея тоководещи части, апарати и конструкции позволяват огледи, замени и ремонти, без да се нарушава нормалната работа на съседните вериги, което е специално предвидено и технически осигурено при конструирането на самата уредба;

3. осигурена е възможност за удобно транспортиране, пренасяне и монтиране на съоръжения и конструкции.

(3) Изискванията по ал. 2, т. 2 не се отнасят за опростени РУ, в които посочените дейности се извършват при напълно изключено РУ, заложено при разработването на проекта за уредбата.

Чл. 1136. Изборът на съоръжения, апарати, тоководещи части, изолатори и др. в РУ по условията на к. с. се извършва с отчитане на изискванията в глава четвърта.

Чл. 1137. (1) Конструкциите, на които се разполага електрообзавеждането на РУ, се проектират и изграждат така, че да издържат усилията от теглото му, вятъра, обледяването и к. с., както и теглото на монтьорите с инструментите за работа по тях.

(2) Не се допуска нагряването на строителните конструкции от протичането на електрически ток през тоководещи части близо до тях с температура, по-висока от:

1. за конструкции, достъпни за докосване от обслужващия персонал - 50 °С;

2. за конструкции, недостъпни за докосване от обслужващия персонал - 70 °С.

(3) В нормален режим, ако в тоководещите части токът е до 1000 А, строителните конструкции не се проверяват по условието за нагряване.

(4) Конструкциите и съоръженията се проверяват/оразмеряват на сеизмична устойчивост за съответния район съгласно нормативните изисквания.

Чл. 1138. (1) Във веригите на РУ се предвиждат разединяващи устройства, които осигуряват възможност за видимо отделяне на всички апарати в една верига (прекъсвачи, отделители, измервателни трансформатори, кондензаторни батерии, силови трансформатори и др.) от възможните източници на напрежение.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за шкафове на КРУ и КРУО с изваждащи се колички, високочестотни преградни бобини и кондензатори, напреженови трансформатори и вентилни отводи, поставени на изходящи линии, а също и за вентилни отводи към фазовите изводи на трансформаторите.

(3) Допуска се в отделни случаи измервателните трансформатори да се поставят преди разединителя, отделящ останалите апарати на тази верига от източника на напрежението, ако това се налага от схемата или конструкцията на РУ.

(4) Допуска се за уредби, изпълнени с елегазови модули, видимото отделяне да се осъществява от вътрешен разединител, за което е предвидена възможност за визуално наблюдение.

(5) Изискванията по ал. 1 не са задължителни за ТП градски тип и възлови станции.

Чл. 1139. Напреженовите трансформатори с напрежение до 35 kV, присъединени към събирателни шини, се защитават с предпазители, освен ако това не е в противоречие с използваната автоматика.

Чл. 1140. (1) Комутационните апарати или техните задвижвания се снабдяват с механични указатели за положенията "включено", "изключено".

(2) Ако комутационните апарати нямат открити контакти и задвижването им е отделено от тях със стена, предвиждат се указатели както на апаратите, така и на задвижванията им.

Чл. 1141. При изграждане на РУ в места, където въздухът съдържа вещества, които действат разрушително на апаратите и тоководещите части или нарушават тяхната изолация, се прилагат специализирани мерки, като:

1. разполагане на РУ от страна на преобладаващата посока на вятъра;

2. използване на устойчиви на действието на околната среда материали или покрития;

3. използване на усилена изолация;

4. използване на РУ с опростена схема;

5. изграждане на ЗРУ или КРУО вместо ОРУ, осигурено срещу проникване на вредни вещества;

6. защитаване на всички съоръжения, апарати и конструкции с устойчиви на химическите агенти покрития.

Чл. 1142. При липса на конкретни данни за размера на зоната с вредни въздействия се приема:

1. широчина на крайбрежния пояс на солени водоеми - 5 km;

2. отстояние от химически предприятия - 1,5 km, (ако е извън "розата" на ветровете).

Чл. 1143. В откритите РУ се предвижда подгряване на командни шкафове, клапани на въздухоструйни прекъсвачи и др. елементи при минусови температури на въздуха и специални мерки за недопускане образуването на конденз в апаратите и задвижващите механизми.

Чл. 1144. (1) Шините на РУ се изпълняват от медни, стомано-алуминиеви и алуминиеви проводници, тръби, кръгли, плоски или профилни шини от мед, алуминий или композитни материали.

(2) Използването на медни шини или конструкции се допуска при специални случаи (морско крайбрежие, химически заводи и др.).

(3) Токопроводите с напрежение до 35 kV се избират по условията, посочени в глава дванадесета.

(4) Допуска се свързването на две шинни системи, разположени в различни помещения, само с токопроводи (закрити или открити). Допуска се свързване и чрез кабели, като задължително връзката е през прекъсвач, разположен в едната уредба.

Чл. 1145. (1) Контактът между тоководещи части от различни материали се осъществява по начин, изключващ електрохимична корозия (използване на биметални елементи, специални пасти и др.).

(2) Не се допуска запояване и усукване на тоководещи жила.

Чл. 1146. Шините се подреждат и оцветяват по фази по един и същи начин за цялата уредба съгласно указанията в глава първа.

Чл. 1147. (1) В РУ в една верига с прекъсвачи и разединяващи устройства (разединители и заземителни ножове към тях) се поставят блокировки, предотвратяващи погрешни манипулации между:

1. прекъсвачи и разединители;

2. бързоотделители и разединители;

3. заземителните ножове на линейния разединител и прекъсвача;

4. прекъсвачи, разединители и заземителни ножове от двете страни на силовите трансформатори;

5. работните и заземителните ножове на разединителите.

(2) При разединители, обслужващи оградени с ограда съоръжения, блокировката се поставя между главните ножове, заземителните ножове и вратата на оградата.

(3) В РУ с опростени схеми блокировките може да са механични, а в останалите случаи са електромеханични.

(4) При използване на софтуерни блокировки се гарантира невъзможността за извършване на неправилна манипулация, като се изпълнява още една от блокировките по предходните алинеи.

(5) Задвижванията на разединители, достъпни за външни лица, се снабдяват с приспособление за блокиране както във включено, така и в изключено положение.

Чл. 1148. (1) В РУ се предвиждат стационарни заземители за апаратите и шините в съответствие с изискванията за безопасност:

1. за РУ с напрежение 220 kV и по-високо - от двете страни в едно присъединение;

2. на ВЛ - "вход-изход".

(2) За заземяване на елементи, където не могат да се използват стационарни заземители или не са поставени такива (двустранно в присъединение 110 kV), на тоководещите и заземяващите шини се подготвят контактни повърхности за присъединяване на преносими заземители.

Чл. 1149. (1) Сборните шини на РУ се заземяват чрез стационарни заземители.

(2) Заземяването на сборни шини като правило се изпълнява от стационарните заземители на разединителите на напреженовите трансформатори или вентилните отводи към тези шини.

(3) Шините в КРУ се заземяват в поле мерене, вентилни отводи или чрез отделен стационарен заземител чрез заземителна количка или по друг способ.

(4) Допуска се при заземяване на апарати и устройства в дадено присъединение използването на преносими заземители само за РУ с напрежение до 110 kV включително, при спазване на изискванията по чл. 1148.

(5) При извършване на регулировки на разединители в уредби ВН се допуска използване на преносими заземители.

Чл. 1150. Заземяващите ножове се оцветяват на ивици в червен и бял цвят, тип "зебра", а ръкохватките на задвижванията и самите задвижвания - в червен цвят.

Чл. 1151. (1) Оградите на тоководещите части и съоръжения се изграждат мрежести или плътни:

1. в ОРУ - мрежести с височина 2 m; за нови уредби не се допускат бариери; допускат се бариери само за действащи уредби при разширение;

2. в ЗРУ - мрежести, плътни или смесени с височина не по-малка от 1,7 m (от пода на обслужващия коридор), като задължително се проверяват габаритните разстояния за безопасност на обслужващия персонал.

(2) Мрежестите огради се изпълняват с отвори между 10 х 10 mm и 25 х 25 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm.

(3) Частите от огради, които се отварят, се снабдяват с устройства за заключване и съответните електрически блокировки, недопускащи влизане зад оградата при наличие на напрежение, и комутация със съоръжение при отворена врата.

(4) Външните огради на ОРУ са с височина най-малко 2,0 m съгласно изискванията за безопасност и наредбата на МРРБ за физическа защита на обекти, в зависимост от напрежението на уредбата.

Чл. 1152. Над вратите на клетките в ЗРУ до съоръженията в ОРУ и на лицевите части на полетата в КРУ се поставят табелки с надписи, показващи предназначението на присъединението и диспечерското наименование.

Чл. 1153. В случаите, когато измененията на температурата или вибрациите на съоръженията водят до деформация на токопроводите, която може да предизвика опасни механични напрежения в тях или в носещите конструкции и изолатори, се вземат мерки за изключване на тяхното възникване.

Чл. 1154. Металните носещи конструкции в РУ, както и подземните метални и железобетонни конструкции се защитават от корозия.

Чл. 1155. (1) Всички съоръжения се разполагат така, че указателите, характеризиращи работата им (ниво на масло, температура, газови релета, указатели на положението им и др.), са достъпни за наблюдение, без да е необходимо изключване на напрежението.

(2) Ако указателите са разположени на височина над 2,5 m, за наблюдението им се предвиждат неподвижни стълби (ако няма такива към самото съоръжение), като при разполагането им се гарантират минималните разстояния за безопасност на персонала.

(3) Ако съоръжението има кранче за вземане на проба от масло, от кранчето до пода (терена) се осигурява разстояние най-малко 0,2 m.

Чл. 1156. Проводниците от веригите на вторичната комутация и тези за осветлението, положени върху маслонапълнени съоръжения, се избират с маслоустойчива изолация и се полагат в гъвкави защитни обвивки.

Чл. 1157. За намаляване на нагряването от директни слънчеви лъчи разположените на открито трансформатори, реактори и токопроводи в защитен кожух се оцветяват в светли цветове с устойчиви на атмосферни влияния бои.

Чл. 1158. (1) За РУ се предвиждат електрически инсталации за осветление и силова инсталация.

(2) Електрическата инсталация за осветление обхваща:

1. за ОРУ:

а) охранно осветление - по оградата;

б) ремонтно осветление - чрез неподвижни и подвижен прожектори;

в) авариен прожектор, захранван от акумулаторната батерия;

2. за ЗРУ:

а) работно осветление за всички помещения;

б) аварийно осветление, захранвано от акумулаторната батерия за основните технологични помещения.

(3) В РУ и подстанциите осветлителните тела се разполагат така, че обслужването е безопасно, без да се налага изключване на елементи от РУ.

Чл. 1159. Разполагането, компановката и устройството на ОРУ и ЗРУ се съобразяват с възможностите за използване на механизация, в това число и специализирана, за осигуряване удобен достъп до съоръженията при извършване на монтажни и ремонтни работи, за което се предвиждат:

1. необходимите подходи за преминаване на механизацията за аварийни и ремонтни работи, като преминаването е с изключване на част от уредбата или на отделни присъединения;

2. технологичен път за силовите трансформатори и по възможност пред прекъсвачите.

Раздел III

Открити разпределителни уредби

Чл. 1160. (1) В откритите разпределителни уредби (ОРУ) с напрежение 110 kV и по-високо се предвижда възможност за максимален достъп до прекъсвачите и измервателните трансформатори, превозване на съоръжения и монтаж/ремонт с широчина и височина най-малко 4 m.

(2) При изграждане на ОРУ на територията на промишлени предприятия при стеснени условия изискванията на ал.1 не са задължителни.

Чл. 1161. (1) Гъвкавите шини се изпълняват от многожични проводници.

(2) Съединенията и отклоненията се изпълняват чрез пресова сглобка или заварка.

(3) Отклоненията в междуопорни участъци са без срязване на основния проводник.

(4) Не се допуска запояване и усукване на проводници.

(5) Допускат се болтови съединения само към клемите на апарати и при временни уредби.

(6) Гъвкавите шини се окачват на единични изолаторни вериги, освен в случаите, когато това е невъзможно по условията за механични натоварвания.

(7) Не се допускат разделителни (врязани) вериги, освен в случай на окачване на високочестотни устройства или с оглед избягване на допълнителни портални конструкции и усложняване компановката на уредбата, като врязаната верига (изолатор) може да е само от лек материал (силикон - стъклопласт).

(8) Гъвкавите шини и мълниезащитните въжета се закрепват по указанията в глава шестнадесета, раздел VII.

Чл. 1162. (1) Отклоненията от сборни шини като правило са под шините.

(2) Не се допуска окачване на шина между две опорни точки над две и повече секции или системи от сборни шини.

Чл. 1163. (1) Шините и носещите конструкции се оразмеряват по механични показатели, натоварване с вятър, лед и температура на въздуха с отчитане на изискванията по глава шестнадесета за ВЛ.

(2) При определяне на механичното натоварване на гъвкави шини се взема предвид теглото на изолаторните вериги и на спусъците към апаратите.

(3) При определяне на натоварването на носещите конструкции допълнително се отчита теглото на монтьор и ползваните от него инструменти и приспособления, както следва:

1. при опъвателни портали - 2 kN;

2. при междинни портали - 1,5 kN;

3. при подпорни изолатори - 1 kN.

(4) Спусъците към апаратите се оразмеряват с усилия, които да не предизвикват недопустими механически напрежения върху апаратите и клемите им при ниски температури и сближаване на проводниците от силен вятър.

(5) Изчислителните механични усилия при к. с., предавани върху подпорните изолатори от твърди шини, се определят съгласно глава четвърта, раздел III.

Чл. 1164. Максималните допустими напрежения в гъвкавите шини при товари, съответстващи на изискванията по чл. 1163, в % от напрежението на скъсване на цялото сечение са посочени в табл. 35.

Чл. 1165. Коефициентът на сигурност за изолаторни вериги при товари, съответстващи на изискванията на чл. 1163 по отношение на тяхното изпитвателно механично натоварване, е най-малко 3.

Чл. 1166. Коефициентът на сигурност за съединителна арматура на гъвкави шини при товари, съответстващи на изискванията на чл. 1163 по отношение на техния разрушаващ товар, е най-малко 3.

Чл. 1167. (1) Порталите за закрепване на шини, шинни връзки в полетата в ОРУ се изпълняват от стомана.

(2) Порталите на носещи шини и на изводите се оразмеряват и изпълняват като крайни или междинни в съответствие с мястото им в уредбата и с изискванията по глава шестнадесета.

(3) Не се допуска използване на обтяжки за укрепване на конструкции в РУ.

Чл. 1168. (1) Броят на елементите в носещите изолаторни вериги в райони с чиста атмосфера се избират съгласно посочените в табл. 40 с добавяне по един елемент.

(2) При определяне на броя на изолаторите се отчитат и изискванията на глава шестнадесета, раздел III и глава двадесет и пета, раздел III.

Чл. 1169. (1) Най-малките светли разстояния между тоководещи части до различни елементи в ОРУ са посочени в табл. 61 (фиг. 8).

(2) Когато при високопланински уредби с надморска височина над 1000 m по условията за изолация и възникване на ефекта корона се приемат разстояния между тоководещите части, по-големи от посочените в табл. 61, необходимо е да се увеличат съответно и разстоянията до заземените части. Всички увеличени разстояния се доказват с изчисления.

Таблица 61

Най-малки светли разстояния от тоководещи части до различни елементи в ОРУ

 

Фигури № приложе ние 1

Разстояния

Означение

Най-малко светло разстояние, mm, за номинално напрежение, kV

до 10

20

35

110

220

400

750

8

9

10

От тоководещи части или от елементи на съоръжения и изолатори, намиращи се под напрежение, до заземени конструкции или постоянни вътрешни огради с височина не по-малка от 2 m


 
 

Аф-з


 
 

200


 
 

300


 
 

400


 
 

900


 
 

1800

1200


 
 

3750

3300


 
 

5500

5000

8

9

Между проводници от различни фази

Аф-ф

220

330

440

1000

2000

1600

4200

3400

8000

6500

10

12 

16

 

От тоководещи части, елементи на съоръжения и изолатори, намиращи се под напрежение, до постоянни вътрешни огради (бариери) с височина не по-малка от 1,5m; до габаритите на превозвани съоръжения и до превозващото ги средство; от контактите и ножовете на разединителите при изключено положение до тоководещи части на съседни вериги


 
 
 
 
 
 

Б


 
 
 
 
 
 

950


 
 
 
 
 
 

1050


 
 
 
 
 
 

1150


 
 
 
 
 
 

1650


 
 
 
 
 
 

2550

2000


 
 
 
 
 
 

4500

4100


 
 
 
 
 
 

6300

5800

13

Между тоководещи части на различни вериги в различни равнини, при обслужване на долната верига и наличие на напрежение на горната верига

В

950

1050

1150

1650

3000

2400

5000

3950

7000

6000

11

17

От неоградени тоководещи части до земята или до покрива на сгради при максимално провисване на проводниците

Г

2900

3000

3100

3650

4500

3900

6450

6000

8200

7200

13

14

17

 

Между тоководещи части на различни вериги в различни равнини, а също и хоризонталното разстояние между тоководещи части на различни вериги при обслужване на едната верига и наличие на напрежение на другата верига; от тоководещи части до сгради и съоръжения

Д

2200

2300

2400

2900

3800

3200

5750

5300

7500

6500

15

От тоководещи части до горния ръб на външната ограда на уредбата

Е

2800

3000

3000

3700

4700

6350

7500

16

От контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория контакт

Ж

240

365

485

1100

2200

1800

4600

3800

7500

6100

Забележка: Стойностите в знаменател се отнасят при защита с ограничители за комутационни пренапрежения фаза-земя 1,8 Uф.

[IMG NAME =

Фиг. 8. Минимални светли разстояния при твърди шини между тоководещи части и заземени части (Аф-з) и между тоководещи части на различни фази (Аф-ф).

 

Чл. 1170. Най-малките светли разстояния между тоководещите части за различните фази на гъвкави шини (Аф-ф)г и между тях и заземени конструкции (Аф-з)г при разполагането им в една хоризонтална равнина (фиг. 9) се определят по формулите.

ф-ф)г = (Аф-ф) + а и (Аф-з)г = (Аф-з) + а,

където а = f Sin a;

f е провесът на проводника при +15°С, m;

a = arc tg P/Q,

където:

P е линейното натоварване на проводника от вятър [N/m] при скорост на вятъра, равна на 60 % от стойността, при която са оразмерени носещите конструкции;

Q - теглото на проводника за 1 m дължина [N/m].

[IMG NAME =

Фиг. 9. Минимални светли разстояния при гъвкави шини между тоководещи и заземени части и между тоководещи части на различни фази, разположени в една хоризонтална равнина.

 

Чл. 1171. (1) При мощности на к. с., равни или по-големи от стойностите, посочени в табл. 62, гъвкавите шини на РУ се проверяват за преплитане или опасно за пробив приближаване на фазите в резултат на тяхното разлюляване от динамичното действие на тока на к. с.

(2) Най-малкото допустимо светло разстояние между намиращи се под напрежение съседни фази в момента на тяхното максимално приближаване под действието на тока на късо съединение, съответства на минималните въздушни междини за въздушни електропроводи, приемани за максималното работно напрежение, съгласно глава шестнадесета.

(3) На гъвкави шинопроводи, изпълнени с няколко проводника на фаза (снопови проводници), се предвиждат дистанционни фиксатори.

(4) При твърди шини и шинни връзки същите се проверяват в режими на к.с. на динамична и термична устойчивост, както и на вибрации.

 

 

 

 

Таблица 62

Мощност на късо съединение, при което е необходима проверка на гъвкавите шини за разлюляване

Номинално напрежение, kV

110

220

400

Мощност на късо съединение, MVA

4000

8000

14000

 

Чл. 1172. (1) Най-малките разстояния по хоризонтала от тоководещи части или изолатори под напрежение до постоянни вътрешни огради (бариери) с височина 1,5 m се приемат равни на размер Б от табл. 61, а тези до постоянните огради с височина 2,0 m - на размер Аф-з от същата таблица (фиг. 10).

(2) Ако елементите по ал. 1 са разположени на височина, по-голяма от тази на бариерите или оградите, същите разстояния се спазват и до височина 2,7 m в равнината им, а от 2,7 m нагоре се спазва размерът Аф-з (фиг. 10).

[IMG NAME =

Фиг.10. Минимални разстояния от тоководещи части и от елементи на изолатори, които се намират под напрежение, до постоянни вътрешни огради.

 

Чл. 1173. (1) Тоководещите части (шини, въводи, спусъци и др.) могат да не се ограждат, ако са разположени на височина над околния терен, по-голяма от размер Г по табл. 61 (фиг. 11).

(2) Трансформаторите и апаратите, на които долният ръб на изолаторите им е разположен на височина най-малко 2,5 m над терена, могат да не се ограждат.

[IMG NAME =

Фиг.11. Минимални разстояния от неоградени тоководещи части и от долния ръб на изолаторите до земята.

 

Чл. 1174. Неоградените тоководещи части се разполагат така, че разстоянието от тях до габаритите на монтирани или превозвани съоръжения, както и до превозващото ги средство, е най-малко равно на размер Б в табл. 61 (фиг. 12).

[IMG NAME =

Фиг.12. Минимални разстояния от тоководещи части до транспортни средства и до превозваните от тях съоръжения.

 

Чл. 1175. Разстоянията между най-близко разположени неоградени тоководещи части на различни вериги се избират с възможност за обслужване на всяка верига без изключване на другата.

Чл. 1176. (1) Ако веригите са разположени в различни равнини (успоредни или паралелни), разстоянията по чл. 1160 се приемат съгласно посочените в табл. 61 - по вертикала, най-малко равно на размер В - по хоризонтала, най-малко равно на размер Д (фиг. 13). При това се спазват изискванията:

[IMG NAME =

Фиг. 13. Минимални разстояния между тоководещи части на различни вериги, разположени в различни равнини, при обслужване на по-нискостоящата верига и наличие на напрежение на по-високостоящата верига.

 

1. за вериги с различни напрежения разстоянията се избират за по-високото напрежение;

2. размерът В позволява обслужване на долната верига при наличие на напрежение на горната, а размерът Д - обслужване на коя да е от веригите при съседна под напрежение.

(2) Ако веригите са разположени в една равнина, разстоянията се приемат съгласно посочените в табл. 61 - най-малко равни на размер Д (фиг. 14). Размерът Д позволява обслужването на едната верига при наличие на напрежение в другата.

[IMG NAME =

Фиг. 14. Минимални хоризонтални разстояния между тоководещи части на различни вериги при обслужване на едната и наличие на напрежение на другата верига.

 

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и ал. 2, ако не се предвижда обслужване на вериги, когато едната е под напрежение, разстоянието между тоководещите части се приема в съответствие с чл. 1169 и 1170.

Чл. 1177. Разстоянието между тоководещи части и горния ръб на външната ограда се приема най-малко равно на размер Е в табл. 61 (фиг. 15).

[IMG NAME =

Фиг. 15. Минимални разстояния от тоководещи части до горния ръб на външна ограда.

 

Чл. 1178. (1) Разстоянията от контактите и ножовете на разединителите в изключено положение са посочени в табл. 61 (фиг. 16) за размерите до:

1. шината, присъединена към втория контакт на разединителя - Ж;

2. тоководещи части от съседни вериги - Б.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за конструктивните размери на разединителите.

[IMG NAME =

Фиг. 16. Минимални разстояния от контактите и ножовете на разединители в изключено положение до заземени и тоководещи части.

 

Чл. 1179. Разстоянията между тоководещите части на ОРУ и командното помещение, сградата на ЗРУ и др. се приемат: по хоризонтала - най-малко равно на размер Д; по вертикала - най-малко равно на размер Г, посочени в табл. 61 (фиг. 17).

[IMG NAME =

Фиг. 17. Минимални разстояния между тоководещи части и сгради или съоръжения.

 

Чл. 1180. Изтеглянето на въздушни линии за осветителни, телефонни, сигнални и др. инсталации под или над тоководещи части в ОРУ се забранява.

Чл. 1181. Най-малките разстояния между ОРУ и водоохладителни уредби са посочени в табл. 60.

Чл. 1182. (1) Най-малкото светло разстояние между разположени един до друг трансформатори, измерено между най-издадените им части на височина до 2,7 m от терена, е 1,25 m, ако не противоречи на нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

(2) Преградни стени между съседни трансформатори се поставят, ако се изисква от НИПАБ.

Чл. 1183. При масленонапълнени машини и апарати съгласно изискванията на НИПАБ се приемат:

1. разстоянията от машините и апаратите до сгради и съоръжения на промишлени предприятия, спомагателни съоръжения (работилници, складове, маслено стопанство и др.) на територията на електрическите централи и подстанции, жилищни и обществени сгради;

2. разстоянията от машините и апаратите до взривоопасни помещения;

3. степента на огнеустойчивост на сградите и категорията на производствата.

Чл. 1184. Разстоянията от напълнените с масло машини и апарати в ОРУ на електрическите централи и подстанции до сградите на ЗРУ, командните и компресорните помещения и блоковете на синхронните компенсатори (ако не са с водородно охлаждане) се определят само от технологичните изисквания и не се завишават с оглед на пожарните изисквания.

Чл. 1185. (1) Под силовите трансформатори и реактори, които съдържат масло, се предвиждат мероприятия съгласно НИПАБ.

(2) Отпадните масла и води, съдържащи масла при нормални условия на експлоатация, се събират и изхвърлят така, че да не замърсяват околната среда и да не попадат във водни басейни. Директното изпускане в канализационната мрежа се забранява.

Чл. 1186. (1) На територията на ОРУ задължително се предвиждат пътища за придвижване на транспортни средства само пред силовите трансформатори.

(2) Широчината на пътищата се избира за еднопосочно движение с обръщане на специални площадки, а при невъзможност - извън границите на ОРУ.

(3) При определяне на габаритите на проходите се вземат предвид габаритите на използваната механизация и превозваните трансформатори на авторемаркета.

Чл. 1187. (1) Уредбите КРУО и КТПО се разполагат на височина най-малко 0,2 m над подравнена площадка, но не по-малко от средната дебелина на снежната покривка за района.

(2) На съоръженията по ал. 1 се предвижда охлаждане и отопление през съответните годишни сезони, ако не са предвидени от производителя и специално се изискват от него.

(3) Разполагането и компановката на уредбите се избира с възможност за удобен транспорт на силовите трансформатори, обслужване на съоръженията в уредбите.

Чл. 1188. Уредбите КРУО и КТПО отговарят и на общите изисквания, посочени в раздел II на тази глава.

Раздел IV

Закрити разпределителни уредби

Чл. 1189. (1) Степента на огнеустойчивост на сградите и помещенията на закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и на трансформаторните клетки, както и разстоянията от отделно стоящите ЗРУ до производствени, жилищни, обществени и др. сгради, се определят съгласно изискванията на НИПАБ.

(2) Разстоянията между пристроени или встроени РУ, разположени до промишлените сгради, не се нормират.

Чл. 1190. (1) Не се допуска пристрояването на ЗРУ към съществуващи сгради с използване на техните стени за стени на РУ.

(2) За предпазване на хидроизолацията на връзката между двете сгради се предвиждат специални мерки.

Чл. 1191. (1) Закритите разпределителни уредби с напрежение до 1000 V и над 1000 V се разполагат в самостоятелни отделни помещения.

(2) Допуска се разполагането на ЗРУ по ал. 1 в общо помещение, ако двете уредби се обслужват от един и същи собственик и уредбата с по-високо напрежение е до 35 kV.

(3) Изискването по ал. 1 не се отнася за комплектни трансформаторни постове с напрежение до 35 kV.

Чл. 1192. Закритите разпределителни уредби и силовите трансформатори не се разполагат под помещения с мокри технологични процеси, а също под бани, тоалетни и др., освен ако са предвидени специални мерки срещу проникване на влага, изпълнени с негорими материали.

Чл. 1193. Изолацията на линейните въводи, а също и подпорните изолатори на откритите външни токопроводи на генераторите с напрежение 6 и 10 kV се избират за номинално напрежение 20 kV, а при напрежение 13,8 и 15 kV - за напрежение съответно 20 и 35 kV.

Чл. 1194. Най-малките светли разстояния между неизолирани тоководещи части на различни фази, както и между тях и заземени конструкции и огради, подове и земя са посочени в табл. 63 (фиг. № 18, 19, 20, 21).

Таблица 63

Най-малки светли разстояния от тоководещи части до различни елементи на ЗРУ

 

Фигури № прило жение 1

Разстояния

Означение

Най-малко светло разстояние, mm, за номинално напрежение, kV

3

6

10

20

35

110

220

18

От тоководещи части до заземени конструкции и части на сградите

Аф-з

65

90

120

180

290

700

1700

18

Между проводници от различни фази

Аф-ф

70

100

130

200

320

800

1800

19

От тоководещи части до плътни огради

Б

95

120

150

210

320

730

1730

19

20

От тоководещи части до мрежести огради

В

165

190

220

280

390

800

1800

20

Между неоградени тоководещи части на различни вериги

Г

2000

2000

2000

2200

2200

2900

3800

21

От неоградени тоководещи части до пода на обслужващ коридор

Д

2500

2500

2500

2700

2750

3500

4200

21

От неоградени линейни изводи от ЗРУ на изхода им на територията на ОРУ до земята и при липса на достъп на превозни средства под тях

Е

4500

 

 

4750

4750

5500

6650

20

От контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория му контакт

Ж

80

110

150

220

350

900

2000

[IMG NAME =

Фиг. 18. Минимални разстояния между тоководещи части на различни фази (А ф-ф) и между тях и заземени части (А ф-з)

[IMG NAME =

Фиг. 19. Минимални разстояния между тоководещи части и плътни огради

[IMG NAME =

Фиг. 20. Минимални разстояния от тоководещи части до огради с мрежи и между неоградени тоководещи части на различни вериги

наредба №3част 5

 

Фиг. 21. Минимални разстояния от неоградени тоководещи части и от долния ръб на изолаторите до пода; светла височина на коридора в ЗРУ; минимални разстояния от неоградени линейни изводи от ЗРУ до терена вън от територията на ЗРУ при липса на достъп на превозни средства под изводите

 

Чл. 1195. (1) Неизолирани тоководещи части се защитават от случаен допир, като се разполагат в клетки, ограждат с мрежи, плътни прегради и др.

(2) Неизолирани тоководещи части, разположени извън клетките над пода на обслужващ коридор на височина, по-малка от размер Д в табл. 63, се отделят с мрежа, като най-малката светла височина от нея до пода на коридора е 2,0 m (фиг. 21).

(3) Тоководещи части, разположени над оградата на височина от пода до 2,3 m, се разполагат на разстояние от нейната равнина, отговарящо на размер В от табл. 63 (фиг. 19 и 20).

(4) Апаратите, на които долният ръб на изолатора е разположен над пода на височина 2,2 m и по-високо, могат да не се ограждат, при условие че са изпълнени изискванията по ал. 2.

(5) Разстоянието от контакта и ножа на разединител в изключено положение до шината, присъединена към втория му контакт, се приема най-малко равно на размер Ж в табл. 63 (фиг. 20).

(6) Използването на бариери за ограждане на тоководещи части в открити клетки не се допуска, а за КРУ и КТП не се изисква.

(7) Изискванията по ал. 6 не се отнасят за трансформаторни клетки, в които са предвидени мерки срещу директен допир до открити тоководещи части с напрежение, по-високо от 380 (400) V.

Чл. 1196. (1) Неоградените и неизолираните тоководещи части на различни вериги, стоящи на височина, по-голяма от размер Д от табл. 63, се разполагат една от друга на разстояние, позволяващо обслужване на всяка верига при наличие на напрежение на съседната верига.

2) Ако веригите по ал. 1 се намират от двете страни на обслужващия коридор, разстоянието между тях се приема най-малко равно на размер Г от табл. 63 (фиг. 20).

Чл. 1197. (1) Най-малките светли разстояния от най-издадените нагрети части на маслени трансформатори или от намотките на сухи трансформатори при естествена циркулация на въздуха се приемат:

1. до задни и странични стени на помещения за трансформатори с мощност до 400 kVA - 0,3 m, а над 400 kVA - 0,6 m; за КТП в метален кожух разстоянието е 0,1 m;

2. до плътни врати на клетки за трансформатори с мощност до 400 kVA - 0,6 m; от 400 до 1000 kVA - 0,8 m; над 1000 kVA - 1,0 m; за КТП в метален кожух разстоянието е 0,1 m.

(2) Разстоянията между части под напрежение и предпазни огради или стени се приемат съгласно табл. 63.

(3) При разполагане на трансформаторите в клетки и помещения се осигурява възможност за удобно обслужване и оглед на съоръжението.

Чл. 1198. (1) Най-малката светла широчина на обслужващия коридор за осигуряване на удобно обслужване и ремонт на уредбата се приема:

1. при едностранно разположение на съоръженията:

а) ако няма разположени задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,0 m;

б) ако има разположени задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,5 m (допуска се 1,3 m, ако помещението на РУ е с дължина под 8,0 m);

в) при КРУ и КТП - дължината (дълбочината) на количката плюс най-малко 0,6 m или диагоналът на количката плюс 0,2 m, но не по-малко от 1,5 m.

2. при двустранно разположение на съоръженията:

а) ако няма задвижвания на прекъсвачи и разединители - 1,2 m;

б) ако има задвижвания на прекъсвачи и разединители - 2,0 m (допуска се 1,8 m, ако помещението на РУ е с дължина под 8,0 m);

в) при КРУ и КТП - дължината на количката плюс най-малко 0,8 m или диагоналът на количката плюс 0,2 m, но не по-малко от 2,0 m;

(2) Посочените в ал. 1 светли широчини при издадени строителни конструкции могат да се намалят, но най-много с 0,2 m, с изключение на КРУ, където това е забранено.

(3) При наличие на коридор от задната страна на шкафове на КРУ и КТП най-малката му широчина е 0,8 m.

Чл. 1199. (1) Широчината на коридорите около КРУ и КТП и покрай стените на РУ с врати или вентилационни отвори е най-малко 1,0 m, като се предвижда възможност за удобно изваждане на съоръженията и апаратите.

(2) Широчината на взривния коридор е най-малко 1,2 m.

Чл. 1200. (1) За РУ се предвиждат изходи при:

1. дължина на РУ до 8 m - един изход;

2. дължина на РУ над 8 m до 60 m - два изхода, разположени в двата края на уредбата на разстояние до 8 m от крайните стени на РУ;

3. дължина на РУ над 60 m - освен изходите в двата края на уредбата се предвиждат допълнителни изходи така, че разстоянието от която и да е точка на обслужващия, наблюдателния и взривния коридор до изхода да е най-много 30 m.

(2) Допуска се изходите да се изпълняват освен навън, така и към други помещения с негорими стени, подове и тавани, несъдържащи пожаро- и взривоопасни предмети, апарати и производства, а също и други помещения на РУ, отделени с негорима и трудногорима врата с граница на огнеустойчивост най-малко 45 min.

(3) В многоетажни РУ вторият и допълнителните изходи могат да се предвиждат и към балкони с външна противопожарна стълба.

Чл. 1201. (1) Фугите и връзките в строителната конструкция се уплътняват.

(2) Стените на ЗРУ и на клетките се оцветяват в светли тонове.

(3) Не се допуска поставяне на прагове в обслужващ коридор и при врати между различни помещения на една уредба.

(4) Не се допуска при излизане от РУ наличието на стъпало, директно след вратите на РУ, като задължително се предвижда площадка.

(5) Използват се подови покрития, които не задържат прах.

Чл. 1202. (1) За вратите в ЗРУ се предвижда отваряне навън или към други помещения със самозаключващи се брави, отваряни от вътрешната страна без ключ.

(2) Вратите между помещенията на съседни ЗРУ с различни напрежения се отварят към уредбата с по-ниското напрежение.

(3) Вратите между секциите в помещения на една и съща уредба се отварят в двете посоки и не трябва да се самозаключват.

(4) Вратите на помещенията на уредбите за едно и също напрежение се отварят с един ключ, различаващ се от този за клетките.

(5) Вратите на трансформаторните клетки с широчина на едното крило над 1,5 m се изпълняват с вградена малка врата, най-малко с широчина 0,75 m.

Чл. 1203. (1) На неохраняеми терени ЗРУ се изграждат както без прозорци, така и с прозорци, задължително защитени с решетки.

(2) Допуска се в охраняем терен на мястото на прозорците поставянето на стъклопанели с армирани стъкла или стъклоблокове.

(3) Решетките за прозорците на първия етаж се изграждат съгласно изискванията за физическа защита на МРРБ (Наредба № 7).

Чл. 1204. (1) В клетките на силовите трансформатори СрН се разполагат отнасящите се към тях разединители, предпазители или мощностни разединители с оглед осигуряване видимото разделяне на веригите.

(2) Изискванията по ал. 1 не са задължителни за ТП градски тип и възлови станции.

Чл. 1205. Апаратите, които се отнасят към пускови уредби на електрически двигатели, синхронни компенсатори и др. (прекъсвачи, пускови реактори, автотрансформатори и др.), могат да се разполагат в обща клетка/помещение без прегради между тях, ако са без масло. Маслонапълнени апарати се разполагат съгласно изискванията на НИПАБ.

Чл. 1206. (1) Всяка трансформаторна клетка/помещение, предназначена за маслен трансформатор, има отделен изход навън или в помещение с огнеустойчив под, стени и таван, несъдържащи пожаро- и взривоопасни предмети, апарати и производства.

(2) Клетките/ помещенията, от които трансформаторите се изваждат в производствени помещения, отговарят на изискванията в глава двадесет и седма, раздел II.

Чл. 1207. Не се допуска разполагане на напреженови трансформатори в открити клетки на РУ независимо от количеството на маслото в тях. Пред тези клетки се предвижда праг или подът под напреженовите трансформатори е с лек наклон за избягване разлив на масло към коридора.

Чл. 1208. Необходимостта и изпълнението на маслосборните устройства за клетките на трансформаторите и другите маслонапълнени апарати в закрити, отделно стоящи, пристроени или встроени в производствени помещения РУ се определят съгласно НИПАБ.

Чл. 1209. Прекъсвачите, поставени в открити клетки, се отделят един от друг с плътни прегради със степен на пожароустойчивост съгласно НИПАБ. С прегради или метални щитове с височина от горния им ръб до пода най-малко 2,0 m прекъсвачите се отделят и от обслужващите коридори.

Чл. 1210. Не се допуска пресичането на клетките на РУ и клетките на трансформаторите с кабели, отнасящи се към други вериги (линии). По изключение се допуска пресичане, при условие че кабелите са положени в метални тръби или специални канали. Проводниците за осветление, веригите за управление и измерване могат да се полагат в клетките или до намиращи се в близост неизолирани тоководещи части само за къси разстояния, доколкото това е необходимо за осъществяване на връзките (например при измерителните трансформатори).

Чл. 1211. Допуска се през помещения на ЗРУ преминаването на технически проводи в случаите:

1. топлопроводи за собствено отопление - ако тръбите са безшевни, връзките между тях са изпълнени със заварка, без фланци, вентили и др.;

2. транзитни топлопроводи - ако са положени в допълнителен плътен непроницаем кожух;

3. транзитни въздуховоди - ако са разположени в допълнителен плътен непроницаем кожух.

Чл. 1212. (1) Кабелните канали, разполагани в обслужващите коридори, се покриват с капаци от негорим огнеустойчив материал с единично тегло до 40 ? 50 dN, подравнени с нивото на пода на помещението и без възможност за разместването им.

(2) Капаците по ал. 1 се оразмеряват за товар, който може да премине върху тях, и с удобно захващане.

Чл. 1213. (1) За отвеждане на отделяната топлина (при номинално натоварване) от силовите трансформатори и реакторите в помещенията се осигурява естествена или изкуствена циркулация на въздуха, което се проверява с изчисления.

(2) Пресен въздух се подава директно отвън, като входящият отвор е максимално близо до охлажданото съоръжение и не по-ниско от 0,2 m спрямо външния терен.

(3) Пресен въздух може да се подава директно отвън и през подход "английски двор", като входящият отвор е защитен с решетка и се предвиди отводняване за "английския двор".

(4) Пресен въздух може да се подава от съседно помещение без отопление, ако не се нарушават изискванията за пожарна и аварийна безопасност, като долният край на входящия отвор е не по-ниско от 0,2 m спрямо пода му.

(4) При промишлени уредби, разполагани в производствените помещения, пресният въздух се подава от самите помещения, като при необходимост се филтрира.

(5) Когато охлажданите машини и апарати нямат елемент, който да контролира нагряването им в критични за тях зони, вентилацията работи така, че разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е 15 °С - за трансформатори, 20 °С - за реактори с ток над 1000 А, и 30 °С - за реактори с ток до 1000 А.

(6) Ако охлажданите машини и апарати са снабдени с контрол на нагряването в критични зони, вентилацията работи така, че да не се превишават допустимите за конструкцията им температури, като задължително се предвиждат сигнали "повишена температура" и "автоматично изключване" на съоръжението.

Чл. 1214. При естествена циркулация на въздуха отворите за подаване и отвеждане на въздуха се оразмеряват, както следва:

1. входящият отвор със светло сечение

S = 0,18 Р/ЦН,

където:

S е чистата повърхност на входящия вентилационен отвор, m2;

Р са сумарните топлинни загуби на съответното съоръжение, kW;

Н е разликата в нивата между входящия и изходящия вентилационни отвор, мерена по осите им, m;

2. изходящият отвор със светло сечение S1 = 1,1 S по правило се избира на страна от помещението, различна от тази, на която е входящият отвор, и колкото може по-близо до тавана;

3. двата отвора се закриват с вентилационни решетки, на които светлото сечение е приблизително 70 % от брутното;

4. вентилационните решетки не допускат попадане на сняг, дъжд, птици и др.

Чл. 1215. (1) При невъзможност да се осъществи топлообмен от естествената циркулация на въздуха се предвижда принудителна, като вентилационната система не се свързва с други вентилационни системи и автоматично се изключва, когато съоръжението се изключи.

(2) При необходимост се осигурява съответна шумова защита на персонала от вентилационната система.

Чл. 1216. (1) В ЗРУ при аварийно вентилиране със стационарен или с преносим вентилатор се осигурява най-малко петкратен обмен на въздуха за един час.

(2) При подстанции с взривни коридори аварийната вентилация е стационарна без връзка с други вентилационни устройства.

Чл. 1217. (1) В помещенията на ЗРУ, където дежурният персонал пребивава повече от 6 часа, се осигурява отопление или климатизация с температура не по-ниска от 18 °С и не по-висока от 28 °С.

(2) В технологични помещения, в които са разположени системи за управление, защита, връзки и др., се осигурява необходимата климатизация съобразно изискванията на производителя на апаратурата.

Чл. 1218. Светлата височина на помещения с КРУ е най-малко 1 m от най-голямата височина на КРУ до тавана и 0,5 m до гредите и позволява възможност за ремонт на шините.

Чл. 1219. Подът на помещения, в които КРУ са монтирани на колички, движещи се по него, се изпълнява с устойчиво покритие, неотделящо и незадържащо прах.

Чл. 1220. (1) Ако КРУ е разположена в производствено помещение, се предвижда защита от възможни механични повреди, причинени от производствената дейност.

(2) При използване в ЗРУ и КРУ на съоръжения с изолация SF-6 се предвиждат мероприятия за изхвърляне на аварийно изтекъл елегаз (над 10 кг) извън помещението.

Раздел V

Защита от атмосферни пренапрежения

Чл. 1221. (1) Откритите разпределителни уредби (ОРУ) на подстанции с номинално напрежение 20 - 750 kV се защитават от преки попадения на мълнии.

(2) Закритите разпределителни уредби (ЗРУ) и сгради на подстанции се защитават от преки попадения на мълнии независимо от работното им напрежение.

(3) Защита от мълнии не се изисква за подстанции с напрежение 20 - 35 kV с трансформатори с единична мощност до 1600 kVA и за всички подстанции 20 - 35 kV в райони с брой на гръмотевични часове за година под 20.

(4) Защитата на сгради на ЗРУ и на подстанции с метално покритие на покрива е чрез заземяване на тези покрития (конструкции), които се проверяват за тока на мълнията. Защитата на сгради на ЗРУ и на подстанции, покривите на които нямат метално покритие и носещата конструкция не се заземява, е чрез прътовидни мълниеотводи.

(5) Разположените на територията на подстанциите сгради, кули, резервоари (маслено стопанство, течно гориво или за газ), синхронни компенсатори и други подобни се защитават от преки попадения на мълнии съгласно специалните за тях изисквания.

Чл. 1222. (1) Защитата при преки попадения на мълния на ОРУ за номинално напрежение 110 kV и по-високо се изпълнява с прътови мълниеотводи, разположени върху носещите конструкции на порталите. Може да се използва и защитното действие на високи обекти (стълбове, прожекторни мачти, маяци, радиомаяци), които служат като мълниеотводи. Разполагане на прътови мълниеотводи на порталите в близост до трансформаторите или шунтови реактори е възможно при изпълнение на изискванията на чл. 1223 или други специални мерки.

(2) В ОРУ 110 kV прътови мълниеотводи се поставят, когато еквивалентното специфично съпротивление на почвата в гръмотевичния сезон е най-много 1000 Ω.m, независимо от площта на заземяващия контур на подстанцията, а когато е от 1000 до 2000 Ω.m за площ на контура най-малко 6000 m2 , ако не са приети други специални мерки (сондажи, заземителни плочи, двуслоен контур, изнасяне на контур, подобряване на контактното съпротивление и др.).

(3) Основата на конструкцията, на която се разполагат мълниеотводи в ОРУ за напрежение 110 kV и по-високо, се свързва в различни направления най-малко с два магистрални лъча от заземителния контур и с един или два заземителни кола, всеки с дължина 3 до 5 m, на разстояние от основата най-малко равно на дължината им.

Чл. 1223. На порталите за трансформатори, шунтови реактори и други конструкции на ОРУ, отдалечени от трансформаторите или реакторите по пътя на магистралата на заземяването под 15 m, мълниеотводи се поставят при специфично съпротивление на почвата в гръмотевичния сезон не по голямо от 350 Ω.m, когато са изпълнени условията:

1. на изводите на намотките на трансформатори до 35 kV или на разстояние до 5 m от тях по ошиновката до изводите на трансформаторите, включително на отклонението за отвод, са поставени вентилни отводи; допуска се монтиране на вентилните отводи към силовите трансформатори да се извършва на конструкция, подходящо закрепена върху казана на трансформатора;

2. отвеждането на тока на мълнията е най-малко по три магистрални лъча на заземителната уредба;

3. на магистралните лъчи на заземлението на разстояние 3÷5 m от фундамента на конструкцията на мълниеотвода са поставени 2-3 вертикални заземители (кола) с дължина 3÷5 m;

4. в подстанции с напрежение на високата страна 20 и 35 kV съпротивлението на заземителната уредба не надвишава 4 Ω, без да се отчита влиянието на заземителите, разположени вън от заземителния контур на ОРУ;

5. заземяващият проводник на вентилните отводи се разполага възможно най-близко до заземяващия проводник или контур на трансформатора или между заземяващия проводник на трансформатора и мълниеотвода.

Чл. 1224. (1) Защитата при преки попадения на мълния върху конструкции в ОРУ, на които не се допуска или е нецелесъобразно от конструктивни съображения поставяне на мълниеотводи, се осъществява със специално изградени отделно стоящи мълниеотводи, за които се обособява отделно заземление със съпротивление не по-голямо от 80 Ω.

(2) Разстоянието S3 в m между обособения заземител на мълниеотвода и заземителната уредба на ОРУ (подстанцията) се определя по формулата:

S3 ≥ 0,2 Ru, но се избира не по-малко от 3 m,

     където Ru е импулсното съпротивление на заземителя на мълниеотвода при импулсен ток 60 kA, Ω.

(3) Разстоянието по въздуха Sв, m, от отделно стоящ мълниеотвод с обособено заземяване до тоководещи части, заземителни конструкции и съоръжения на ОРУ се определя по формулата:

0,12 Ru + 0,1 Н, но се избира не по-малко от 5 m,

където Н е височината на разглежданата точка на мълниеотвода спрямо земята, m.

(4) Заземителите на отделно стоящите мълниеотводи в ОРУ могат да се свързват към съединителния контур на ОРУ (подстанцията) при спазване на изискванията по чл. 1223. Мястото на присъединяване на заземител на отделно стоящ мълниеотвод към заземяващия контур на ОРУ (подстанцията) е отдалечено от мястото на присъединяване на заземлението на трансформаторите (реакторите) към заземителния контур на ОРУ на разстояние най-малко 15 m или съгласно изискванията по чл. 1223. Свързването на заземителя на отделно стоящия мълниеотвод към заземителния контур на ОРУ е към два или три магистрални лъча на заземителния контур.

(5) Заземителите на мълниеотводите, поставени на прожекторни мачти, се присъединяват към заземителната уредба на подстанцията. В случаите, когато не са изпълнени условията по чл. 1222, допълнително се поставят:

1. три-четири вертикални заземители (кола) с дължина 3÷5 m на разстояние 5 m от мълниеотвода;

2. вентилни отводи непосредствено на изводите на трансформаторите с напрежение до 35 kV, ако разстоянието по магистралата от заземителния контур от мястото на присъединяване на заземителя на мълниеотвода към заземителната уредба до мястото на присъединен към нея трансформатор (реактора) е по-голямо от 15 m, но е по-малко от 40 m; разстоянието по въздуха Sвс от отделно стоящия мълниеотвод, чийто заземител е съединен със заземителната уредба на ОРУ (подстанцията) до тоководещите части, се определя по формулата:

Sвс ≥ 0,1 Н + И,

където: Н е височината на тоководещите части над земята, m;

И - дължината на изолаторната верига, m.

Чл. 1225. (1) Мълниезащитните въжета на ВЛ се присъединяват към заземителната уредба на ОРУ при изпълнение на условията:

1. основите на конструкциите на ОРУ, към които са присъединени мълниезащитни въжета, са свързани със заземяващия контур с два или три магистрални лъча на контура;

2. на разстояние 3 до 5 m от фундамента на присъединяването са поставени 2÷3 вертикални заземители с дължина 3÷5 m;

3. съпротивлението на заземяване на най-близкия до ОРУ стълб не надвишава 10 Ω, а специфичното съпротивление на почвата в ОРУ не надвишава 1000 Ω.m, независимо от площта на заземяващия контур, и 1000 до 2000 Ω.m при площ на заземяващия контур 6000 m2 и повече.

4. разстоянието по магистралата на заземителния контур между точките на заземяване на колоните на конструкцията, към която са свързани мълниезащитните въжета на ВЛ, и точките, в които се свързват силовите трансформатори с напрежение до 35 kV към заземяването, е най-малко 15 m.

(2) Мълниезащитните въжета в подходите на ВЛ, за които не са изпълнени условията по ал. 1, завършват на изводния портал с изолаторна верига, като не се свързват към заземителната инсталация на уредбата. Задължително на входа на ВЛ непосредствено до линейния разединител се поставят вентилни отводи, а най-близкият до ОРУ стълб се заземява с отделен заземител.

Чл. 1226. Защитата на подходите на ВЛ към ОРУ и подстанцията се изпълнява по изискванията на тази глава и на посочените в глава шестнадесета, раздел VIII.

Чл. 1227. (1) Не се разрешава поставянето на мълниеотводи на конструкции в ОРУ, стоящи на разстояние, по-малко от 15 m, от:

1. трансформатори, към които посредством гъвкави връзки или открити токопроводи са присъединени въртящи се машини;

2. открити шинопроводи и от стълбове с гъвкави връзки, към които са присъединени въртящи се машини.

(2) Трансформаторните портали и другите конструкции, носещи гъвкави връзки и открити шинопроводи към въртящи се машини, се защитават отделно от специални стоящи или поставени на други конструкции мълниеотводи.

Чл. 1228. (1) При използване на прожекторни мачти като мълниеотводи електрозахранването на прожекторите на мачтите се изпълнява с кабели с метална обвивка или кабели без метална обвивка, но положени в метални тръби. Около мълниеотвода кабелите се полагат в земята на разстояние от него, най-малко 10 m.

(2) В мястото на въвеждане на кабели в захранващ пункт обвивката и бронята на кабелите, както и металните тръби се свързват със заземителната уредба.

Чл. 1229. (1) Защитата на подходите на ВЛ към подстанциите от преки попадения на мълнии се изпълнява с мълниезащитно въже. Дължината на защитавания с мълниезащитно въже подход с повишено защитно ниво, съпротивлението на заземяване на стълбовете, броят и защитният ъгъл на мълниезащитните въжета се приемат съгласно посочените в табл. 64.

(2) На всеки стълб от подхода на ВЛ, с изключение на случаите, предвидени в глава шестнадесета, раздел III, мълниезащитното въже се свързва към заземителя на стълба.

(3) В райони със специфично съпротивление на почвата, по-голямо от 1000 Ω.m, се допуска защитата на подходите на ВЛ към РУ (подстанцията) да се изпълнява с отделно стоящи прътови мълниеотводи, чието съпротивление на заземяване не се нормира.

(4) Допуска се допълнително монтиране на вентилни отводи на най-близкия стълб до ОРУ на подстанцията.

Чл. 1230. (1) Когато ВЛ с напрежение до 110 kV не е защитена с мълниезащитно въже по цялата си дължина и в сезона на мълниите може да остане от едната си страна изключена продължително време, тя се защитава с вентилни отводи на входните портали или на първия стълб към подстанцията на този край на ВЛ, който остава изключен.

(2) Разстоянието от вентилния отвод до изключвателния апарат се приема не по-голямо от: 60 m за ВЛ с напрежение 110 kV и 40 m за ВЛ с напрежение 35 kV.

 

Таблица 64

Защита на ВЛ от преки попадения на мълния на подходите към РУ в подстанциите

 

Номинално напрежение на ВЛ, kV

Подходи на ВЛ на портални стълбове с две метални въжета

Подходи на ВЛ на единични

стълбове

Най-голямо допустимо съпротивление на заземителите на стълбове, Ω. при еквивалентно специфично съпротивление на земята Ω.m -1

защитаем подход с повишено защитно ниво, km

защитен ъгъл на метално въже, градуси

защитаем подход с повишено защитно ниво, km

брой на мълниезащитните въжета

защитен ъгъл на метално въже, градуси

до 100

от 100 до 500

над 500

35

0,5 2

25 ÷ 30

1 ÷  2

1 ÷  2

30

10

15

20

110

1 ÷  3

25 ÷ 30

1 ÷  3

1 ÷  2

25 3

10

15

20 4

220

2 ÷  3

25

2 ÷  3

2

20 3

10

15

20 4

400

3 ÷  4

25

-

-

-

10

15

20 4

750

5

20

-

-

-

10

15

20 4

Забележки:

1. На подходите на ВЛ 110 ÷ 220 kV с две линии на стълб съпротивлението на заземителите на стълбовете да не надвишава 5 Ω , 10 Ω и 15 Ω, съответно при специфично съпротивление на почвата до 100, до 500 и над 500 Ω.m.

2. Използва се за подстанции с трансформаторна мощност до 1,6 MVA.

3. На единични железобетонни стълбове се допуска мълниезащитен ъгъл до 30 °.

4. За портални стълбове, поставени в почва с   еквивалентно специфично съпротивление, по-голямо от 1 000 Ω.m, се допуска съпротивлението на заземителя да е по-голямо от 20 Ω, но не повече от 30 Ω.

Чл. 1231. (1) За ВЛ, работещи с понижено напрежение относно класа на изолация на първия стълб на защитаващия подход до РУ, считан от страна на линията, се поставят вентилни отводи за напрежение с клас, съответстващ на работното напрежение на линията.

(2) Допуска се при липса на вентилни отводи за необходимия клас на напрежение или за големината на токовете на к.с. да се използват искрови междини.

(3) На ВЛ с усилена изолация по условието на замърсена атмосфера, ако началото на подхода се намира в зоната на усилена изолация, на първия стълб на защитния подход се поставят комплект вентилни отводи, съответстващи на работното напрежение на ВЛ.

Чл. 1232. (1) Допуска се при липса на вентилни отводи за трансформаторни постове с напрежение до 20 kV с трансформатори до 630 kVA да се използват искрови междини, поставени на изолаторна верига или на подпорен линеен изолатор на входа на въздушния електропровод. Разстоянието между електродите е посочено в табл. 65.

(2) При подходи на ВЛ с дървени стълбове към РУ задължително се заземяват куките на линейните изолатори на два стълба от ВЛ на разстояние 100 - 120 m от РУ. При липса на вентилни отводи на тези места могат да се монтират искрови междини на ВЛ, като за 20 kV разстоянието между електродите е 100 mm.

Таблица 65

Разстояние между електродите на искрови междини

 

Номинално напрежение, kV

Разстояние между електродите, mm

6

15

10

25

20

70

Чл. 1233. Електрическите съоръжения на РУ с напрежение 20 kV и по-високо, към които са присъединени въздушни електропроводни линии, се защитават от атмосферни пренапрежения с металноокисни вентилни отводи или други средства.

Чл. 1234. (1) Вентилни отводи могат да се поставят на входа на всяка въздушна линия (преди линейните разединители, откъм страната на линията).

(2) Не се поставят вентилни отводи, присъединени към линейния край на въздушни линии 110 kV, при условие че разпределителната уредба е изпълнена по опростена (компактна) схема и има вентилни отводи, поставени на други подходящи места, осигуряващи защитата от пренапрежения на цялата уредба.

(3) Вентилни отводи се поставят на всяка шинна система на РУ.

(4) Вентилни отводи се поставят пред силовите трансформатори откъм захранващата страна.

(5) Поставянето на вентилни отводи по ал. 1 и 4 се определя с допълнителни изчисления.

Чл. 1235. (1) Преходът от ВЛ с напрежение 20 kV към кабелен участък, трансформаторен пост или РУ се защитава от пренапрежения с вентилни отводи, поставени на прехода "въздушна линия - кабелен участък".

(2) Заземителните клеми на вентилните отводи се свързват с металната обвивка на кабела, както и към земя.

(3) Защитата на преход "линия - кабел" с напрежение 110 kV и по-високо се изпълнява на основание конкретно изследване.

Чл. 1236. (1) Елегазовите разпределителни уредби за напрежение 110 kV и по-високо се защитават от пренапрежения по указанията на производителя на уредбите.

(2) Закритите разпределителни уредби за напрежение 110 kV и по-високо се защитават от пренапрежения задължително с вентилни отводи на входящите линии.

Чл. 1237. (1) С вентилни отводи се защитават:

1. намотките НН на трансформатори с напрежение 20/0,4 kV, от които се захранват въздушни линии НН;

2. намотките 20 kV на трансформатори с напрежение 20/0,4 kV, които са присъединени към въздушни линии директно или посредством кабелни преходи;

3. намотките СрН (6 kV, 10 kV и 20 kV) на трансформатори ВН/СрН (двунамотъчни или тринамотъчни), от които се захранват въздушни, кабелни или смесени мрежи, както и закрити уредби на подстанции;

4. намотките на трансформатори (автотрансформатори) с номинално напрежение, по-високо от 20 kV;

5. намотките на трансформатори, към които са присъединени генератори;

6. шунтовите реактори;

7. електрическите двигатели, присъединени директно към ВЛ; за защита на изолацията между навивките на двигателите могат да се присъединят кондензатори в паралел на вентилните отводи с капацитет 2,0 µF на фаза;

8. по продължение на ВЛ 110 kV и по-високо при доказване необходимостта чрез конкретно изследване на базата на аварийната статистика;

9. на прехода "въздушна линия - кабел" към ЗРУ или КРУ;

10. на неизползвани намотки на трансформатори и автотрансформатори и съобразно заводските предписания.

(2) Вентилните отводи се поставят в участъка между комутационната апаратура на трансформатора (автотрансформатора) и клемите му.

(3) За трансформатори с напрежение 20/0,4 kV не е задължително да се спазва изискването по ал. 2.

Чл. 1238. Мястото на комплекта вентилни отводи по отношение на защитавания трансформатор (автотрансформатор) се избира, както следва:

1. определя се общата точка на свързване (ОТ) на въздушното отклонение към трансформатора (автотрансформатора) и към вентилния отвод;

2. най-голямото разстояние Lтр между ОТ и клемите на трансформатора (автотрансформатора), измерено по ошиновката, се приема по табл. 66;

3. най-голямото разстояние Lво между ОТ и клемите на вентилните отводи, измерено по ошиновката, се приема по табл. 66.

Таблица 66

Максимални разстояния за монтаж на вентилни отводи

 

Номинално напрежение

Lтр, m

Lво, m

до 20 kV, вкл.

8

2

110 kV

15

5

220 kV

20

10

400 kV

25

15

 

Чл. 1239. (1) Защитата на трансформатор с понижена изолация на звездния център се осъществява чрез вентилен отвод, поставен към неутралата му. Изборът на вентилния отвод се съгласува с производителя на трансформатора.

(2) Неизползваната намотка на трансформатор (автотрансформатор) се защитава съгласно указанията на производителя.

Чл. 1240. (1) Металноокисните вентилни отводи се избират така, че електрическите и механическите им характеристики отговарят на условията, при които се експлоатират.

(2) Номиналното напрежение на металноокисните вентилни отводи се съобразява с режима на работа на неутралата на мрежата, в която се поставят. Ориентировъчните стойности на номиналното напрежение в зависимост от експлоатационните условия са посочени в табл. 67.

(3) Номиналното напрежение на металноокисните вентилни отводи, поставяни на ВЛ за 400 kV към страната на линията, се определя с конкретно изследване.

Таблица 67

Ориентировъчни стойности на номиналното напрежение на металноокисни вентилни отводи в зависимост от режима на работа на неутралата на мрежата

 

Номинално напрежение на мрежата, kV

Максимално напрежение на мрежата, kV

Номинално напрежение на вентилни отводи за мрежи със заземена неутрала, kV

ефективно заземена - време за изкл. на еднофазно к.с. - 1 s

заземена през активно съпротивление време за изкл. на еднофазно к.с. - 10 s

заземена през дъгогасителен реактор - време за изкл. на еднофазно к.с. - 2 h

6

7,2

-

9

9

10

12

-

12

15

20

24

-

24

27

110

123

98

-

-

220

245

196

-

-

400

420

336

-

-

 

Раздел VI

Защита срещу комутационни пренапрежения

Чл. 1241. (1) Електрическите мрежи средно напрежение (до 35 kV) работят с изолирана или заземена през дъгогасителен реактор/активно съпротивление неутрала, както и комбинирано.

(2) Неутралата се заземява, когато капацитивният ток при земно съединение е по-голям от 10 А.

Чл. 1242. Начинът на заземяване на неутралата се избира в зависимост от вида на мрежата и съотношението на кабелната и въздушната част, както следва:

1. въздушни мрежи - чрез дъгогасителен реактор или комбинирано (дъгогасителен реактор и активно съпротивление);

2. кабелни мрежи - чрез активно съпротивление;

3. смесени мрежи - чрез активно съпротивление, когато кабелната част е по-голяма от 40 % от общата дължина на мрежата, и комбинирано (дъгогасителен реактор и активно съпротивление), когато кабелната част на мрежата е по-малка от 40 %.

Чл. 1243. (1) Неутралата на електрическите мрежи с напрежение 6÷10 kV с директно присъединени към тях генератори и/или двигатели се заземява през активно съпротивление, когато капацитивният ток при земно съединение е по-голям от 5 А.

(2) Когато няма изведена неутрала, достъпна за заземяване, при необходимост мрежата се заземява през допълнително устройство за създаване на изкуствен звезден център.

Чл. 1244. При ток на земно съединение 50 А и по-голям се препоръчва най-малко два дъгогасителни реактора.

Чл. 1245. В мрежи с напрежение 400 kV съобразно конфигурацията, дължината и броя на електропроводите мощността на трансформаторите, вида на прекъсвачите и др. параметри се предвиждат мероприятия за ограничаване продължително повишаване на напрежението и съответните средства за защита от комутационни пренапрежения. Необходимостта от ограничаване продължителното повишаване на напреженията, комутационните пренапрежения и изискванията към средствата за защита и оценка на правилния им избор се определят чрез конкретни изчисления. Допустимото повишение на напрежението се определя в зависимост от продължителността на въздействието му.

Чл. 1246. Комутационните пренапрежения за мрежите с напрежение 400 kV се ограничават до разчетна кратност, равна на 2,65. С цел ограничаване на опасните комутационни пренапрежения в електропроводите се използват комбинирани вентилни отводи, индуктивни измервателни трансформатори за напрежение, както и други мероприятия - шунтови реактори, системна автоматика и т.н.

Чл. 1247. За уредби с напрежение 220-400 kV се предвиждат мероприятия за предотвратяване на ферорезонансни пренапрежения, възникващи при последователно включване на измерителни трансформатори за напрежения и капацитивни делители по комутационни съоръжения (където има такива).

Глава двадесет и шеста

ИЗБОР НА ПЛОЩАДКА И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ СТРОЕЖ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПОДСТАНЦИИ

Чл. 1248. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за избор на площадка и строеж на електрически подстанции за променливо напрежение до 400 kV (750 kV).

(2) Строителната част на електрическите подстанции се изпълнява в съответствие с технологичното задание и разпоредбите на наредбата по чл. 83, ал. 3 ЗЕ.

Чл. 1249. При избор на площадки за електрически подстанции се отчитат енергийните проучвания с предварителна компановка на уредбата, пътни подходи и такива на ВЛ, като се спазват топографските, геодезичните, строителните, транспортните, геоложките, хидроложките, метеорологичните условия, санитарните изисквания и др.

Чл. 1250. (1) Площадките за електрическите подстанции се избират:

1. с предпочитание на равнинен терен с лек наклон за оттичане на повърхностни води;

2. с предвиждане на защита от стичащи води и свличания при избор на терасовидни площадки

3. в близост до изграден път, ВиК мрежи, телефонни мрежи.

(2) Не се разрешава избор на площадки, разположени върху свлачища и в близост до тях, блатисти терени, терени, изискващи направа на големи насипи, както и на терени, заливани от води, засипвани от лавини и др. неблагоприятни условия.

(3) В централни градски райони при избор на площадка се предвиждат специални мерки срещу недопустимо:

1. ниво на шум към съседни сгради;

2. ниво на вибрации;

3. ниво на електромагнитни влияния.

Чл. 1251. (1) Електрическите подстанции с постоянен дежурен персонал се осигуряват с питейна вода и санитарен възел.

(2) Когато РУ се изгражда с ЕКРУ на закрито, с изолация SF6, се предвиждат специални мерки при аварийно изтичане на елегаз в опасни количества.

(3) В обществени сгради РУс високо напрежение се разполага в приземните етажи или като отделно стоящо тяло, като се предвиждат необходимите мерки за пожарна и аварийна безопасност съгласно НИПАБ и тези по чл. 1250, ал. 3.

(4) За подстанциите се предвиждат заземителна и мълниезащитна инсталации.

(5) Заземителните инсталации за различни РУ на една или съседни площадки не се изпълняват от електрохимически несъвместими материали.

(6) За подстанциите без дежурен персонал и тези с телеуправление се предвижда задължително автоматично пожароизвестяване на сградата и силовите трансформатори, както и СОТ.

(7) За всички технологични сгради, разположени в ОРУ за локално управление и защита, както и тези на площадката на подстанцията, се спазват минималните разстояния и габарити, осигуряващи безопасна работа.

Чл. 1252. (1) Територията на откритите електрически подстанции се огражда с външна ограда с височина най-малко 2,0 m съгласно изискванията за физическа защита на обекти.

(2) Когато подстанцията се намира на територията на електрическа централа или промишлено предприятие, ОРУ на подстанцията се огражда с вътрешна ограда с височина най-малко 2,0 m.

(3) Оградите може да са плътни, мрежести или решетъчни:

1. мрежестата ограда се изпълнява с максимални отвори 50/50 mm от стоманена тел с диаметър най-малко 2,0 mm.

2. решетъчната ограда се изпълнява от профилна стомана с максимални отвори 50/1000 mm.

(4) Закрити електрически подстанции не е задължително да се ограждат, но се предвиждат мерки срещу проникване на неоторизирани лица (взлом).

Чл. 1253. (1) Пред стени с технологични входове на сградата на подстанцията се осигуряват свободни площадки за обслужване:

1. на трансформатори с широчина 10 m и дължина дължината на стената;

2. на уредби с широчина 6 m и дължина дължината на стената.

(2) Пред стени без технологични входове свободните площи са с широчина 3 m и дължина дължината на стената.

Чл. 1254. (1) Вътрешноцеховите електрически подстанции (трансформаторни постове) се изграждат по нормите за технологично проектиране на електроснабдяването на промишлени предприятия.

(2) Подстанциите по ал.1 могат да се разполагат в производствени или помощни сгради.

(3) Подът на подстанциите в производствени сгради е не по-нисък от пода на цеха, в който са изградени.

(4) При разполагане на подстанцията до подемни устройства и транспортни пътища се предвиждат мерки срещу повреждане на електрическите съоръжения.

Глава двадесет и седма

ТРАНСФОРМАТОРНИ ПОСТОВЕ

Раздел I

Трансформаторни постове за битови и обществени нужди

Чл. 1255. При устройството на трансформаторни постове за битови и обществени нужди освен изискванията по този раздел се отчитат и изискванията за трансформаторните постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глава двадесет и четвърта и двадесет и пета.

Чл. 1256. Допуска се в трансформаторни постове с не повече от три присъединявания (без меренето на шини) да не се предвиждат стационарни заземители на шините.

Чл. 1257. Когато в помещението на трансформаторните постове се разполага КРУ, се отчитат изискванията по чл. 1218.

Чл. 1258. (1) В населените места трансформаторните постове за битови и обществени нужди се изграждат:

1. като самостоятелни постройки в свободни площи, незастроени терени или пристроени до сгради;

2. комбинирани с павилиони за различни цели;

3. вградени в обществени сгради (административни, търговски, болници и др.);

4. вградени в жилищни сгради с осигуряване на изолация от шум и вибрации.

(2) Трансформаторните постове се изграждат надземно, подземно или смесено (полуподземно).

Чл. 1259. Вградените в сграда трансформаторни постове се разполагат в партерни помещения или по изключение в сутерен, като се спазват изискванията на НИПАБ.

Чл. 1260. При разполагане на трансформаторни постове се предвижда възможността за свободен достъп за механизация и персонал от експлоатиращата организация.

Чл. 1261. (1) За влизане в подземни и полуподземни трансформаторни постове се предвижда отвор със светли размери най-малко 75 х 75 cm (или с диаметър най-малко 75 cm) и стационарна стълба (закрепена на стената).

(2) За монтаж и демонтаж на съоръжения под земята се предвижда монтажен отвор, достъпен за подходящо подемно устройство.

(3) Отворите по ал. 1 и 2 се затварят плътно без възможност за проникване на вода и влизане на случайни лица.

Чл. 1262. (1) Помещенията за трансформаторните постове се изграждат без прозорци. Вратите им са метални, снабдени със секретни брави.

(2) Вентилационните им отвори се закриват с метални решетки с жалузи и мрежи, оразмерени съгласно чл. 1214.

(3) Допуска се като изключение по архитектурни съображения декориране на вратите и вентилационните решетки отвън с подходящи от архитектурна гледна точка негорими материали.

Чл. 1263. (1) В помещението на трафопост не се разрешава преминаване на технически проводи, несвързани с експлоатацията му.

(2) Допуска се като изключение при преустройства в съществуващи сгради преминаване на технически проводи, при условие че са:

1. с подсилена собствена изолация (термо-, хидро- и др.);

2. поставени в обсаден кожух, разположен така, че евентуален ремонт на проводите е изпълним без влизане в трафопостта и без смущения на нормалната му работа.

Раздел II

Вътрешноцехови трансформаторни постове

Чл. 1264. При устройството на вътрешноцехови трансформаторни постове, освен изискванията по този раздел се отчитат и тези за трансформаторни постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV.

Чл. 1265. Вътрешноцеховите трансформаторни постове се изпълняват съобразно условията на околната среда и изискванията на НИПАБ.

Чл. 1266. За вентилация на трансформаторни клетки постъпващият охлаждащ въздух може да се вземе от производственото помещение с нормална среда, а при прашна или химически замърсена среда - отвън или да се пречиства. Изходящият въздух се изхвърля според изискванията на пожарната безопасност.

Чл. 1267. За избор на височина на помещението за КРУ или КТП се приема височината на уредбите плюс най-малко 1,0 m или 0,5 m до локално издадени греди, като намаляване се допуска, при условие че има възможност за удобен и безопасен ремонт.

Чл. 1268. Подът на помещението, в което се разполага трансформаторен пост, се изгражда така, че да издържа придвижването на най-тежкия му съставен елемент при монтажа или последващ ремонт.

Чл. 1269. В производственото помещение се определя свободен проход с широчина най-малко 1 m за свободно придвижване на най-големия съставен елемент на трансформаторния пост в случай на необходимост и за преминаване на персонала.

Чл. 1270. Вътрешноцеховите трансформаторни постове се защитават от възможни повреди при производствената или транспортната дейност в цеховете.

Раздел III

Стълбови (мачтови) трансформаторни постове

Чл. 1271. (1) При устройството на стълбови (мачтови) трансформаторни постове, освен изискванията по този раздел, се отчитат и тези за трансформаторни постове, посочени в глава единадесета, и за РУ - в глави двадесет и четвърта и двадесет и пета, за присъединяване към мрежи с напрежение до 35 kV.

(2) Стълбови трансформаторни постове се изпълняват с трансформатори с единична мощност не по-голяма от 400 kVA.

Чл. 1272. Стълбовите трансформаторни постове от мрежа средно напрежение се захранват с ВЛ/ВКЛ/ВЛИП или с кабелни линии.

Чл. 1273. Височината на закрепване на захранването определя височината на носещата конструкция на трансформатора и зависи от нормативните изисквания за този вид токопроводи.

Чл. 1274. В зависимост от типа на носещата конструкция трансформаторът може да се разположи:

1. върху носеща площадка на височина най-малко 3,0 m от терена с парапети, позволяващи обслужването му;

2. директно върху носещи конзоли на стълб от електропровод, така че откритите тоководещи части да са на височина най-малко 4,0 m, като обслужването му е от автостълба или вишка.

Чл. 1275. (1) До носещата площадка на трансформатора се осигурява достъп чрез:

1. стационарна стълба или изкачване по диагоналите на стълба, ако е стоманорешетъчен с наклон на диагоналите спрямо хоризонта не по-малък от 30 °;

2. люк в пода й, блокиран механически с разединителя така, че не може да се отваря, ако разединителят не е изключен.

(2) Трансформаторът се разполага без колела и се закрепва с болтове, обърнат със страна СрН към стълба и страна НН към зоната за обслужване.

Чл. 1276. (1) Присъединяването на трансформатора към мрежата СрН е през предпазители и ножов разединител в трифазно изпълнение със задвижване от земята, което се заключва във всяко от положенията "включено" или "изключено".

(2) Допуска се директно присъединяване на страна СрН без комутационна и предпазна апаратура с разрешение на електроснабдителната организация, като изключването се осъществява в подножието на стълба само на страна НН чрез главен прекъсвач НН със съответната защита.

Чл. 1277. Разединителят за СрН се разполага така, че положението на ножовете ще се вижда от земята.

Чл. 1278. Височината на частите, които остават под напрежение при изключен разединител, от пода на обслужващата площадка е най-малко:

1. за напрежение до 10 kV - 2,5 m;

2. за напрежение от 20 kV до 35 kV - 3,0 m.

Чл. 1279. (1) Таблото НН на трансформаторния пост се изпълнява като шкаф за открит монтаж, закрепен към стълба на височина над терена най-малко 0,4 m.

(2) В табло НН се поставят главен прекъсвач, изводни прекъсвачи и ако е необходимо - апаратура за управление на уличното осветление.

Чл. 1280. Положените изолирани проводници и кабели по стълба се защитават от механични повреди (полагане в тръби, защита с профили и др.) съгласно глава петнадесета.

Чл. 1281. Носещите конструкции на стълбовите трансформаторни постове, използвани едновременно и за стълбове на електропроводите, се оразмеряват като опъвателни или крайни стълбове с отчитане на допълнителното тегло от съоръженията, както и на двама монтьори с инструментите.

Чл. 1282. При опасност от механични повреди от транспортни средства около трафопостовете се предвиждат отбивни буфери.

Глава двадесет и осма

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛНИ ПОДСТАНЦИИ И УРЕДБИ

Раздел I

Област на приложения, определения

Чл. 1283. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни преобразувателни подстанции и уредби с полупроводникови преобразувателни агрегати, с единична мощност 100 kW и по-голяма, предназначени за захранване на промишлени потребители.

(2) Изискванията не се отнасят за тяговите подстанции в електрифицирания транспорт и за специални преобразувателни уредби (например за газоочистване, лаборатории и др.).

Чл. 1284. Общите изисквания за избора на съставните елементи на преобразувателните подстанции и уредби са посочени в съответните глави от наредбата, свързани с тях, освен ако не са изменени в тази глава.

Чл. 1285. (1) Преобразувателен агрегат - комплект от съоръжения, състоящ се от един и повече полупроводникови преобразуватели, трансформатор и апарати за пускане и работа на агрегата, който преобразува променливото напрежение в постоянно и обратното (за инверторите).

(2) Полупроводников преобразувател - комплект от полупроводникови вентили (неуправляеми или управляеми), монтирани на рама или в шкафове със система за въздушно или водно охлаждане и апарати за пускане и работа на преобразувателя.

Чл. 1286. (1) Класът на напрежение за отделните елементи на преобразувателния агрегат, в съответствие с който се определят допустимите най-малки разстояния между частите под напрежение до земя и огради, се определя по:

1. най-голямата действаща стойност на напрежението между всеки два извода, а също между всеки извод и заземени части на тези апарати - за трансформаторите, автотрансформаторите и реакторите;

2. най-голямата действаща стойност на напрежението между всеки два извода на страната на променливия ток - за полупроводниковите преобразуватели.

(2) Класът на напрежение на комплектно устройство, състоящо се от преобразувател, трансформатор, реактор и др., поставени в общ корпус, се определя от най-голямата стойност на напрежението по ал. 1, т. 1 и 2.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 1287. (1) В преобразувателните подстанции и уредби, предназначени за захранване на промишлени потребители, се използват полупроводникови преобразуватели.

(2) Изборът на токоизправителните агрегати се съобразява с допустимото претоварване и според предназначението им.

(3) Препоръчва се в химическата промишленост използването на токоизправители от клас А и В; в другите отрасли - клас С и D; за ел.транспорт - клас Е; за тежък транспорт - клас F.

Чл. 1288. За преобразувателните подстанции и уредби се предвиждат мерки за ограничение на вредните последици от:

1. влиянието на подстанцията/уредбата върху показателите за качество (посочени в стандарта) на електрическата енергия в захранващата мрежа;

2. радиосмущения, създавани от подстанцията (уредбата) до стойности, посочени в нормите за допустими индустриални радиосмущения.

Чл. 1289. В преобразувателните подстанции и уредби се предвиждат устройства за подобряване на фактора на мощността на базата на технико-икономически изчисления.

Чл. 1290. Степента на резервиране на собствените нужди на преобразувателните подстанции и уредби се определя от степента на резервиране захранването на преобразувателните агрегати.

Чл. 1291. При наличието на регулиране на преобразувателите напрежението на източника за резервно захранване на собствените нужди се синхронизира с напрежението на преобразувателя.

Чл. 1292. Преобразувателните подстанции и уредби се съоръжават с необходимите средства за връзка, сигнализация, охрана и др.(телефони, пожарна сигнализация).

Чл. 1293. В самостоятелните преобразувателни подстанции за обслужващия персонал (постоянен или оперативен) се предвиждат битови помещиния, изолирани от производствени помещения.

Чл. 1294. За преобразувателни подстанции и уредби се предвиждат:

1. устройства за продухване на електрическите съоръжения със сух очистен от прах и масло сгъстен въздух под налягане не повече от 0,2 MPa от подвижен компресор или от мрежа за сгъстен въздух;

2. подвижна прахосмукачка за почистване на прах.

Чл. 1295. За монтаж, разглобяване и сглобяване на преобразувателите и другите съоръжения се предвиждат инвентарни (стационарни или подвижни) подемно-транспортни устройства.

Чл. 1296. В преобразувателните подстанции и уредби се изпълняват инсталации за захранване на преносни електроинструменти, прахосмукачки и подвижни лампи.

Раздел III

Защита на преобразувателните агрегати

Чл. 1297. (1) Защитата на трансформаторите на преобразувателните агрегати според номиналната мощност и първичното напрежение на трансформатора се осигурява от:

1. максимално токова защита без времезакъснение - срещу многофазни къси съединения в намотките и на изводите на трансформатора (при възможност и в преобразувателя), действаща на изключване, изпълнена, както следва:

а) двуфазна с три елемента - в уредби с напрежение, по-високо от 1000 V;

б) с автоматичен прекъсвач с максимално токови елементи за двете фази, при изолирана неутрала на мрежата, и за трите фази при директно заземена неутрала - в уредбите с първично напрежение до 1000 V;

2. газова защита срещу вътрешни повреди и понижение нивото на маслото за трансформатори с мощност 1 MVA и по-голяма, а за вътрешноцехови преобразувателни подстанции и уредби - за трансформатори с мощност 0,4 MVA и по-голяма;

3. защита срещу повишено налягане (реле за налягане) на херметичните трансформатори с действие на сигнал за трансформаторите с мощност до 0,63 MVA и с действие на изключване за трансформаторите с мощност над 0,63 MVA;

4. защита срещу пренапрежение на страна вторично напрежение на трансформатора за изправено напрежение 660 V и по-високо;

5. пробивен предпазител, поставен в неутралата или в една фаза на страна ниско напрежение на трансформатора с вторично напрежение до 1000 V.

(2) Защитите на изключване действат на прекъсвача на страна първично напрежение на трансформатора, а при необходимост - на автоматичния прекъсвач на страната на изправения ток на преобразувателния агрегат.

Чл. 1298. Защитата на полупроводниковия изправител според мощността, стойността на изправеното напрежение, типа, предназначението и режима на работа се осигурява от:

1. бързодействащи предпазители във всяка паралелна верига - за защита на отделни или няколко последователно съединени вентили; при изгарянето на два и повече предпазителя автоматично се изключва преобразувателният агрегат, като се предвижда сигнализация за изгорял предпазител;

2. бързодействащи неполяризирани автоматични прекъсвачи в единия полюс на страната на изправеното напрежение - за защита от междуполюсни съединения на преобразувателя и за защита от преминаване на инвертора в реверсивен преобразувателен режим, при работа по схема блок преобразувател - потребител;

3. защита срещу увеличение на ъгъла за регулиране на тиристорните преобразуватели - за избягване на свръхтокове;

4. бързодействащи неполяризовани автоматични прекъсвачи в единия полюс - за работа на един преобразувател или паралелна работа на няколко полупроводникови преобразувателя на общи събирателни шини;

5. защита от вътрешни и външни пренапрежения.

Чл. 1299. Преобразувателният агрегат се съоръжава със средства за контрол и сигнализация, действащи при нарушение на режимите:

1. превишаване на допустимата температура на маслото или негорящата течност на трансформатора;

2. превишаване на допустимата температура на водата, охлаждаща полупроводниковия преобразувател;

3. изгаряне на предпазител в силовата верига на полупроводниковия вентил;

4. прекъсване работата на въздушното или водното охлаждане;

5. продължително претоварване на преобразувателния агрегат;

6. отсъствие на управляващи импулси;

7. повреда (понижаване нивото) на изолацията на уредбата;

8. нарушаване работата на други устройства за собствени нужди на преобразувателния агрегат, възпрепятстващи неговата нормална работа.

Чл. 1300. В преобразувателните подстанции (уредби) без дежурен персонал или без диспечерски контрол получените сигнали от нарушението на режимите, посочени в чл. 1299, действат като защити за изключване на преобразувателния агрегат, а при наличие на дежурен персонал - само сигналът за отсъствие на управляващи импулси изключва агрегата.

Чл. 1301. Защитното заземяване на преобразувателните подстанции и уредби се изпълнява според изискванията в глава седма.

Раздел IV

Разполагане на съоръжения, защитни мероприятия

Чл. 1302. (1) Допуска се разполагането в обща клетка на трансформатора, регулиращия автотрансформатор, изравнителните реактори, анодните делители и филтърните реактори, отнасящи се към един преобразувателен агрегат.

(2) Маслонапълнените съоръжения се разполагат и монтират по изискванията, посочени в глава тридесет и първа. За комплектните преобразувателни подстанции и уредби се отчитат изискванията, посочени в глава двадесет и пета, раздел IV.

Чл. 1303. Допуска се полупроводниковите преобразуватели да се разполагат съвместно с други съоръжения в електротехнически или производствени помещения, ако за това не пречат условията на работната среда (запрашеност, температура, влага, магнитни полета и др.).

Чл. 1304. В производствени помещения полупроводниковите преобразуватели се монтират в шкафове.

Чл. 1305. Вратите на шкафовете на преобразувателите за изправено напрежение над 1000 V, независимо от местоположението на шкафа (в РУ или производствено помещение) се снабдяват с блокировка, която изключва преобразувателя и не позволява включване при отворени врати. Вратите на шкафовете, поместени навън от електропомещения, се снабдяват с вътрешни брави и специални ключове.

Чл. 1306. Откритите полупроводникови преобразуватели с напрежение над 1000 V (с достъпни за допир части под напрежение) се разполагат само в помещения за електрически уредби, отделени с огради (плътни или мрежести). Вратите на оградите са с блокировка, която при отваряне на вратата изключва преобразувателя без времезакъснение от страна на променливото и от страна на изправеното напрежение.

Чл. 1307. (1) Допуска се разполагане на преобразуватели с напрежение до 1000 V в открито изпълнение на:

1. участъци на пода, изолирани от земята с пласт от изолация под самия преобразувател и в зоната до 1,5 m от проекцията на преобразувателя; слоят от изолация е механично здрав и издържа 10- кратното работно изправено напрежение; стените и заземените предмети, разположени на хоризонтално разстояние по-малко от 1,5 m от проекцията на преобразувателя, се покриват със същия слой изолация на височина 1,9 m или се защитават с изолирани от земята огради; преобразувателят се огражда с перила или с шнур от изолационен материал на изолационни стойки;

2. неизолиран под с ограждане на преобразувателите с плътни или мрежести индивидуални огради, с височина най-малко 1,7 m; вратите на оградите се блокират или се затварят с ключ; в последния случай над вратите на оградата или на стената се предвижда сигнализация за изключване на преобразувателя от страна на променливото и изправеното напрежение.

(2) Средствата за измерване върху корпуса на преобразувателя се монтират така, че персоналът може да следи техните показания без влизане през оградата на преобразувателя.

Чл. 1308. Допуска се ограждането с една обща ограда на няколко открити преобразувателя, принадлежащи към един преобразувателен агрегат.

Чл. 1309. Най-малките хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение до 1000 V, разполагани върху неизолиран под в електропомещения, са:

1. от части на преобразувателя под напрежение до заземени огради, стени и др. на страната без обслужване на преобразувателите - 50 mm;

2. от части на един преобразувател под напрежение до заземени части на друг преобразувател, заземени огради, стени и др. на страната за обслужване - 1,5 m;

3. между заземени части на различни преобразуватели и от заземени части на преобразувателя до заземени огради, стени и др. на страната за обслужване - 0,8 m;

4. между части под напрежение на различни преобразуватели на страната за обслужване - 2,0 m;

Чл. 1310. Най-малките хоризонтални разстояния за открити преобразуватели с напрежение над 1000 V, разполагани върху неизолиран под в електропомещения, са:

1. от части на преобразувателя под напрежение до огради, стени и др. на страната за обслужване на преобразувателите: за напрежение 3 kV - 165 mm; за 6 kV - 190 mm; за 10 kV - 220 mm;

2. между заземени части на различни преобразуватели, от заземени части на преобразувателя до огради, стени и др. на страната за обслужване - 0,8 m, при условие че преобразувателят се обслужва при изключено напрежение.

Чл. 1311. В уредбите, в които преобразувателният агрегат е съставен от два или повече преобразуватели и работят само част от тях, при изключено напрежение на останалите, електрическите връзки на отделните елементи се изпълняват така, че има възможност за изключване на всеки преобразувател от страна на променливото и изправеното напрежение.

Чл. 1312. (1) За разполагането на шкафове с електрически съоръжения на преобразувателните агрегати широчината на проходите е:

1. при едноредово разположение - от страна на вратата или свалящите се панели най-малко 1 m; при отворени врати на 90 ° се допуска намаление на прохода до 0,6 m;

2. при двуредово разположение - между шкафовете най-малко 1,2 m; при отворени врати на 90 ° на двата шкафа един срещу друг между вратите се остава проход най-малко 0,6 m.

(2) За разполагане на електрическите съоръжения в клетки на подвижни колички широчината на проходите е най-малко:

1. при едноредово разположение на клетките - дължината на количката плюс 0,6 m;

2. при двуредово разположение на клетките - дължината на количката плюс 0,8 m.

(3) Във всички случаи широчината на проходите по ал. 2 е най-малко равна на размера на количката по диагонала.

Чл. 1313. Анодите на преобразувателите и техните охладители се покриват в светъл цвят, различен от цвета на останалите части на преобразувателя.

Чл. 1314. На корпуса на преобразувателя се нанасят предупредителни знаци с отбелязване на напрежението на преобразувателя при празен ход.

Чл. 1315. В уредбите с полупроводникови преобразуватели изолацията на веригите, свързани с вентилните намотки на преобразувателните трансформатори, веригите за управление, защита и веригите, които могат да се окажат под потенциала на вентилните намотки при пробив на изолацията, издържат в продължение на 1 min изпитвателни променливи напрежения с честота 50 Hz, посочени в табл. 68.

Таблица 68

Изпитвателни променливи напрежения с честота 50 Hz

 

Номинално напрежение на веригите, V

До 60

220

500

Над 500 1

Изпитвателно напрежение, kV

1

1,5

2

2,5 Udo + 1

Забележки: 1. За номинално напрежение на изолацията се приема най-голямото от номиналните напрежения (ефективна стойност), действащо на изолацията в проверяваната верига.

                    2. За номинално напрежение над 5001 V най-малкото изпитвателно напрежение е 3 kV.

                    3. Udo е изправеното напрежение на празен ход.

 

Чл. 1316. Първичните вериги за изправено напрежение са с изолация, която съответства на тяхното работно напрежение.

Раздел V

Охлаждане на преобразувателите

Чл. 1317. За осигуряване на определения от производителя температурен режим за преобразувателите се предвижда охлаждане. Начинът за охлаждане, температурата на охлаждащата вода/ въздух и разходът им се определят от производителя.

Чл. 1318. При въздушно охлаждане на преобразувателите съдържанието на прах във въздуха не надвишава 0,7 mg/m3. При по-голяма концентрация на прах се предвижда очистване на въздуха.

Чл. 1319. При въздушно охлаждане на преобразувателите на въздухопровода на всеки преобразувател се поставя клапа, осигуряваща спиране подаването на въздух към преобразувателя независимо от подаването на въздух за другите преобразуватели.

Чл. 1320. (1) При охлаждане на преобразувателите с вода се предвижда затворена циркулационна система.

(2) Водата по своите химически и физически свойства (химически състав, електропроводимост, твърдост, съдържание на механични примеси) отговаря на изискванията в документацията на производителя.

Чл. 1321. (1) При охлаждане на преобразувателите с вода подаващите и отвеждащите водопроводи се изолират от системата за охлаждане с потенциала на преобразувателя.

(2) Изолирането по ал. 1 се изпълнява във вид на тръби/ шлангове от изолационен материал между преобразувателя и топлообменника при циркулационна система или между преобразувателя и водопровода при отворена система. Дължината на изолиращите тръби и шлангове се определя от производителя. Допуска се при отворена система на охлаждане изолиране между преобразувателя и изходящата тръба посредством свободно падаща водна струя в приемна фуния.

Чл. 1322. Вентилите за регулиране на количеството на охлаждащата вода се монтират на безопасно и удобно за обслужване място. Според тяхното местонахождение те се изолират от земята или заземяват.

Чл. 1323. Степента на резервното осигуряване на преобразувателната подстанция (уредба) с вода за охлаждане се съобразява със степента на резервиране на захранването й с електроенергия.

Чл. 1324. За охлаждащата уредба се предвиждат средства за измерване и контрол (термометри, манометри, реле за налягане и протичане, разходомери и др.) съгласно указанията на производителя.

Раздел VI

Отопление, вентилация и водоснабдяване

Чл. 1325. За преобразувателните подстанции и уредби се осигурява отопление, което при неработещи съоръжения поддържа в помещението на преобразувателните агрегати температура на въздуха не по-ниска от +16 °C, а в помещението на топлообменниците +10 °C. В останалите помещения се осигурява температура според санитарните норми.

Чл. 1326. През лятото допустимата температура на въздуха в работната зона на помещенията на преобразувателните подстанции и уредби не превишава температурата на външния въздух с повече от 5 °C и не е по-висока от + 45 °C.

Чл. 1327. В помещенията на подстанцията (уредбата) се осигурява отвеждане на излишната топлина, отделяна от преобразувателните агрегати, апаратите и др.

Чл. 1328. В общообменната вентилация за отделяне на излишната топлина от помещенията задължително се предвижда очистване на въздуха от прах.

Чл. 1329. Системите за вентилация се изпълняват отделно за етаж, подземен етаж и други изолирани помещения. Допуска се обща система за вентилация при наличие на управляващи клапи, позволяващи прекъсване подаването на въздух в отделните помещения при пожар.

Чл. 1330. Преобразувателните подстанции и уредби се осигуряват с вода за охлаждане на преобразувателните агрегати и за санитарно-техническите устройства.

Чл. 1331. Водопроводът се снабдява с мрежести филтри, спиращи попадането на големи частици в системата за охлаждане на преобразувателите.

Раздел VII

Строителна част

Чл. 1332. Категорията по пожарна опасност на сградите на преобразувателните подстанции и помещенията на преобразувателните уредби се определят съгласно НИПАБ.

Чл. 1333. Стените и таванът на помещенията на преобразувателите се измазват и боядисват в светли цветове. Останалите помещения се боядисват и оформят според тяхното предназначение.

Чл. 1334. Подът на помещенията на преобразувателите е с покритие, недопускащо образуването на прах (например цимент с мраморен прах).

Чл. 1335. В покривните плочи и стените на помещенията се предвиждат монтажни люкове и отвори за повдигане на тежките и големите съоръжения. Люковете се разполагат в зоната на действие на товароподемните устройства. Капаците за покриване на люковете имат същата степен на огнеустойчивост както покривните плочи на същите помещения.

Чл. 1336. На подземния етаж на сградите се изпълнява хидроизолация и дренажна система.

Глава двадесет и девета

СПОМАГАТЕЛНИ УРЕДБИ

Раздел I

Компресорни уредби

Чл. 1337. (1) За снабдяване със сгъстен въздух на електрически апарати (въздухоструйни прекъсвачи, пневматичните задвижвания на разединители и прекъсвачи) в електрическите централи и подстанции се монтират компресорни уредби.

(2) За снабдяване със сгъстен въздух на електрическите апарати в заводските електрически подстанции се допуска използването на заводските компресорни уредби, когато отговарят на изискванията на тази глава.

(3) За по-ефективно използване на електрическата енергия се препоръчва използването на винтови компресори с регулиране на скоростта.

Чл. 1338. Въздухът за електрическите апарати предварително се очиства отвода, масло, прах, механични примеси и се изсушава.

Чл. 1339. (1) За изсушаване на въздуха се предвиждат две степени на налягане:

1. компресорно (високо) - за компресорите и резервоарите за високо налягане, избирано по условието за осигуряване на необходимата степен относителна влажност на сгъстения въздух за електрическите апарати;

2. работно (номинално) - за въздухоразпределителната мрежа, което се определя според номиналното налягане на въздуха на електрическите апарати.

(2) Двете степени на налягане се свързват помежду си чрез редукционни вентили.

Чл. 1340. (1) Производителността на компресорите се избира така, че налягането в резервоарите за високо налягане, което се е понижило от продухване на въздухоструйните прекъсвачи и от утечки в продължение на 2 h, може да се възстанови за 30 min работа на компресорите.

(2) Броят на компресорите е най-малко два, като винаги се предвижда един компресор в резерв.

Чл. 1341. (1) Обемът на резервоарите за високо налягане се определя от общия разход на въздух при неработещи компресори:

1. в нормален режим - за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки в продължение на 2 h, без компресорите да работят, като остатъчното налягане на въздуха в резервоарите осигурява необходимото изсушаване на въздуха за електрическите апарати (допустимият спад на налягането е не повече от 12 -13 %);

2. в авариен режим - за възстановяване на налягането в собствените резервоари на въздухоструйните прекъсвачи до най-малката допустима стойност за работа на прекъсвачите при едновременно изключване на най-големия брой прекъсвачи от действие на релейната защита и АПВ.

(2) С въздух собствените резервоари на електрическите апарати в нормален и авариен режим се пълнят от запаса на въздух в резервоарите за високо налягане, като минималното налягане на въздуха в резервоарите за високо налягане е с 25-30 % по-високо от номиналното налягане на въздуха в електрическите апарати. Броят на резервоарите за високо налягане е най-малко два.

Чл. 1342. При оразмеряване на компресорните уредби се приема, че началото на аварийния режим с групово изключване на прекъсвачите съвпада с момента на периодично включване на компресорите (когато налягането в резервоарите за високо налягане се е понижило до пусковото за компресорите).

Чл. 1343. За резервоарите за въздух с високо налягане се предвиждат:

1. пружинен предпазен вентил;

2. показващи манометри;

3. изпускателни вентили;

4. отвор за изпускане на въздуха при хидравлични изпитвания;

5. отвор (люк) за преглед и почистване;

6. щуцери с фланци за свързване на въздухопроводите;

7. поддържащи опори за закрепване на резервоара върху фундамента.

Чл. 1344. Обратните клапани се поставят между последния водомаслоотделител в компресорната уредба и резервоарите за високо налягане.

Чл. 1345. (1) Пропускателната способност на редукционните вентили се избира така, че се поддържа налягане във въздушната разпределителна мрежа и в собствените резервоари на прекъсвачите в зададените граници, осигуряващи номиналната изключвателна способност и надеждната работа на прекъсвачите в режим на неуспешно АПВ.

(2) Пропускателната способност на редукционните вентили и на въздушната разпределителна мрежа осигурява възстановяване на налягането на въздуха в собствените резервоари на прекъсвачите до най-малкото допустимо налягане за работа на прекъсвачите, изключвани едновременно при неуспешно АПВ.

Чл. 1346. Редукционните вентили в нормален режим осигуряват непрекъснато пропускане на неголямо количество въздух за покриване на разхода за продухване на въздухоструйните прекъсвачи и за утечки за всяка стойност на номиналното налягане на електрическите апарати.

Чл. 1347. За електрическите апарати с различно номинално налягане се изпълнява самостоятелна въздушна разпределителна мрежа, захранвана най-малко през два редукционни вентила.

Чл. 1348. (1) Редукционните вентили се изпълняват с електромагнитно управление.

(2) Редукционните вентили се включват и изключват автоматично независимо от режима на работа на компресорите.

(3) Редукционните вентили се управляват от контактните манометри, разположени в шкафа за манометри на въздушната мрежа при най-близо разположения прекъсвач до компресорната уредба.

Чл. 1349. (1) Компресорните уредби се автоматизират напълно и работят без постоянен дежурен персонал.

(2) Компресорните уредби се проектират с автоматично управление за поддържане налягането в резервоарите за високо налягане и в собствените резервоари на прекъсвачите в допустимите граници.

(3) Схемата за автоматично управление на компресорните уредби да позволява:

1. автоматично пускане и спиране на работните и резервните компресори;

2. автоматично продухване (изпускане на кондензата и маслото) на водомаслоотделителите;

3. автоматично управление на редукционните вентили;

4. защита на компресорните агрегати при повреди и ненормални режими.

(4) Компресорните уредби се снабдяват със сигнализация, действаща при нарушаване на нормалния режим на работа.

Чл. 1350. (1)Компресорните уредби отговарят на действащите нормативни актове за устройство и безопасна експлоатация на стационарни компресорни уредби, въздухопроводи и газопроводи.

(2) Резервоарите за високо налягане отговарят на действащите нормативни актове за контрол на резервоарите с налягане, по-високо от атмосферното.

Чл. 1351. Резервоарите за високо налягане се монтират на открито, на разстояние 0,7 - 1 m от стените на компресорното помещение (по възможност от северната страна) и с възможност за монтаж и демонтаж на всеки резервоар без нарушаване на нормалната работа на останалите.

Чл. 1352. Въздухът за компресорите се подава от компресорното помещение през филтри, разположени на компресорите.

Чл. 1353. Изпускателните вентили на водомаслоотделителите се свързват с дренажната система, изведена навън в специална яма.

Чл. 1354. В помещенията на компресорните уредби се предвижда ремонтна площадка и товароподемно устройство за извършване на монтажни и ремонтни работи.

Чл. 1355. (1) В помещенията на компресорните уредби се поддържа температура:

1. зимно време - не по-ниска от 10 °C;

2. лятно време - не по-висока от 35 °C.

(2) За компресорите се предвижда въздушно охлаждане с охладители след всяка степен на сгъстяване.

Чл. 1356. Компресорните агрегати се монтират на фундаменти, които не са свързани със стените на сградата.

Чл. 1357. (1) Подът на помещението на компресорната уредба се покрива с бетонни плочи с циментова замазка.

(2) Стените на помещението се измазват и боядисват с блажна боя на височина най-малко 1,5 m от пода.

Чл. 1358. (1) Вратите на помещенията се отварят навън, като техните брави са самозаключващи и се отварят отвътре без ключ.

(2) Прозорците се отварят навън и са разделени с хоризонтален кемфер.

Чл. 1359. (1) Въздухопроводната разпределителна мрежа се изпълнява затворена (пръстеновидна), разделена на участъци чрез спирателни вентили.

(2) Въздушната мрежа се захранва чрез две магистрали от компресорната уредба.

(3) Въздухопроводната мрежа се проектира с възможно най-малката дължина и с най-малък брой колена и затворни органи.

(4) За всяко разклонение на мрежата се предвижда затворен орган.

Чл. 1360. (1) За защита на разпределителната мрежа се монтират предпазни вентили с настройка за налягане 1,1 от номиналното.

(2) Предпазни вентили се поставят и в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа след шкафа на манометрите.

Чл. 1361. (1) Линейните водоотделители се поставят на компресорните уредби в двата клона на захранващите магистрали на разпределителната мрежа, навън от помещенията.

(2) Линейният водоотделител има изпускателен вентил и щуцер с фланци за свързване на подвеждащия и отвеждащия въздухопровод.

Чл. 1362. За въздухопроводите и арматурата на разпределителната мрежа се осигурява свободен достъп за обслужване.

Чл. 1363. Въздушната разпределителна мрежа се полага открито по конструкции, стойки на съоръжения, кабелни канали, тунели и корита, а в помещения - и по стените и таваните.

Чл. 1364. (1) Въздухопроводите се полагат с наклон 0,3 % и в ниските точки се монтират изпускателни вентили за продухване на мрежата.

(2) Отклонения към електрически апарати се полагат с наклон 0,3 % по посока на главната магистрала.

(3) На въздухопроводите в местата, където е възможно събиране на конденз, се поставят водоотделители (кондезни гърнета) с ръчни или автоматични устройства за продухване.

(4) Не се допускат глухи отклонения, спомагащи за събиране на маслени наслоявания.

Чл. 1365. За компенсиране на температурни деформации във въздушната разпределителна мрежа се предвиждат компенсатори, които се изпълняват от тръби с диаметър, равен на диаметъра на магистралите.

Чл. 1366. (1) Въздухопроводите на компресорните уредби и разпределителните мрежи се изпълняват с безшевни тръби от корозионно-влагоустойчив материал (мед, неръждаема стомана и др.).

(2) Въздухопроводите за високо налягане, разположени през стената и навън от помещенията на компресорните уредби до резервоарите за високо налягане, се покриват с топлинна изолация.

Чл. 1367. (1) Тръбите на въздухопроводите се съединяват чрез заварка, а с арматурата - с фланци.

(2) Фланцеви или нипелни съединения се допускат за тръби с вътрешен диаметър 6 ÷ 8 mm.

Чл. 1368. Вътрешните детайли на спирателните, обратните и предпазните вентили са от неръждаем метал.

Чл. 1369. Вътрешните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители се покриват с антикорозионно покритие (влаго- и маслоустойчиво).

Чл. 1370. Външните повърхности на резервоарите за високо налягане и линейните водоотделители, разполагани на открито, се боядисват с устойчива светла боя.

Чл. 1371. Спирателните вентили, филтрите, обратният клапан и манометърът в отклонението към въздухоструйния прекъсвач се разполагат в специален разпределителен шкаф (доставен заедно с прекъсвача), за който се осигурява електрическо отопление.

Раздел II

Маслено стопанство

Чл. 1372. За технологични нужди и обслужване на маслонапълнените съоръжения и апарати в електрическите централи и подстанции се изграждат маслени стопанства.

Чл. 1373. Маслените стопанства се изграждат на обособена за целта територия в съответствие с изискванията на НИПАБ и при спазване на условията:

1. отдалеченост от жилищни и обществени сгради на разстояние най-малко 100 m;

2. разполагане в подветрената страна спрямо населени места и съседни обекти във възможно най-ниската част на терена.

Чл. 1374. Резервоарите за маслените стопанства могат да се изграждат подземно, полуподземно и надземно.

Чл. 1375. За ползване, обслужване и пожарогасене към маслените стопанства се изграждат леснодостъпни пътни подходи.

Чл. 1376. Обектово маслено стопанство за отделна централа или подстанция се изгражда, ако това се изисква от технологичния проект.

Чл. 1377. (1) За всяка водноелектрическа каскада, на която ВЕЦ са свързани с удобни пътища, се изгражда едно централизирано (общо) маслено стопанство.

(2) Допуска се изграждането на едно централизирано (общо) маслено стопанство за съседни водноелектрически каскади, когато пътищата позволяват целогодишно обслужване на всички ВЕЦ.

(3) За електрическите подстанции се изграждат централизирани маслени стопанства, обслужващи определен брой подстанции на територията на електропреносните и електроразпределителните предприятия.

(5) Местоположението и обемът на централизираните (общите) маслени стопанства за електрическите подстанции и каскадните ВЕЦ се определят според проекта за структура на експлоатацията на електроенергийната система, като:

1. централизираните (общите) маслени стопанства се поместват в подходящи електрически подстанции (каскадни ВЕЦ);

2. маслено стопанство в останалите подстанции (каскадни ВЕЦ) извън т. 1 не се изгражда.

Чл. 1378. (1) В електрическите централи и в електрическите подстанции с изградено маслено стопанство се предвиждат съоръжения за обработване на масло (сушене и очистване).

(2) В маслените стопанства за съхраняване на масло се предвиждат:

1. в ТЕЦ - по 4 резервоара за турбинно и изолационно масло;

2. във ВЕЦ - по 3 резервоара за турбинно и изолационно масло;

3. в П/ст - 3 резервоара за изолационно масло.

(3) Обемът на всеки резервоар се определя от изискването:

1. за турбинно масло - обемът на маслената система на един агрегат плюс 10 % резерв;

2. за изолационно масло - обемът на един най-голям трансформатор плюс 10 % резерв.

Чл. 1379. На подстанциите със синхронни компесатори се предвиждат два стационарни резервоара за турбинно масло освен резервоарите за изолационно масло, като обемът на всеки резервоар е не по-малко от 110 % от обема на маслената система на най-големия компенсатор в подстанцията.

Чл. 1380. (1) Стационарни маслопроводи към трансформаторите за всички напрежения не се изграждат. Използват се мобилни маслопроводи и резервоари (цистерни).

(2) Стационарни маслопроводи се изграждат между склада за масло и работилницата за ремонт на трансформатори и уредбите за сушене и очистване на масло, а също така и към мястото за източване на масло от цистерни.

(3) Стационарните маслопроводи се изпълняват от стоманени тръби, свързвани чрез заварка (освен връзките с арматурата).

Чл. 1381. Към основните съоръжения на масленото стопанство се включват:

1. резервоари за съхраняване на чисто и използвано масло;

2. помпи;

3. устройства за очистване и сушене на масло;

4. цистерни за транспорт на масло.

Чл. 1382. (1) Резервоарите за масло се обособяват в групи за чисто и отработено масло и се подреждат в съответствие с изискванията на НИПАБ.

(2) Резервоарите за съхраняване на масла са метални.

(3) Фундаментите на резервоарите и топлоизолацията им се проектират и изпълняват от негорими материали.

Чл. 1383. Когато резервоарите за масло са в група, те се свързват помежду си със стоманени тръби със заварки и фланцови връзки към арматурата. Всеки резервоар се изолира от колекторните тръби със спирателна арматура.

Чл. 1384. За резервоарите за съхраняване на масло се предвиждат:

1. дихателни тръби с огнепреградители и въздухоизсушители;

2. нивопоказващи устройства;

3. приспособления за вземане на проба от маслото.

Чл. 1385. (1) За пълнене или изпразване на резервоарите се предвиждат стационарни или мобилни помпи.

(2) Не се допуска помпите за отработено масло да се ползват за преливане на свежо масло без специалното им обработване.

Чл. 1386. За обслужване на маслените стопанства се използват мобилни, специално пригодени за целта цистерни.

Глава тридесета

АКУМУЛАТОРНИ УРЕДБИ

Раздел I

Област на приложение, определения

Чл. 1387. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за стационарни акумулаторни батерии от видовете:

1. алкални батерии;

2. киселинни батерии;

3. необслужваеми батерии с фиксиран електролит (абсорбиран или гел) и с регулиращ вентил или рекомбинатор.

(2) Акумулаторните батерии със специално предназначение и за транспортни средства се избират по съответните за тях норми.

Чл. 1388. Помещенията на акумулаторните батерии, в които се провежда заряд на акумулатори (киселинни или алкални), да отговарят на изискванията на НИПАБ.

Раздел II

Електрическа част

Чл. 1389. Изборът на електронагревателни устройства, осветителни тела, електродвигатели на вентилационни уредби и монтажът им в помещенията за акумулаторни батерии се извършват в съответствие с изискванията на НИПАБ.

Чл. 1390. (1) Устройствата за заряд се избират с мощност и напрежение, достатъчни за зареждане на акумулаторната батерия до 90 % от номиналния капацитет, в течение на не повече от 8 часа.

(2) В подстанции с напрежение 110 kV се предвижда най-малко една акумулаторна батерия, а в подстанции с напрежение 220 kV и по-високо - по две отделни акумулаторни батерии. Всяка една от акумулаторните батерии се оразмерява за захранване на всички консуматори на постоянен ток при авариен режим, най-малко 2 часа.

(3) В подстанциите с една акумулаторна батерия се осигурява захранването на всички консуматори на постоянен ток за 8 часа при нормален режим и най-малко 2 часа в авариен режим.

Чл. 1391. (1) За токоизправителни устройства, които се използват за заряд и подзаряд на акумулаторната батерия, се предвижда:

1. присъединяване към захранващото променливо напрежение чрез разделителен (изолиращ) трансформатор;

2. осигуряване на автоматичен режим на подзаряд съобразно конкретните данни на всяка батерия;

3. система за следене целостта на веригата акумулаторна батерия - токоизправител; системата може да е и като отделно устройство;

4. възможност за контрол и управление на следните параметри:

а) капацитет на акумулаторната батерия чрез програмируем по време и натоварване тест;

б) параметри на входното захранващо напрежение;

в) повишено захранващо напрежение;

г) понижено захранващо напрежение;

д) дясна посока на означенията на векторите на напрежение;

е) прекъснат проводник или изгорял предпазител на захранващото напрежение;

ж) отклонение на честотата на захранващото напрежение;

з) параметри на изходното изправено напрежение;

и) защита, недопускаща повишаване на оперативното напрежение на постоянен ток към консуматора с повече от 10 % от номиналното, при всякакви режими и обстоятелства, както и при вътрешни повреди;

к) понижено напрежение под границата на работа на консуматорите;

л) повишен изходен ток на токоизправителя;

м) контрол на температурата на акумулаторното помещение;

н) температурна компенсация в зависимост от типа на батерията;

о) възможни режими на работа на токоизправителя и техния избор.

(2) Токоизправителните устройства се предвиждат с информационен дисплей за контрол на:

1. напрежението към акумулаторната батерия;

2. напрежението към консуматорите;

3. тока към акумулаторната батерия;

4. общия ток на токоизправителя;

5. режима на работа на токоизправителя;

6. текущия работен режим;

7. температурата в акумулаторното помещение;

8. вида на повредата при авария;

9. протокола на авариите и повредите.

Чл. 1392. Във веригата на акумулаторната батерия се предвижда автоматичен прекъсвач за постоянен ток, селективен по отношение на защитаваните апарати в постояннотоковата мрежа. При невъзможност за осигуряване на необходимата селективност задължително се предвижда предпазител със стопяема вложка, като в този случай прекъсвачът не е автоматичен.

Чл. 1393. Зарядните устройства, съставени от мотор-генераторни групи, се обзавеждат с автоматичен прекъсвач за обратен ток, волтметър с превключвател и амперметър.

Чл. 1394. Шините за постоянен ток се снабдяват с устройство за постоянен контрол на изолацията, действащо на сигнал при понижение на изолационното съпротивление на един от полюсите до 15 ÷20 k в мрежа 220 V и 6 ÷10 к в мрежа 110 V.

Чл. 1395. В схемата за управление и автоматика на акумулаторната батерия се предвижда блокировка, която изключва тока на зареждане при спиране на работата на вентилационната уредба в акумулаторното помещение, ако има такава.

Чл. 1396. (1) За акумулаторното помещение се използват осветителните тела, които отговарят на изискванията на НИПАБ.

(2) В помещението на акумулаторната батерия 1 - 2 от осветителните тела се свързват към мрежата за аварийно осветление.

Чл. 1397. (1) Акумулаторните елементи се поставят на стелажи или на лавици във шкаф. Вертикалните разстояния между стелажите или лавиците на шкафа се избират така, че да осигуряват удобно обслужване на акумулаторната батерия.

(2) Акумулаторите могат да се монтират в един ред при едностранно обслужване или в два реда - при двустранно обслужване.

(3) Необслужваните акумулаторни батерии притежават система за рекомбинация на отделените газове.

Чл. 1398. Стелажите за акумулаторната батерия се изпълняват, изпитват и маркират в съответствие с изискванията на стандартите или техническите условия. Те се защитават от въздействието на електролита (киселина или основа) с устойчиво покритие.

Чл. 1399. (1) Акумулаторните елементи се изолират от стелажите, а стелажите - от земята, посредством изолационни подложки, устойчиви на електролита и на неговите пари.

(2) Стелажите за акумулаторната батерия с напрежение до 48 V могат да се монтират без изолационни подложки.

(3) Всички връзки между отделните елементи на батерията са комплектна доставка на производителя на батерията.

Чл. 1400. Коридорите за обслужване между редовете на акумулаторните елементи са със светла широчина най-малко равна на 1,5 пъти широчината на акумулаторния елемент, но не по-малка от 0,6 m.

Чл. 1401. (1) За акумулаторното помещение се предвижда отопление за поддържане на препоръчваната от производителя температура с отоплители, чиято комутационна част е разположена извън помещението. Допуска се отоплението да бъде електрическо, водно, подово.

(2) Най-малкото разстояние от акумулаторите до отоплителните тела е 0,75 m. Това разстояние може да се намалява, при условие че между отоплителите и акумулаторните елементи се постави топлинен екран от негорими материали, изключващ местното нагряване на акумулаторите.

(3) Всички открити отоплителни тела и връзки към тях се защитават със съответното антикиселинно или антиалкално покритие.

Чл. 1402. Разстоянието между неизолираните тоководещи части на акумулаторните елементи е най-малко 0,8 m при напрежение от 65 до 250 V (но не в режим на зареждане) и 1 m при напрежение над 250 V. При по-малки разстояния тоководещите части на акумулаторите се изолират.

Чл. 1403. (1) Акумулаторната батерия се ошинова с изолирани проводници или кабели с устойчива на електролит изолация. В местата на преминаването им през стени, подове и тавани в акумулаторното помещение се предвиждат уплътнения.

(2) Допуска се използването на неизолирани медни или алуминиеви шини, закрепени на подпорни изолатори за ошиновка на акумулаторна батерия, двукратно боядисани с киселиноустойчива боя и покрити с тънък слой вазелин.

(3) Заземяване на носещата конструкция на подпорните изолатори не се изисква.

Чл. 1404. (1) При използване на проходна плоча в помещението на акумулаторната батерия тя се избира устойчива срещу въздействието на парите на електролита. Използване на плочи от мрамор, дърво и др. слоести материали не се допуска.

(2) Проходната плоча припокрива отвора най-малко 100 mm.

Раздел III

Строителна част

Чл. 1405. (1) Стационарните акумулаторни батерии се разполагат в специално предназначени за тях помещения.

(2) Допуска се разполагане в едно помещение на няколко акумулаторни батерии с еднакъв вид електролит. Киселинните и алкалните акумулаторни батерии се разполагат в отделни помещения.

Чл. 1406. (1) Помещението на акумулаторната батерия се отнася към производство категория А и се разполага в сграда най-малко от II степен на огнеустойчивост съгласно НИПАБ.

(2) Допускат се дървени врати и прозорци за помещения на акумулаторни батерии.

Чл. 1407. (1) По възможност за помещението на акумулаторната батерия се предвижда естествено осветление. Стъклата на прозорците се предвиждат матови или се покриват с блажна боя.

(2) Помещенията на акумулаторните батерии могат да се проектират и без естествено осветление. Допуска се също разполагането им и в сухи сутеренни помещения. В тези случаи не се изисква специално изпълнение на акумулаторните помещения, при условие че са спазени изискванията на чл. 1395 и че имат естествена вентилация.

Чл. 1408. (1) Преносими затворени акумулаторни батерии, използвани за захранване на стационарни електрически уредби и тези с напрежение 24 до 48 V с малък капацитет (до 100 Аh), могат да се разполагат както в отделни помещения с естествена вентилация, така и в невзриво- и пожароопасни помещения във вентилирани метални шкафове. В последния случай категорията на производствените помещения по отношение на взриво- и пожароопасност не се променя.

(2) Преносимите акумулаторни батерии, работещи в режим на разряд и зареждани извън помещението, в което се ползват, както и необслужваемите акумулатори с регулиращ вентил или рекомбинатор, зареждани при напрежение не по-високо от 2,3 до 2,4 V на елемент, могат да се разполагат в помещения с производство категория Г и Д, ако над тях се предвиди вентилационен чадър. При това класът на помещенията по отношение на взривната и пожарната опасност не се променя.

Чл. 1409. (1) За помещението на акумулаторната батерия се изисква:

1. да е разположено колкото се може по-близо до зарядните и разпределителните устройства за постоянен ток;

2. да е изолирано срещу проникване на прах, изпарения, газове и вода;

3. да е лесно достъпно за обслужващия персонал.

(2) Не се допуска помещението на акумулаторната батерия да бъде подлагано на каквито и да било вибрации.

Чл. 1410. (1) В помещение на акумулаторна батерия се влиза през преддверие. Входове от битови помещения към помещение на акумулаторна батерия не се допускат.

(2) Преддверието се предвижда с размери, които позволяват вратата на помещението на акумулаторната батерия да се отваря и затваря, когато вратата между преддверието и съседното помещение е затворена. Площта на преддверието е не по-малка от 1,5 m2.

(3) Вратите на преддверието се отварят навън и се снабдяват със самозатваряща се брава, която отвътре се отваря без ключ.

(4) На вратите се поставят надписи: "Акумулаторно помещение", "Огнеопасно", "Не влизай с огън", "Пушенето забранено".

(5) В преддверието задължително се предвижда мивка от киселинно или алкално устойчив материал.

Чл. 1411. До помещението на акумулаторната батерия може да се предвиди отделно помещение с площ не по-малка от 2 m2 за съхранение на електролит, сепаратори и принадлежности за приготвянето на електролит.

Чл. 1412. Таванът на помещението на акумулаторната батерия се изпълнява хоризонтален и гладък. В изключителни случаи, когато не могат да се избегнат изпъкнали носещи греди, в тях се поставят тръби или се прилага подходящо конструктивно решение, което дава възможност за свободно преминаване на въздуха през отделните полета на тавана.

Чл. 1413. (1) Подът на помещението на акумулаторната батерия се изпълнява строго хоризонтален с бетонова настилка, с устойчиво покритие на киселини или основи (теракотни плочи или др., фугите на които са запълнени с устойчив на киселина или основа материал, епоксидна смола и др.).

(2) В помещението на акумулаторните батерии не се предвиждат канализация и подов сифон.

Чл. 1414. В акумулаторните помещения стените, таваните, вратите, рамките на прозорците, вентилационната система (от вътрешната и от външната страна), металните конструкции и др. се покриват с устоичиви защитни покрития, съответстващи на вида на електролита - кисилина или основа.

Чл. 1415. (1) При разполагане на киселинни акумулатори във вентилирани шкафове вътрешната им повърхност е с киселиноустойчиво покритие, а при алкалните акумулатори - покритие от битумна боя.

(2) Коридорите за обслужване на акумулаторната батерия за напрежение над 250 V се покриват с дървени решетки, изолиращи персонала от пода.

Раздел IV

Санитарно-техническа част

Чл. 1416. (1) За помещението на акумулаторната батерия се предвижда естествена или изкуствена вентилация. При наличие на обемна концентрация на водород над 1,6 % задължително се предвижда изкуствена вентилация.

(2) Помещенията за зареждане на акумулаторните батерии се отнасят към невзривоопасните и към непожароопасните, когато:

1. в схемата на управление и автоматика на акумулаторната батерия е предвидена блокировка на зарядните агрегати и вентилационната уредба за поддържане на концентрацията на водород преди началото на зареждането, през време и след неговото завършване два и половина пъти под долната граница на взривяемост;

2. при неработеща принудителна вентилация концентрацията на водород е под 1,6 % обемни и има осигурена естествена вентилация;

3. количеството отделен водород не образува взривоопасна концентрация.

(3) Изчислението на обемната концентрация на водород се извършва съгласно НИПАБ.

Чл. 1417. (1) Вентилационната система на акумулаторната батерия се предвижда за обслужване само на акумулаторната батерия и склада за киселини или основи, ако е необходимо.

(2) Киселинните и алкалните акумулаторни батерии са с отделни вентилационни системи.

(3) Изхвърлянето на газовете е през шахта, издигната най-малко 1,5 m над покрива на сградата. Шахтата се защитава от попадане на дъждовни води.

(4) Включването на вентилацията в комини или в общата вентилация за помещения се забранява.

Чл. 1418. За вентилатора на измукващата вентилация се изисква оста му да преминава през стените на вентилационния въздухопровод през уплътнени лагери. Освен това се вземат мерки против образуването на искри от лопатките на вентилатора.

Чл. 1419. (1) Газовете се изсмукват както от горните, така и от долните части на помещението, срещуположно на отворите, през които се засмуква чистият въздух. Ако таванът има висящи греди, засмукването се извършва от всяко поле между гредите.

(2) Не се разрешава разполагането на метални въздуховоди над акумулаторите.

Чл. 1420. (1) В помещението на акумулаторната батерия, на нивото на което са разположени акумулаторните елементи, през най-студените зимни дни се поддържа предписаната от производителя температура, но не по-ниска от + 10 °С.

(2) В подстанции без постоянен дежурен персонал, когато акумулаторната батерия е оразмерена само по тока на включване и изключване на прекъсвачите, минимално допустимата температура е 5 °С.

Чл. 1421. (1) Отоплението на помещението на акумулаторната батерия може да се изпълнява и с калорифери, разположени извън помещението, като топлият въздух се подава посредством вентилационни канали. При използване на електрически нагреватели се вземат мерки против преминаването на искри през канала.

(2) При водно отопление в границите на помещението на акумулаторната батерия то се изпълнява с гладки заварени тръби. Поставянето на фланцеви съединения с вентили се забранява.