ЧАСТ ТРЕТА

ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ

Глава дванадесета

ТОКОПРОВОДИ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ ДО 35 kV

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 284. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за токопроводи за постоянен и променлив ток с напрежение до 35 kV.

(2) Допълнителните изисквания към токопроводите са посочени в глави двадесет и четвърта, двадесет и пета, тридесет и четвърта.

(3) Изискванията в тази глава не се отнасят за специалните токопроводи за електролизни и електротермични уредби, както и за въздушни електропроводни линии.

(4) Изисквания за токопроводите по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в НИПАБ.

Чл. 285. Токопровод по смисъла на наредбата е устройството, състоящо се от неизолирани или изолирани проводници и принадлежащите към тях изолатори, защитни кожуси, конструкции и др., предназначено за пренасяне на електрическа енергия.

Чл. 286. (1) По вида на проводниците токопроводите се разделят на гъвкави (изпълнени с проводници) и твърди (изпълнени с шини или с тръби).

(2) По начина на защита срещу допиране до тоководещите части и срещу въздействието на околната среда токопроводите се разделят на:

1. открити - тоководещите части не са защитени срещу допиране или срещу попадане върху тях на чужди тела;

2. защитени - тоководещите части са предпазени срещу случайно допиране или попадане върху тях на чужди тела посредством метална мрежа, перфорирана ламарина и др.

3. закрити - тоководещите части са разположени в плътен кожух със защита против проникване на прах и водни капки.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 287. (1) В електрическите уредби при токове над 1000 А като правило токопроводите се прилагат с предимство пред кабелните линии.

(2) Във всички случаи, когато е възможно, токопроводите се проектират в открито изпълнение.

(3) За условията на агресивна околна среда токопроводите са в подходящо изпълнение или се вземат мерки за неутрализиране на въздействието на тази среда.

Чл. 288. (1) Тоководещите части на токопроводите като правило се изпълняват от алуминиеви, стомано-алуминиеви и стоманени проводници, тръби и шини с кръгло, правоъгълно или профилно сечение.

(2) Използването на медни проводници и шини се ограничава и се прилага само за случаи и места, където изпълнението с други метали е неприложимо.

Чл. 289. (1) За нормални условия на работа токопроводите се избират и оразмеряват съгласно глава трета по условията на нагряване.

(2) Токопроводите по условията на к.с. се оразмеряват съгласно глава четвърта.

Чл. 290. (1) При симетрично натоварени токопроводи за стойности на променливия ток 1600 А и по-големи се прилагат мерки за намаляване на загубите в шинодържателите, арматурата и носещата конструкция от въздействието на магнитното поле.

(2) При несиметрично натоварени токопроводи стойностите на променливия ток, при които се прилагат мерки по ал. 1, се определят чрез изчисление.

(3) При стойности на токовете от 2500 А и по-големи се предвиждат мерки и за намаляване и изравняване на индуктивното съпротивление (например разположение на плоските шини в пакет по страните на квадрат, използване на профилни шини, тръби с кръгло или квадратно сечение, прилагане на транспозиции).

Чл. 291. За токопроводите се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители.

Чл. 292. Токопроводите се изпълняват конструктивно и с разположение удобно за монтаж и ремонт.

Чл. 293. На токопроводите, изпълнени с твърди тоководещи части, се монтират компенсатори или други устройства с подобно действие, когато:

1. температурните разширения, вибрациите на трансформаторите и др. предизвикват опасни механични напрежения в изолаторите или в токопроводите;

2. токопроводите пресичат температурни или улягащи фуги на сгради и съоръжения.

Чл. 294. На твърдите токопроводи с токове над 2500 А неразглобяемите връзки се изпълняват чрез заварка.

Чл. 295. На гъвкавите токопроводи неразглобяемите връзки се изпълняват чрез пресоване.

Чл. 296. При съединяване на елементи от различен метал се предвиждат мерки срещу електрохимична корозия на контактните повърхности.

Чл. 297. (1) Оцветяването и подреждането на фазите на токопроводите е съгласно глава първа, раздел I.

(2) Токопроводите от закрит тип се оцветяват след излизането им от защитните кожуси на разстояние 0,3 m.

Раздел III

Токопроводи за напрежение до 1000 V

Чл. 298. Във влажни и особено влажни помещения се използват открити или водозащитени токопроводи. Във всички останали случаи ограничения няма.

Чл. 299. (1) В производствени помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, токопроводите в изпълнение със степен на защита IP 00 отстоят от пода или от площадките за обслужване на височина най-малко 3,5 m, а тези в изпълнение до IP 31 - най-малко 2,5 m.

(2) В помещения, в които има достъп неквалифициран персонал, височините по ал.1 не се нормират, ако токопроводът е:

1. с изолирани проводници в изпълнение IP 20 или по-високо;

2. в закрито изпълнение IP 40 или по-високо;

3. за променлив ток с напрежение не по-високо от 50 V или постоянен ток с напрежение не по-високо от 120 V.

(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, височината от пода или от площадките за обслужване не се нормира, ако токопроводът е във:

1. изпълнение IP 20 или по-високо;

2. изпълнение IP 00, но ограден в местата, достъпни за случаен допир.

(4) Огражденията на токопроводите се разполагат над проходите на височина най-малко 1,9 m от пода или площадката за обслужване. Използват се преградни мрежи от стоманена тел с диаметър най-малко 1 mm, с отвори до 25 х 25 mm.

(5) Там, където са възможни механически повреди на токопроводите, се осигурява допълнителна защита.

(6) Носещите конструкции на токопроводите се избират от негорим материал с необходимата огнеустойчивост.

Чл. 300. (1) За токопровод в изпълнение IP 00 разстоянието от тоководещите му части до тръбопроводи е най-малко 1,0 m, а до технологични съоръжения - 1,5 m.

(2) За токопровод в изпълнение IP 21 и по-високо разстоянията по ал.1 не се нормират.

Чл. 301. Светлите разстояния при токопроводи в изпълнение IP 00 се приемат:

1. между фази (полюси) - най-малко 50 mm;

2. между фази (полюси) и заземени конструкции или негорими стени - най-малко 50 mm;

3. между фази (полюси) и горими стени - най-малко 200 mm.

Чл. 302. Местата на отклонение от токопроводите се избират достъпни за обслужване.

Чл. 303. (1) Комутационните и защитните апарати за дадено отклонение се поставят на отклонението в непосредствена близост до токопровода.

(2) Апаратите по ал. 1 се разполагат и при нужда ограждат така, че се изключва възможността от случаен допир до части под напрежение.

(3) За управление на комутационните апарати, разположени на недостъпна височина от нивото на пода, се осигурява подходящо задвижване (щанга, стационарен лост, двигател и др.), а за контрол на комутационното им състояние - механически указател, ясно видим от мястото на обслужване.

Чл. 304. При гъвкави токопроводи се вземат мерки срещу допиране между фазите (полюсите) при късо съединение.

Раздел IV

Токопроводи за напрежение над 1000 V

Чл. 305. (1) Токопроводите с напрежение над 1000 V се прилагат според изискванията на раздел II във всякакви защитни изпълнения.

(2) Допускат се в производствени помещения токопроводи в изпълнение IP 41 и по-високо на височина от пода най-малко 2,5 m.

(3) В помещения, в които има достъп само квалифициран персонал, шинопроводите се разполагат:

1. на височина над нивото на обслужване най-малко 2,5 m - в изпълнение по-ниско от IP 41;

2. не се нормира височината им над нивото на обслужване - в изпълнение IP 41 и по-високо.

Чл. 306. (1) При полагане на токопроводи в тунели или галерии в изпълнение IP 00 освен изискванията на глава двадесет и пета, раздел IV се спазват и следните най-малки размери:

1. широчина на коридора при едностранно обслужване - 1,0 m;

2. широчина на коридора при двустранно обслужване - 1,2 m;

3. височина на обслужващия коридор - 1,9 m;

4. разстояния между изходите - 100 m.

(2) В началото и в края на токопровод, а също и в междинните точки се предвиждат стационарни заземители или места за присъединяване на преносими заземители. Местата за поставянето на преносими заземители се определят така, че при късо съединение в съседни токопроводи индуктираното напрежение между две съседни точки със заземители не надвишава 250 V.

(3) Осветлението на тунелите се изпълнява по изискванията, посочени в глава четиридесета с допълненията:

1. лампите се присъединяват през една към два различни източника или се използват осветители със собствен АВР (с акумулатор на подзаряд);

2. за открити токопроводи осветителите се разполагат по начин, позволяващ безопасното им обслужване;

3. линиите за осветителната и сигнална инсталации, телефонните линии и др. са в защитно изпълнение или положени в стоманени тръби.

(4) Вентилацията на тунелите се оразмерява така, че температурата на изходящия въздух не надвишава температурата на входящия с повече от 15 °С.

(5) През тунелите не се разрешава преминаването на технически проводи.

Чл. 307. Гъвкавите токопроводи се оразмеряват съгласно изискванията, посочени в глава шестнадесета.

Чл. 308. (1) Разстоянието между проводниците на токопроводи с разцепени фази се приема най-малко шест пъти диаметъра на един проводник.

(2) Ако няма технически пречки, фазите се разполагат във вид на равностранен триъгълник.

Глава тринадесета

КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 110 kV

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 309. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за силови кабелни линии за постоянен и променлив ток с напрежение до 110 kV и за линии, изпълнени с контролни кабели.

(2) Силовите кабелни линии за по-високи напрежения се изпълняват с проекти по техническите условия на производителя на кабелите.

(3) Допълнителните изисквания за проектиране и изграждане на кабелни линии по отношение на противопожарната и аварийна безопасност са посочени в нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност (НИПАБ).

Чл. 310. Кабелна линия е линията, състояща се от един или няколко успоредни кабела с принадлежащите им муфи (съединителни, отклонителни, спирателни, крайни) и принадлежности (крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени агрегати, сигнални устройства и др.), която служи за пренос и разпределение на електрическа енергия.

Чл. 311. Кабелно съоръжение е инженерното съоръжение, предназначено за полагане на кабелни линии, към което се отнасят:

1. кабелна естакада - открито наземно или надземно, хоризонтално или наклонено по дължината си, проходимо или непроходимо линейно кабелно съоръжение;

2. кабелно помещение - закрито пространство в сграда, предназначено за полагане на кабелни линии;

3. кабелен тунел - закрито линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции, свободно проходимо по цялата си дължина;

4. кабелен канал - покрито непроходимо линейно съоръжение, в което кабелните линии се полагат върху носещи конструкции и се обслужва след снемане на покритието;

5. кабелна канална система - непроходимо линейно съоръжение, състоящо се от канали (цеви) за полагане на кабелни линии и от обслужващи шахти, при което не се налага разкопаване за извършване на ремонти и полагане на допълнителни кабели; каналите (цевите) са оформени директно в бетоново тяло или представляват съответни тръби, заложени при отливането му;

6. кабелна шахта - вертикално изградено преходно или непреходно помещение, покрито с подвижни плочи или неподвижни, снабдени с люк, предназначено за полагане, изтегляне, свързване и обслужване на кабелни линии.

Чл. 312. Кабелна маслонапълнена линия - линия, изпълнена с кабели, в които маслото се намира под налягане. Според налягането на маслото линиите се разделят на линии за ниско налягане (под 0,1 MPa), средно налягане (0,3 MPa) и високо налягане (1,6 MPa).

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 313. При проектиране и изграждане на кабелни линии се отчитат:

1. перспективното развитие на електрическите мрежи;

2. сигурността и предназначението им;

3. особеностите на трасето;

4. типът и начинът на полагане на кабелите.

Чл. 314. Кабелното трасе се избира по условието за минимален разход на кабел.

Чл. 315. (1) При избиране на кабелното трасе се избягват по възможност участъци с агресивна среда спрямо кабелните обвивки, опасност от механическо натоварване или вибрации, нагряване от странични източници на топлина. В случай, че няма възможност за избягването им се предвиждат защитни мерки.

(2) При избиране на трасе за маслонапълнени кабели се взема предвид и релефът на терена с оглед най-рационалното разполагане и използване на резервоарите за поддържане на налягането на маслото в кабелите.

Чл. 316. Кабелните линии се полагат без механически напрежения и повреди през време на монтажа, както следва:

1. с резерв до 5 % за компенсиране на деформации от температурни промени или от разместване на терена;

2. във формата на буквите "S" или "W" до кабелните муфи (крайни или съединителни) за отговорните линии;

3. с известен запас (като разтеглена буква "W"), когато преминават по трасе край трафопост, кабелен шкаф или табло, които не са изградени, но местата им са вече определени;

4. в стоманени тръби с обработени краища по начин, ненараняващ кабелите при изтеглянето им;

5. на меки подложки, които предпазват кабелите от нараняване в местата на излизане от отвори в стени или тръби;

6. защитени на височина 2 m над пода или земната повърхност и на дълбочина 0,3 m под тях на местата, където са възможни механични повреди или достъп на външни лица.

Чл. 317. При полагане на кабели в съседство с топлопровод при необходимост топлопроводът се изолира с допълнителна топлоизолация, но в никакъв случай не и кабелите.

Чл. 318. Кабелите се защищават от блуждаещи токове при доказана необходимост съгласно наредбата за защита на подземните метални съоръжения от корозия.

Чл. 319. Кабелите, изложени на директна слънчева светлина, се избират със специална външна обвивка или съответно се вземат предпазни мерки за защитата им.

Чл. 320. Максималната сила и начинът на теглене на кабелите се определят по указанията на производителя им.

Чл. 321. Минималните радиуси на огъване на кабелите и на жилата им се определят по указанията на производителя им.

Чл. 322. Кабелните съоръжения и носещите конструкции се оразмеряват за натоварвания както от самите кабели, така и от външни сили (земен натиск, транспортни средства, лед, вятър и др.).

Чл. 323. (1) Всяка кабелна линия се означава с диспечерски номер и наименование.

(2) Когато една линия включва няколко успоредни кабела, всеки от тях носи еднакъв номер или наименование, но с допълнителна собствена буква.

Чл. 324. Към кабелите се закрепват устойчиви на въздействието на околната среда маркировъчни табели (марки). На табелите към съединителните муфи се отбелязват датата на монтажа и номерът на муфата.

Чл. 325. При преминаване на кабелното трасе през големи зелени площи, ниви и др. трасето се маркира с бетонни реперни стълбчета.

Чл. 326. Кабелните трасета се нанасят на планове и схеми със съответните репери, включително и на муфите.

Раздел III

Избор на начин на полагане

Чл. 327. (1) В районите на електрическите централи, подстанции и големите възлови станции кабелите се полагат по естакади, в тунели, канали и кабелни канални системи.

(2) Допуска се полагане в изкоп само на единични кабели до отдалечени спомагателни обекти, разположени отстрани на основните кабелни трасета.

Чл. 328. В района на промишлени предприятия начинът на полагане на кабелите не се ограничава.

Чл. 329. В населените места кабелите се полагат, като се спазват изискванията на наредбата по чл. 70, ал. 4 ЗУТ за правилата и нормите за разполагане на проводите и съоръженията на техническата инфраструктура. Кабелни съоръжения се използват по трасета с ценни улични настилки за преминаване на голям брой кабели в малка свободна ивица терен, съвместно полагане с телефонни кабели, както и при специални пресичания.

Чл. 330. Използването на кабелни канали в ненаселени места е нецелесъобразно, а в населени места се избягва.

Чл. 331. Допуска се транзитно преминаване на кабели за СрН и НН през сутерените на сгради при положение, че са изтеглени в заземени стоманени тръби.

Чл. 332. Не се допуска поотделно изтегляне на едножилни кабели в стоманена тръба или през затворен контур от магнитен материал.

Чл. 333. (1) Едножилните силови кабели с напрежение от 6 до 20 kV, които образуват трифазна линия, се полагат като сноп с форма на равностранен триъгълник, пристегнат през всеки 3 m или в една равнина, с разстояние между кабелите най-малко два пъти външния им диаметър.

(2) Еднофазните кабели се закрепват със скоби от немагнитен материал.

Чл. 334. (1) При възможно възникване на вибрации по мостове и специални съоръжения под кабелите се поставят подходящи меки подложки (или се използват кабели с оловна мантия и медни жила), шлангови кабели и др.

(2) При опасност от силно нагряване се използват кабели със специална изолация или се поставят термоустойчиви екрани.

(3) При опасност от корозия кабелите са със специална външна обвивка или се изтеглят в подходящи тръби и др.

(4) При свличащи се терени се оставят по-големи резервни дължини за линейна компенсация или кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.

(5) При пресичане на реки със силно течение или при излизане от водоеми със силен прибой кабелите са със специална телена броня, позволяваща значително по-големи надлъжни усилия.

(6) При вертикално полагане на голямо разстояние кабелите се закрепват така, че не носят усилия от собствената си тежест, по-големи от допустимите.

(7) При голяма денивелация по трасето се използват сухи или с неизтичаща импрегнация кабели или маслени кабели със спирателни муфи.

(8) За електрозахранване на подвижни или временни потребители се използват кабели с гъвкави медни жила.

Раздел IV

Избор на тип на кабелите

Чл. 335. (1) За трасета, преминаващи през терени с различни условия на околната среда, типът на кабела се избира според изискванията за най-тежкия участък при положение, че дължината на общото трасе е съизмерима с фабричната дължина на кабела.

(2) Допуска се за по-голяма дължина на трасето използването на различни типове кабели, подходящи за съответните участъци.

(3) При участъци с различни условия на охлаждане сечението на кабела се избира за участъка с най-неблагоприятни условия, ако дължината му е по-голяма от 10 m.

Чл. 336. (1) В земята се полагат кабели с подсилена външна обвивка (броня).

(2) За маслонапълнените кабели на ниско и средно налягане, тръбопроводите на маслонапълнени кабели с високо налягане и на газонапълнените кабели се осигурява антикорозионна защита.

Чл. 337. В кабелните съоръжения се полагат кабели без броня. Когато полагането на кабелите е свързано с триене върху външната им обвивка (изтегляне в бетонни тръби и др.), обвивката е от усилен тип.

Чл. 338. Разрешава се полагането на небронирани кабели в помещения на височина най-малко 2,0 m от пода. При по-малка височина кабелите се защитават от механични повреди (чрез тръби, профили, скари и др.).

Чл. 339. Бронирани кабели се използват в случаите на:

1. възможни големи усилия на опън (подводни кабелни линии и др.);

2. особено отговорни връзки (контролни кабелни линии в централи с единична мощност на агрегатите над 100 MW, в подстанции 400 kV и др.).

Чл. 340. (1) В четирипроводникови и петпроводникови мрежи с напрежение до 1000 V се използват четирижилни и петжилни кабели.

(2) Не се допуска използването на трижилни/четирижилни кабели с отделно положено жило за неутрала/защитен проводник от фазовите жила.

(3) Разрешава се използването на алуминиевата обвивка на трижилни кабели за напрежение до 1000 V като неутрален проводник в четирипроводникова мрежа с директно заземена неутрала в случаите:

1. кабелът се полага в помещение, което не е взривоопасно;

2. при нормална работа през неутралния проводник не протича ток, по-голям от 25 % от тока във фазните проводници;

3. алуминиевата обвивка има достатъчно сечение, за да не се повреди кабелът при еднофазно късо съединение.

Чл. 341. При кабелна линия за напрежение 110 kV и по-високо типът и конструкцията на кабелите се избират по техническите условия на производителя на кабелите.

Раздел V

Уредби за захранване и сигнализация за налягане на маслото в маслонапълнени кабели

Чл. 342. Уредбите, захранващи с масло маслонапълнени кабели, се проектират за работа при нормални и преходни топлинни режими.

Чл. 343. (1) Количеството на маслото в маслозахранващата система се определя съобразно изчисления разход на масло за нейното редовно действие.

(2) За отстраняване на аварии и за напълване на най-дългия участък от кабелната линия се предвижда резерв от масло.

(3) За подготовка на маслото (сушене, филтриране, обезгазяване) се предвижда възможност за работа на маслообработваща машина.

Чл. 344. (1) Разрешава се монтирането в закрити помещения на резервоарите за захранване с масло на кабелните линии с ниско и средно налягане.

(2) Маслените резервоари по ал. 1 в краищата на маслонапълнени кабели се разполагат върху носещата конструкция на кабелните глави или близо до нея.

(3) Всички маслени резервоари се снабдяват със средства за измерване на налягането на маслото.

Чл. 345. (1) Агрегатите, които захранват кабелните линии с масло под високо налягане, се разполагат в закрити помещения с поддържане на температурата в тях не по-ниска от 10 °С и по възможност най-близко до кабелните линии.

(2) Свързването на няколко маслозахранващи агрегата към кабелната линия е чрез маслен колектор.

Чл. 346. Разрешава се при паралелно полагане на няколко маслонапълнени кабелни линии с високо налягане захранването на всяка линия с масло от отделен маслозахранващ агрегат или с използването на автоматично превключване на агрегата към една или друга линия.

Чл. 347. Електрозахранването на маслозахранващите агрегати като правило е от два независими източника с автоматично превключване (АВР).

Чл. 348. На всяка кабелна маслонапълнена линия се монтира сигнална уредба, която при намаляване или покачване на налягането на маслото извън допустимите граници подава сигнал на дежурния персонал.

Чл. 349. (1) На всеки участък от кабелна маслонапълнена линия се поставя датчик за налягане на маслото, действащ на сигнал, както следва:

1. за линия с ниско налягане - един датчик;

2. за линия средно налягане - два датчика;

3. за линия високо налягане - датчик при всеки маслозахранващ агрегат.

(2) Аварийните сигнали се предават в местата с постоянен дежурен персонал.

(3) Системата за сигнализация за налягане на маслото има защита от влиянието на електрическите полета на евентуално намиращи се в съседство силови кабели.

Чл. 350. (1) Маслопроводът, който свързва колектора на маслозахранващия агрегат с маслонапълнените кабели с високо налягане, се разполага в помещение с поддържане на темературата над 0 °С.

(2) Допуска се разполагане на маслопровод по ал. 1 в канали или земя при условие, че се осигурява температура на околната среда над 0 °С.

Чл. 351. Не се допуска разполагане на таблото с апаратите за автоматично командване на маслозахранващите агрегати в помещение с високи вибрации, които могат да предизвикат неправилната им работа.

Чл. 352. Апаратите, които поддържат налягането на газа в газонапълнените кабели, се разполагат в краищата им по предписанията на производителя.

Раздел VI

Кабелни муфи

Чл. 353. (1) Кабелните муфи се изпълняват по начин, който защитава кабелите от проникването на влага и срещу въздействието на вредни вещества от околната среда.

(2) Муфите се избират за изпитвателните напрежения за съответния тип кабел.

Чл. 354. Муфите се монтират съгласно действащите технически инструкции, изготвени по указания на производителя на муфите.

Чл. 355. Муфите се разполагат по начин и на място без опасност от измъкване на жилата на кабелите или от повреждане на уплътненията им.

Чл. 356. Разполаганите в земята метални муфи, при които е възможен взрив, отстоят от съседни кабели на разстояние най-малко 0,25 m или се отделят от тях с вертикална преграда или с вкопаване на по-нисък хоризонт.

Чл. 357. Разполаганите в кабелно съоръжение метални муфи, при които е възможен взрив, се избират в специално изпълнение, защитаващо съседните кабели.

Чл. 358. Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с трижилен кабел с напрежение до 35 kV, не повече от 6 съединителни муфи.

Чл. 359. (1) Допускат се за 1 km кабелна линия, изпълнена с едножилни кабели с напрежение до 35 kV, две съединителни муфи на фаза (три - при съгласуване със собственика на кабелната линия).

(2) Броят на съединителните муфи за 1 km кабелна линия с напрежение над 35 kV се определя в проекта.

Чл. 360. Муфите на маслонапълнените кабели се монтират съгласно указанията на производителя на кабелите с материали, доставени или предписани от него.

Чл. 361. Съединенията на кабели с импрегнирана маслено-хартиена изолация с кабели с пластмасова изолация се изпълняват със специални (хибридни) муфи.

Раздел VII

Заземяване

Чл. 362. (1) На кабелните линии с напрежение над 1000 V от двата края се заземяват броните, металните обвивки, екраните на кабелите, както и металните конструкции, по които са положени, а за кабелните линни с напрежение до 1000 V се присъединяват към защитния проводник съгласно изискванията, посочени в глава седма.

(2) Броните и металните обвивки на кабелите се свързват с гъвкав меден проводник както помежду си, така и с металните обвивки (ако има такива) на кабелните муфи.

(3) При кабели с алуминиева обвивка с напрежение, по-високо от 6 kV, заземяването на бронята и на обвивката се изпълнява с отделни проводници.

(4) При кабели без метална обвивка или броня, но с екран, за свързване към заземителите се използва самият екран.

Чл. 363. (1) Кабелните глави и муфи на кабелите с напрежение 110 kV се заземяват съгласно проекта.

(2) При използване на бронирани маслонапълнени кабели с ниско и средно налягане броните от двете страни на муфите във всяка камера се свързват помежду си и се заземяват съгласно проекта.

Чл. 364. (1) Стоманеният тръбопровод на маслонапълнените кабели с високо налягане, положен в земята, се заземява във всяка камера и в краищата си.

(2) Когато тръбопроводът е положен открито, се правят допълнителни заземявания съгласно проекта.

(3) Когато на тръбопровода се монтира специална защита от корозия, заземяването му се изпълнява съобразно изискванията на тази защита.

Чл. 365. (1) Допуска се присъединяването на кабелна глава, разположена на открито на конструкция, която не е удобна за заземяване (високо на сграда или незаземен стълб) към металната обвивка (екрана) на кабела при положение, че кабелната глава на другия край на линията е заземена и съпротивлението на металната обвивка (екрана) отговаря на изискванията, посочени в глава седма.

(2) При преход на електропроводна линия от въздушна в кабелна заземяваните елементи на линията се свързват със заземителното устройство на вентилните отводи, ако има такива. Използването само на металната обвивка (екрана) на кабела за заземяващо устройство по смисъла на ал. 1 не се допуска.

Раздел VIII

Специални изисквания за кабелни линии в електрически централи и подстанции

Чл. 366. Изискванията в този раздел се отнасят за кабелните стопанства на електрически централи с мощност 100 MW и по-голяма и подстанции с напрежение 110 kV и по-високо.

Чл. 367. (1) В електрически централи, изграждани на блоков принцип, главната електрическа схема, схемата за собствени нужди, вторичната комутация, командването и разполагането на съоръженията и кабелните линии се изпълняват по такъв начин, че при пожар не се прекъсва работата на повече от един енергоблок в централата, както и действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.

(2) В подстанциите схемите по ал. 1 се изпълняват така, че не допускат едновременното отпадане на взаимнорезервиращи се връзки в РУ, както и нарушаване на действието на пожароизвестителните и пожарогасителни инсталации.

Чл. 368. (1) Главните кабелни потоци в електрическите централи се полагат в кабелни помещения, тунели, естакади, етажи, шахти и др. отделно от тези на технологичните съоръжения.

(2) Кабелните трасета се избират, като се избягва:

1. загряването на кабелите от нагрети части на технологичните съоръжения;

2. полагането на кабелни линии в района на действие на предпазните устройства на прахосистемите;

3. полагането на транзитно преминаващи кабели през помещения и места, където се намират тръбопроводи и канали с агресивни химически течности.

Чл. 369. (1) Взаимнорезервиращите се кабелни линии (силови, съобщителни, сигнални, за пожарогасене и др.) се полагат така, че при пожар да не се засегне резервната линия.

(2) В кабелни участъци, където има опасност от разпространяване на авария, кабелните линии се разделят на изолирани една от друга групи (снопове).

Чл. 370. (1) Допуска се за един енергоблок в електрическа централа полагането на кабели извън специалните кабелни помещения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди, замърсяване от прах и др., от искри и огън при ремонтни работи по технологичните съоръжения и са осигурени нормални температурни условия за работа и обслужване.

(2) Достъпът до кабелно трасе на височина над 5 m, по което минават над 20 кабелни линии, се осигурява посредством монтирани стационарни стълби и площадки.

(3) За по-малък брой на кабелните линии стационарни площадки не се изграждат, но се осигуряват условия за удобен достъп с преносими или возими стълби.

(4) Кабелните линии на един енергоблок, разположени извън специалните кабелни съоръжения, по възможност се разделят на групи, разположени по различни трасета.

Чл. 371. (1) За контролни кабели се използват кабели с екранираща метална обвивка, заземена в единия край на кабела със съпротивление на заземлението не по-голямо от 4 W.

(2) Допуска се за екранираща обвивка по ал. 1 използването на бронята на кабела, ако има такава.

(3) Разрешава се използването на контролни кабели без броня за помощните стопанства и за уредбите с напрежение до 110 kV.

(4) Кабелите за топлотехнически контрол, автоматично регулиране и технологични защити в електрическите централи се избират бронирани.

Раздел IX

Полагане на кабели в земя

Чл. 372. (1) При изпълнение на кабелни линии непосредствено в земята кабелите се полагат на дъното на изкопа, ако по него няма камъни или строителни отпадъци, които може да ги наранят. При опасност от нараняване се разстила подложка с дебелина 0,10 m от пясък или пресята пръст.

(2) Върху кабелите се насипва пласт от пясък или пресята пръст (която се трамбова) с дебелина 0,35 m и върху насипа се поставя предупредителна лента (ленти) от подходяща синтетична материя.

(3) Допуска се вместо предупредителна лента нареждането на плътни тухли (блокчета от газобетон , плочи и др.) в подходяща конфигурация върху пласт от пясък или пресята пръст с дебелина 0,10 m.

(4) За кабели с напрежение 110 kV задължително се използват предпазни бетонни плочи с минимална широчина 0,50 m, поставени върху пласт от пясък над кабела с дебелина 0,20 m.

(5) Кабелният изкоп се дозасипва с чиста пръст, която се трамбова на пластове по 15 - 20 cm, след което се възстановява съответното външно покритие.

Чл. 373. (1) В населени места под тротоари или терени, където не се движат превозни средства, кабелите се полагат на дълбочина:

1. за напрежение до 1000 V - 0,7 m;

2. за напрежение над 1000 V до 35 kV - 0,8 m;

3. за напрежение 110 kV - 1,0 m.

(2) Допуска се полагане на кабели до 35 kV на дълбочина 0,5 m в участък с дължина до 5 m при влизане в сгради или пресичане с подземни съоръжения при условие, че кабелите са защитени от механични повреди.

(3) Под уличните платна или терени, по които се движат транспортни средства, кабелите се полагат на дълбочина най-малко 1,0 m. Допуска се при необходимост кабелите да се положат на по-малка дълбочина, като се осигури механичната им защита.

Чл. 374. Извън населени места кабелите се полагат на дълбочина 1,3 m, ако минават през земеделски земи или на дълбочина 1,0 m - в останалите случаи.

Чл. 375. (1) В населени места хоризонталните отстояния на кабелите от други подземни проводи и съоръжения при успоредно полагане, както и вертикалните отстояния от същите при пресичането им се приемат съгласно наредбата по чл. 329.

(2) При полагане на силови и съобщителни кабели под общ тротоар поясът на силовите кабели се разполага най-близко до регулационната линия.

(3) Допуска се при недостатъчно място намаляването на хоризонталните отстояния по ал. 1, както следва:

1. силови кабели с напрежение до 35 kV от съобщителни кабели - до 0,10 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби;

2. силови кабели с напрежение над 35 kV от съобщителни кабели - до 0,50 m при условие, че участъкът на сближение е не по-дълъг от 200 m и между двата вида кабели са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи) и чрез изчисление не се установи вредно електромагнитно влияние върху съобщителните кабели;

3. силови кабели с напрежение 110 kV от силови кабели за всички напрежения - до 0,30 m при условие, че единият от двата вида кабели е положен в негорими тръби или между тях са поставени вертикални негорими прегради (например базалтови плочи);

4. силови кабели за всички напрежения от топлопровод - до 0,50 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода по целия участък на сближаване не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10 °С за кабели с напрежение до 10 kV и с повече от 5 °С - за кабели с по-високи напрежения;

5. силови кабели за всички напрежения от кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени така, че не пречат при експлоатацията на съоръжението.

(4) Допуска се при недостатъчно място намаляването на вертикалните отстояния по ал. 1, както следва:

1. силови кабели от топлопровод - до 0,25 m при условие, че топлоизолацията на топлопровода в участъка на пресичане и на 2 m от всяка негова страна не допуска допълнително нагряване на почвата в зоната на кабелите, което да повиши температурата й с повече от 10 °С - за кабели с напрежение до 10 kV, и с повече от 5 °С - за кабели с по-високи напрежения;

2. силови кабели за всички напрежения до нефтопровод или газопровод - до 0,25 m при условие, че кабелите са положени в стоманена тръба на разстояние, равно на широчината на пресичането и по 2 m от всяка страна;

3. силови кабели за всички напрежения до кабелни съоръжения - до допиране при условие, че кабелите са положени в негорими тръби, така че не пречат при отваряне на съоръжението, ако това е необходимо.

Чл. 376. Когато се полагат успоредно няколко кабела с напрежение не по-високо от 20 kV, светлото разстояние между тях е най-малко 0,10 m.

Чл. 377. Разстоянието между контролните кабели не се нормира.

Чл. 378. Кабелите, полагани успоредно на жп линия, отстоят извън охранителната й зона освен ако няма друго предписание от службите на жп транспорт.

Чл. 379. Кабелите, полагани успоредно на трамвайна линия, отстоят от най-близката релса на разстояние най-малко 2 m или се полагат в неметални тръби.

Чл. 380. Кабелите, полагани успоредно на пътища, отстоят на разстояние най-малко 1 m от външната страна на канавката, освен ако няма друго предписание на пътните служби.

Чл. 381. Кабелите, полагани успоредно на електропроводи с напрежение 110 kV и по-високо, отстоят на разстояние най-малко 10 m от вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник.

Чл. 382. (1) Светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи е най-малко 5 m за напрежение от 1000 V до 35 kV и най-малко 10 m - за напрежение 110 kV и по-високо.

(2) Допуска се при ограничени условия за избор на кабелно трасе намаляване на разстоянията от кабелните линии до подземните части и заземителите на стълбове ВЛ с напрежение, по-високо от 1000 V, но не по-малко от 2 m между тях. В този случай разстоянието между кабела и вертикалната равнина през крайния неотклонен проводник на ВЛ не се нормира.

(3) На територията на електрическите централи и подстанции светлото разстояние между кабели и заземени части и заземители на стълбове на въздушни електропроводи и портали в ОРУ може да се намали до 0,5 m при условие, че тези заземени части са свързани със заземителния контур на уредбите.

Чл. 383. Светлото разстояние между кабелите и стълбове на въздушни мрежи с напрежение до 1000 V е най-малко 1,0 m (0,5 m, ако кабелите са положени в неметални тръби).

Чл. 384. (1) За пресичане на жп линии кабелите се полагат през цялата охранителна зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори съгласно нормативите на БДЖ.

(2) Мястото на пресичане отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 5 m.

(3) При пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии на постоянен ток се използват неметални тръби.

Чл. 385. (1) При пресичане на трамвайни линии кабелите се полагат в неметални тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.

(2) Мястото на пресичане по ал. 1 отстои от мястото на стрелки или кръстовки на разстояние най-малко 3 m.

Чл. 386. (1) При пресичане на улици и пътища от всякакъв вид кабелите се полагат през цялата зона в тръби, кабелни канални системи, тунели или колектори.

(2) Когато няма специално определен пояс за пътно платно, пресичането обхваща по 2 m от двете страни на пътя.

(3) Пресичането на пътищата се изпълнява най-малко на 1 m под повърхността на платната и най-малко на 0,5 m под дъната на отводнителните канавки (0,2 m, ако кабелите са защитени).

(4) При преход от подземна кабелна линия във въздушна кабелът се извежда на повърхността най-малко на 3,5 m от отводнителната канавка или банкета на пътя.

Чл. 387. При пресичане на пътни отклонения към дворове или гаражи кабелите се полагат така, че се избягва необходимостта от повторно разкопаване в случай на ремонт на кабелите.

Раздел Х

Изтегляне на кабели в тръби

Чл. 388. При пресичане на пътни и улични платна, други проводи и съоръжения или при необходимост от механична защита кабелите се изтеглят в тръби.

Чл. 389. (1) Разрешава се използването на тръби по чл. 389 от всякакъв вид, но задължително от негорим материал.

(2) Изборът на тръбите се съобразява със:

1. агресивността на околната среда;

2. наличието на блуждаещи токове;

3. стабилността на почвата (свлачища) и подпочвените води;

4. наличието на интензивен транспорт;

5. начинът на възстановяване на изкопа;

6. наличието на съседни съоръжения и проводи.

(3) За трифазна система, образувана от едножилни кабели, когато едножилните кабели се полагат в три отделни тръби, тръбите са от немагнитен материал.

Чл. 390. (1) Тръбите се полагат директно върху дъното на изкопа, ако е чисто от камъни и строителни отпадъци, или върху пласт пясък или чиста пръст с дебелина 0,1 m.

(2) При необходимост и техническа възможност в отделни участъци тръбите се полагат чрез хоризонтално сондиране на терена.

(3) Тръбите се свързват помежду си със застъпване или със съединителни муфи.

(4) Краищата на всяка тръба, самостоятелна или елемент от съставна тръба, се обработват така, че не представляват опасност за нараняване на външната обвивка на изтегляния кабел.

(5) Крайните отвори на тръбите се уплътняват независимо дали в тях има положен кабел.

(6) Тръбите за въвеждане или преминаване на кабели през сгради или кабелни съоръжения завършват директно в почвата или в специално изградени шахти.

(7) При определяне на броя на тръбите се предвижда резерв 10 %, но най-малко една тръба.

Раздел XI

Полагане на кабели в кабелни канални системи с PVC тръби

Чл. 391. За полагане на кабели през площи с ценна настилка или в стеснени участъци с по-голям брой кабелни линии се използват кабелни канални системи с PVC тръби.

Чл. 392. При изграждане на кабелна канална система с PVC тръби в близост до подземни технически проводи се спазват разпоредбите в наредбата по чл. 329.

Чл. 393. Тръбите, използвани за кабелна канална система, се избират от типоразмерите:

1. за кабели с напрежение до 1000 V - Ф 110 mm с дебелина на стените 3,2 mm;

2. за кабели с напрежение до 35 kV - Ф 140 mm с дебелина на стените 4,1 mm.

Чл. 394. Тръбите се полагат със застъпване и залепване с PVC лепило, като преди монтирането краищата им се обработват така, че е изключено нараняване на външната обвивка на изтегляните кабели.

Чл. 395. Всяка PVC тръба от системата е отделена от съседните и от стените на изкопа посредством слой бетон с дебелина, равна на половината от диаметъра на тръбите.

Чл. 396. Минималното земно покритие върху положена кабелна канална система е 0,6 m.

Чл. 397. Броят на тръбите в каналната система се предвижда с 10 % резерв, но най-малко една тръба.

Чл. 398. Допуска се огъване на тръби от PVC при спазване на предписанията на производителя и с радиус на огъване най-малко 0,9 m.

Чл. 399. (1) За изтегляне на кабели, направа на кабелни муфи и за отклонения към РУ и потребители по продължение на кабелната канална система се изграждат кабелни шахти на разстояние не по-голямо от 150 m. Препоръчва се разстояние пр style=ез 60 m.

(2) Шахтите и капаците се оразмеряват на очакваните механични натоварвания и въздействия на околната среда с възможност за полагане на кабелите при спазване на допустимите радиуси на огъване и удобното им обслужване.

(3) Разрешава се използването на дълбоки или плитки шахти в зависимост от броя на кабелите и нивото на подпочвените води.

(4) При използване на дълбоки шахти се предвижда отводняване в дренажи и защита от обратно наводняване при високи подпочвени води.

(5) Отворите на шахтите в земята се уплътняват с водонепропускащи материали.

(6) Капаците на шахтите са с тегло не по-голямо от 50 daN с конструкция за удобно захващане при повдигане и за необходимите механични натоварвания.

Чл. 400. (1) В шахтите кабелите се полагат на лавици. Лавиците се заземяват, като преходното съпротивление на заземлението е не по-голямо от 30W за най-неблагоприятните климатични условия.

(2) Кабелните линии с напрежение до 1000 V и тези от 1000 V до 35 kV се разполагат на различни лавици, разделени с подвижни негорими прегради.

Чл. 401. Във всяка шахта към всеки кабел се прикрепва маркировъчна табелка.

Чл. 402. (1) Допуска се под тротоари с широчина до 3 m изграждането на допрени подземни канални системи за силнотокови и съобщителни кабелни линии при спазване на отстоянията, посочени в раздел IX.

(2) Разрешава се в случаите по ал. 1 изграждането на два вида шахти:

1. плитки - самостоятелни за всеки вид кабели, разместени по дължината на трасето, като в шахтата на единия вид кабели, другият вид минава в тръби;

2. дълбоки - общи за двата вида кабели, които са разположени по такъв начин, че когато се работи по единия вид кабели другият вид е защитен от подходяща преграда.

(3) Силнотоковите кабели, положени в допрени канални системи, да не предизвикват опасни и смущаващи напрежения в съобщителните кабелни линии.

Раздел XII

Полагане на кабели в кабелни помещения, канали, тунели и колектори

Чл. 403. Колектори, кабелни помещения, тунели и канали се оразмеряват, като се предвижда 15 % резерв за допълнително полагане на кабели.

Чл. 404. Колекторите, кабелните помещения и тунелите с огнеустойчиви прегради се отделят и преграждат съгласно нормативните изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 405. Когато влизането в колектори, кабелни помещения и тунели е през люкове, се изисква:

1. светъл отвор на люка - най-малко 0,7 m;

2. възможност за заключване - на самия люк или на втория капак под него;

3. стационарна стълба - разположена така, че не пречи на обслужващия коридор.

Чл. 406. (1) Преминаването на кабелите през стени и огнеустойчиви прегради се изпълнява в самостоятелни негорими тръби или в подходящо оформени отвори, самостоятелни за всеки кабел.

(2) Независимо от наличието или отсъствието на кабели тръбите (отворите) се уплътняват с водонепропускащи материали.

Чл. 407. (1) Колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите се изпълняват така, че в тях не проникват технологични води и масла.

(2) За отвеждане на дъждовни или подземни води дъното на колекторите, кабелните помещения, тунелите и каналите е с наклон най-малко 0,1 % към водосборно място, излизащо през сифон към дренаж или към канализация.

(3) При необходимост се предвиждат помпи в противовлажно изпълнение за изкуствено отводняване.

Чл. 408. Най-малкото земно покритие над колектори и тунели е 0,5 m, а над канали - 0,3 m.

Чл. 409. (1) Колекторите, кабелните помещения и тунелите се проектират за естествено вентилиране.

(2) Ако разликата между температурите на входящия и изходящия въздух е по-голяма от + 10 °С, се предвижда принудителна вентилация, автоматично изключваща се в случай на пожар.

(3) При съвместно полагане в колектор на силови кабели и топлопровод топлопроводът да не повишава допълнително температурата на въздуха в зоната на кабелите с повече от 5 °С по което и да е време на годината. В противен случай се предвижда подходяща топлоизолация на топлопровода или се монтира принудителна вентилация с автоматично действие, изключваща се в случай на пожар.

Чл. 410. В колекторите, кабелните помещения и тунелите се предвижда изкуствено осветление, изпълнено по предписанията на глава четиридесета и допълнителните изисквания по чл. 306, ал. 3.

Чл. 411. (1) Кабелните канали се покриват с подвижни негорими капаци с конструкция, която издържа предвидените механични натоварвания и дава възможност за удобно захващане на капаците при повдигане.

(2) Извън сградите капаците са на ниво земна повърхност, на достъпните само за обслужващ персонал места. В противен случай се предвижда земно покритие или тротоарна настилка или и двете.

(3) В ОРУ по целесъобразност се разрешава изграждането на кабелни канали изцяло над земната повърхност.

Чл. 412. (1) Не се разрешава използването на кабелни канали в участъци, където е възможно разливането на разтопен метал, течности с висока температура или на други вещества, които може да повредят кабелните обвивки.

(2) В участъците по ал. 1 не се разрешава и поставянето на входни люкове за колектори и тунели.

Чл. 413. (1) В колекторите се разрешава съвместно полагане на силови кабели с напрежение до 35 kV, контролни кабели, съобщителни кабели, водопроводи, топлопроводи и въздуховоди, подредени на принципа - отделящите топлина проводи отстоят възможно най-далече един от друг, като се подреждат при:

1. двустранно разполагане - от едната страна на коридора - отгоре съобщителните кабели, под тях топлопроводът; от другата страна на коридора - отгоре силовите кабели, под тях водопроводът;

2. едностранно разполагане - най-горе силовите кабели, под тях съобщителните и най-долу водопроводът или топлопроводът.

(2) Не се допуска съвместното полагане на силови кабели с газопроводи и тръбопроводи, съдържащи възпламенителни и горими течности.

Чл. 414. (1) Кабелите в кабелни помещения, тунели и канали се полагат:

1. при двустранно разполагане - от едната страна силовите, от другата останалите кабели (контролни, съобщителни);

2. при едностранно разполагане - силовите кабели отгоре, другите кабели под тях, отделени с плътна негорима хоризонтална преграда;

3. силовите кабели с напрежение до 1000 V - под тези с по-високото напрежение, отделени от тях с плътна негорима хоризонтална преграда.

(2) Допуска се полагането на контролни кабели заедно със силови с напрежение до 1000 V, с изключение на случаите, посочени в раздел VIII на тази глава.

(3) Допуска се в местата на пресичане и отклонение преминаването на контролни и съобщителни кабели над силовите, отделени с негорима преграда.

Чл. 415. Полагането на отговорни, взаимнорезервиращи се кабелни линии се изпълнява върху негорими хоризонтални прегради и на различни нива.

Чл. 416. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат в най-долната част на кабелните съоръжения, отделени от разположените над тях кабели с негорима плътна хоризонтална преграда.

Чл. 417. (1) В кабелните помещения и тунели се разрешава полагането и на токопроводи в закрито изпълнение в метални или огнеустойчиви обвивки.

(2) Разрешава се и полагане на въздухопроводи, които обслужват въздухоструйни прекъсвачи и пневматични задвижвания на електрически уредби, както и на маслопроводи, обслужващи маслонапълнени кабели.

Чл. 418. Съединенията на тръбопроводите се изпълняват чрез заварка.

Чл. 419. Полагането на въздухопроводи и маслопроводи, освен посочените в чл. 417, ал. 2, за други нужди не се допуска.

Чл. 420. В колектори, кабелни помещения, тунели и канали силовите кабели с напрежение до 35 kV се полагат върху специални конструкции (лавици) при спазване на размерите, посочени в табл. 29.

 

Таблица 29

Най-малки размери при изпълнение на колектори, кабелни помещения, тунели, канали и шахти

 

Размери

Видове

Най-малки размери, mm

колектори, кабелни помещения, тунели

кабелни канали

1. Светла височина на колектори, кабелни помещения, тунели, канали

1800

100

2. Широчина на обслужващия коридор при двустранно разположение на носещите конструкции

1000

300

3. Широчина на обслужващия коридор при едностранно изпълнение на носещите конструкции

900

300

4. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции за 2 до 4 кабелни линии с напрежение:

 

 

до 10 kV

300

200

20 до 35 kV

300

250

5. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции за повече от 4 кабелни линии с напрежение до 35 kV

0,6 от дължината на носещата конзола

6. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции при кабелни линии с напрежение 110 kV

400

400

7. Осово вертикално разстояние между носещите конструкции при контролни и съобщителни кабели

100

100

8. Осово хоризонтално разстояние между конзолите

800 до 1000

800 до 1000

9. Светло хоризонтално разстояние между отделните силови кабели с напрежение до 35 kV

най-малко един кабелен диаметър*

10. Светло хоризонтално разстояние между контролни и съобщителни кабели

не се нормира

11. Светло хоризонтално разстояние между кабелни линии 110 kV

съгласно проекта

12. Светло вертикално разстояние между носещата конструкция и тавана (капака) или дъното

0,5 от дължината на конзолите

100

Забележка. Размерите в таблицата се отнасят за кабелни линии при трифазни системи, изпълнени с три едножилни кабела, разположени един до друг в триъгълник, като за диаметър на линията се приема два пъти диаметъра на едножилен кабел.

 

Чл. 421. Разрешава се полагане на кабели по дъното на канал с дълбочина не повече от 0,9 m при разстояние между кабелите най-малко един кабелен диаметър. Разстоянието между кабелите с напрежение над 1000 V и контролните кабели е най-малко 100 mm, ако не са разделени с вертикална негорима преграда. Засипване на кабелите с пясък не се разрешава.

Чл. 422. (1) Допуска се стесняване широчината на обслужващите коридори както при двустранно, така и при едностранно разположение на носещите конструкции от посочените в табл. 29 до 800 mm на дължина 1 m.

(2) Разрешава се намаляване на височината на тунелите до 1,5 m, ако остават полупроходими при:

1. дължина на тунела не по-голяма от 100 m, като останалите разстояния се запазват съгласно табл. 29;

2. в двата края на тунела има врати или люкове.

Чл. 423. (1) В колектори, кабелни помещения, тунели и канали кабелите се полагат с цяла строителна дължина.

(2) Контролните кабели се полагат върху лавици на снопчета от няколко кабела с диаметър на всяко снопче до 100 mm или на пластове от няколко кабела с максимална дебелина на пласта 150 mm, като и в двата случая външните обвивки на групираните кабели са еднотипни.

Чл. 424. Кабелите с напрежение 110 kV се полагат върху конзоли или върху специални подложки, разположени на дъното извън обслужващия коридор, при спазване на условията:

1. разстоянието между местата на подпорите е не по-голямо от 1,5 m;

2. за триъгълно разположение на трите фазни жила превързването помежду им е на разстояние не по-голямо от 1,5 m;

3. за хоризонтално разположение на трите фазни жила закрепването е пофазно по дължина, на разстояние не по-голямо от 1,5 m; към феромагнитна конструкция закрепването е със скоби от немагнитен материал;

4. предвидени са мерки срещу нараняване обвивката на кабелите, предизвикани от температурни разширения.

Чл. 425. Стоманените тръбопроводи на маслонапълнените или газонапълнените кабели се разполагат на конзоли, негорими трупчета или подвески, разстоянието между които се определя в проекта.

Чл. 426. Крайните разделителни немагнитни тръби на маслонапълнени и газонапълнени кабели се прикрепват към феромагнитни конструкции със скоби от немагнитен материал, а при дължина над 10 m - с плъзгащи крепители, непозволяващи странично изместване.

Раздел XIII

Полагане на кабели в производствени помещения

Чл. 427. При полагане на кабели в производствени помещения се спазват допълнително условията:

1. кабелите се разполагат така, че позволяват оглед и ремонт;

2. разстоянието между успоредно положени кабели и тръбопроводи е най-малко 0,5 m, а с газопроводи и тръбопроводи за горими течности - 1,0 m; при невъзможност за спазването на посочените разстояния кабелите се полагат в стоманени тръби по дължината на целия участък на сближаване, а при пресичане - и по 0,5 m от двата края;

3. не се допуска успоредното полагане на силови кабели под или над тръбопроводи, пренасящи горими или химически активни флуиди;

4. полагането на кабели в подовете и стените се изпълнява в канали или тръби;

5. преминаването на кабелите през междуетажни плочи и стени се изпълнява в тръби или в нарочно оформени самостоятелни за всеки кабел отвори, уплътнени с негорим материал, лесно отстраним в случай на нужда.

Чл. 428. Забранява се полагането на кабели във вентилационни канали с изключение на случаите на пресичане с единични кабели, положени в стоманени тръби.

Чл. 429. Откритото полагане на кабели по стълбищни клетки не се допуска.

Чл. 430. При пресичане на проходи кабелите преминават на височина от пода най-малко 1,9 m.

Раздел XIV

Полагане на кабели върху специални съоръжения

Чл. 431. По естакади кабелите се полагат съгласно изискванията на НИПАБ.

Чл. 432. (1) Полагане на кабели по мостове се изпълнява по начините:

1. при наличие на достатъчно пространство - в самостоятелни тръби или цеви, разположени една от друга на разстояние 1/2 от диаметъра им, положени в тротоарната част на моста с минимално покритие 300 mm (при използване на PVC тръби те се обвиват с бетон);

2. при липса на пространство или тротоар - в самостоятелни стоманени тръби, закрепени отстрани на моста така, че не пречат на течението на водата, заземени в двата си края; преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.

(2) Допуска се открито полагане на кабели на места, удобни за поддържане, но недостъпни за хора, като се отчита нагряването от прякото слънчево греене.

Чл. 433. В местата на преминаване на кабелите в тръби през дилатационни фуги тръбите се прекъсват и полагат в индивидуални обвиващи маншони с дължина 0,5 m.

Чл. 434. Допуска се полагането на кабели по язовирни стени, диги, пристанищни кейове и др. директно в земята при дебелина на земния пласт най-малко 1 m.

Чл. 435. Не се допуска полагане на маслонапълнени и газонапълнени кабели по мостове с вибрации, предизвикани от преминаването на транспортни средства.

Раздел XV

Полагане на кабели през водни площи

Чл. 436. (1) При пресичане на реки и канали с коригирани и облицовани брегове, където няма мостове или на мостовете не се събира желаният брой кабели, се изграждат самостоятелни конструкции, състоящи се от носещи стойки и стоманени тръби.

(2) При техническа възможност изпълнението на пресичането по ал. 1 се използва и при реки и канали с некоригирани брегове, но в този случай тръбите се закрепват в двата си края срещу подкопаване и отвличане от водата.

(3) Не се разрешава използването на кабелните конструкции като мост за преминаване. Предвиждат се подходящи мерки - ошипяване на тръбите, стационарни прегради в двата края на конструкцията и др.

(4) В зависимост от случая при повече от 4 кабела тръбите през водните площи завършват в преходни шахти, в които се поема денивелацията между нивата на полагане през и извън реката (канала).

(5) Положените през водните площи тръби не трябва да създават опасност за наводнение.

(6) Стоманените тръби се заземяват в двата си края, като преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 10 W.

(7) При възможност като носеща конструкция се използва обсадна стоманена тръба, в която се поставя необходимият брой подходящо разделени тръби.

Чл. 437. Пресичането на некоригирани речни корита (при липса на възможност за използване на мостова или премостваща конструкция) се изпълнява чрез полагане на кабелите по самото дъно, като се спазват условията:

1. мястото на пресичане е на полегат бряг, който не е подложен на размиване, и дъното не е каменисто;

2. пред мястото на пресичане кабелите се полагат с по-голяма резервна държина;

3. кабелите се полагат в изкоп с дълбочина 0,3 m и по дължина се укрепват с набити колове през 1 m.

Чл. 438. Ако реката (каналът) е плавателна и особено ако дъното й подлежи на периодични корекции, дълбочината на кабелния изкоп е най-малко 1 m и се съгласува със съответните служби.

Чл. 439. (1) Преминаването на кабели през дълбоки водоеми се изпълнява по дъното, като не се допуска провисване в неравните места - прави се подравняване и вкопаване или заобикаляне на препятствията.

(2) В случаите по ал. 1 се използват кабели с телена броня, която ги предпазва от механични повреди и понася по-големи надлъжни усилия.

Чл. 440. Местата на пресичане се укрепват срещу размиване и ледоход и се отбелязват със знаци, съгласувано със службите на водния транспорт, ако има такъв.

Чл. 441. Не се допуска пресичане на кабелни линии под водата.

Чл. 442. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени по дъното кабели е най-малко 0,25 m.

Чл. 443. Светлото хоризонтално разстояние между успоредно положени кабели и тръбопроводи се определя от проекта за подводни изкопни работи и е най-малко 50 m (при притеснени условия след съгласуване със заинтересуваните страни може да се намали до 15 m).

Чл. 444. Начинът на полагане на кабели с напрежение 110 kV през водни площи се определя в проекта, като се указват и съответните отстояния до други кабели и проводи.

Чл. 445. При полагане на едножилни кабели с напрежение 110 kV и при отговорни линии с по-ниски напрежения се полагат резервни жила (едно жило за една трифазна система). При три и повече трифазни системи - съгласно проекта, но най-малко две жила.

Глава четиринадесета

ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 446. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии (ВЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с неизолирани проводници, както и с изолирани проводници за отклонение от ВЛ към потребителите.

(2) Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси и др.).

(3) Кабелните участъци и кабелните отклонения се изпълняват в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

Чл. 447. Въздушна електропроводна линия (ВЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез изолатори и арматура към стълбове или чрез конзоли към сгради и инженерни съоръжения.

Чл. 448. Въздушните електропроводни линии по механични показатели се оразмеряват за работа в режимите:

1. нормален - проводниците не са прекъснати (скъсани);

2. авариен - проводниците са скъсани напълно или частично;

3. монтажен режим.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 449. (1) По механични показатели проводниците, изолаторите и арматурата се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, с отчитане на изискванията на тази наредба.

(2) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.

Чл. 450. (1) Стълбовете на ВЛ се разполагат така, че не затрудняват транспорта и движението на пешеходците.

(2) Стълбовете, застрашени от повреждане от транспортни средства, се защитават по подходящ начин.

Чл. 451. Върху стълбовете на височина 2,5÷ 3 m от земята се означават: типът, поредният номер, годината на поставяне на стълба, номерът на извода от трансформаторния пост и наличието на заземяване.

Чл. 452. Металните конструкции на ВЛ се защитават от корозия посредством галванични покрития и бои.

Раздел III

Изчислителни климатични условия

Чл. 453. (1) Изчислителните климатични условия за ВЛ с напрежение до 1000 V се определят по фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се избират както за ВЛ с напрежение 20 kV (глава шестнадесета).

(2) За линиите, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40 % в сравнение със стойностите в чл. 549.

(3) За изчислението на проводниците и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на ВЛ.

(4) Дебелината на ледената обвивка се приема:

1. за II климатичен район - 10 mm;

2. за III климатичен район - 15 mm;

3. за IV климатичен район - 20 mm;

4. за специалните климатични райони - над 20 mm.

(5) Дебелината на ледената обвивка над 20 mm се закръглява до стойностите по чл. 551, ал. 4 и 5.

Чл. 454. Проводниците на ВЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра и дебелина на ледената обвивка, определени съгласно чл. 454.

Чл. 455. (1) Въздушните линии се оразмеряват за следните съчетания на климатичните условия:

1. максимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

2. проводници, покрити с лед, без вятър, температура- 5 °С;

3. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

4. средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;

5. максимално налягане на вятъра Qmaх, температура - 5 °С, без лед;

6. проводници, покрити с лед, температура - 5 °С, налягане на вятъра 0,25 Qmax (0,5.Vmax).

(2) За максимална температура на въздуха се приема + 40 °С, а за минимална - 30 °С.

Чл. 456. Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения е при максимална скорост на вятъра и температура +15 °С.

Раздел IV

Проводници и арматури

Чл. 457. (1) Използваните проводници за ВЛ са едножични и многожични.

(2) Проводниците по условието за механична якост се избират в зависимост от материала с най-малко сечение:

1. алуминиеви и алуминиеви сплави - 16 mm2;

2. стоманоалуминиеви и стоманоалуминиеви сплави, медни и биметални - 10 mm2;

3. стоманени многожични - 25 mm2;

4. стоманени едножични - диаметър 4 mm.

(3) Не се допуска използването на едножични стоманени проводници с диаметър, по-голям от 5 mm, и на едножични медни и биметални проводници с диаметър, по-голям от 6,5 mm.

(4) Допуска се дължина на отклонението от ВЛ до въвода на сгради, изпълнено с изолирани или неизолирани проводници, до 25 m. При по-голяма дължина се монтира допълнителен стълб или проводниците се укрепват към съществуващи фасади на сгради и др.

Чл. 458. По механични показатели проводниците се оразмеряват в съответствие с чл. 566 и 567.

Чл. 459. (1) Съединение (снаждане) на проводници се изпълнява със съединителни и специални клеми (муфи).

(2) Механичната якост на подложени на опън съединения е не по-малко от 90 % от якостта на скъсване на проводника.

(3) Съединения на проводници от различни метали се извършват с биметални клеми, а с различни сечения със специални клеми - само на стълбове, без да се подлагат на механични сили.

Чл. 460. (1) Проводниците се окачват върху стълбовете единично.

(2) Проводниците се закрепват към носещите изолатори с превръзки или с друга специална арматура.

(3) Проводниците за отклонение от ВЛ се закрепват на стълбовете с крайни връзки.

Чл. 461. Коефициентът на сигурност на металните пръти и куки се приема най-малко 2.

Раздел V

Разполагане на проводници върху стълбове

Чл. 462. (1) Допуска се разполагане на проводниците върху стълбовете по различни начини.

(2) Неутралният проводник се разполага като правило под фазовите проводници.

(3) Проводниците за улично осветление, окачени на стълбове заедно с проводниците на ВЛ, се разполагат над неутралния проводник.

(4) Допуска се по изключение проводниците за улично осветление по ал. 3 в съществуващи ВЛ да се разполагат под неутралния проводник.

Чл. 463. (1) Забранява се поставянето на открити електрически табла и предпазители върху стълбове при отклонения към потребители.

(2) Средствата за измерване на електрическата енергия на потребителите, защитата, секционирането й за други цели се монтират в закрити табла върху стълбовете и се разполагат под проводниците.

Чл. 464. (1) Вертикалното разстояние между проводниците, разположени един под друг върху стълба, е най-малко 0,40 m.

(2) Хоризонталното разстояние между два съседни проводника върху стълба е най-малко 0,30 m.

Чл. 465. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците за спусъци по стълба е най-малко 0,15 m.

(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълб, конзоли, куки и др. е най-малко 0,05 m.

Раздел VI

Изолация

Чл. 466. Коефициентът на сигурност на стоящите изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила) е най-малко 2,5.

Чл. 467. (1) За окачване на няколко проводника върху един изолатор се използват многошийкови или специални изолатори.

(2) Неутралният проводник се закрепва на изолатори.

Раздел VII

Защита от пренапрежения, заземяване

Чл. 468. (1) В мрежите с изолирана неутрала прътите, куките и арматурите на стоманобетонните стълбове се заземяват, а в мрежи с директно заземена неутрала се свързват към PE (защитен проводник) или PEN проводник (защитен неутрален).

(2) Заземяващият спусък по стълб е с диаметър най-малко 6 mm.

(3) Допуска се използването на арматурата на стоманобетонни стълбове като заземяващ спусък.

(4) Преходното съпротивление на заземителите е не по-голямо от 30 W.

Чл. 469. (1) 3а защита от атмосферни пренапрежения на ВЛ (които не са екранирани от високи здания, дървета и др.) се поставят заземители с преходно съпротивление по чл. 469, ал. 4.

(2) Разстоянията между заземителите се приемат не по-големи от 200 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност (от 10 до 40 часа/година) и 100 m - за райони с повишена атмосферна електрическа дейност.

(3) На стълбовете се поставят заземители на:

1. всички стълбове с отклонения към сгради;

2. крайни, разклонителни и кръстовищни стълбове, когато разстоянието до съседното защитно заземяване е по-голямо от 100 m за райони със средна атмосферна електрическа дейност и по-голямо от 50 m в райони с повишена атмосферна дейност.

(4) Към заземителните уредби се присъединяват елементите на стълбовете, посочени в чл. 469.

(5) Заземителните уредби могат да се използват за повторно заземяване на неутралния проводник.

Раздел VIII

Стълбове

Чл. 470. Стълбовете за ВЛ в зависимост от предназначението им се оразмеряват като носещи, опъвателни, ъглови, крайни, отклонителни и кръстовищни.

Чл. 471. (1) За всички типове стълбове се разрешава използването на подпори или обтяжки.

(2) Обтяжките се закотвят в терена или към различни съоръжения.

(3) Стоманените обтяжки се оразмеряват за сечение най-малко 25 mm2.

(4) В прави участъци на ВЛ в открити места се поставя усилен тип стълб (опъвателен) след всеки 8 - 9 носещи стълба.

Чл. 472. (1) Стълбовете независимо от техния тип се оразмеряват само за механичните товари при нормален режим и състояние на проводниците:

1. свободни от лед и максимална скорост на вятъра;

2. покрити с лед и скорост на вятъра при заледяване.

(2) Ъгловите и крайните стълбове при междустълбия, по-малки от критичното, се проверяват при режим с минимална температура, без вятър, без лед.

(3) При изчисленията се отчитат действията на силите върху:

1. носещите стълбове - хоризонталната сила, перпендикулярна на оста на ВЛ, от налягането на вятъра върху проводниците и стълба;

2. опъвателните стълбове - хоризонталните сили от налягане на вятъра по т. 1 и от разликите в опъна на проводниците в съседните междустълбия, насочена по оста на ВЛ, с големина най-малко 50 % от най-голямата сила на едностранен опън на проводника;

3. ъгловите стълбове - хоризонталните сили от налягането на вятъра и резултантните от натягане на проводниците, проектирани по ъглополовящата на ъгъла, сключен между проводниците от двете страни на стълба;

4. крайните стълбове - хоризонталните сили по оста на ВЛ от натягане на проводниците и от налягане от вятъра, определена в т. 1;

5. всички видове стълбове - вертикалната сила от теглото на проводника за случая по ал. 1, т. 1 и теглото на заледения проводник по ал. 1, т. 2.

Чл. 473. На стълбовете в участъци, заливани от вода, където е възможно отмиване на почвата, се правят специални укрепвания.

Раздел IX

Пресичания и сближавания

Чл. 474. Ъгълът на пресичане на ВЛ със съоръжения, други линии, улици и др. не се ограничава.

Чл. 475. (1) Разстоянието от проводниците до земята при най-големия им провес се приема най-малко 6 m.

(2) Допуска се при пресичане на улици с отклонения на ВЛ към сгради намаляване до 3,5 m на разстоянието от проводниците до тротоарите и пешеходните пътеки при най-големия им провес.

Чл. 476. Разстоянието от проводниците на ВЛ до земята или до пресичани съоръжения при най-големия провес на проводниците (без вземане под внимание на нагряването от електрическия ток) се определя за:

1. проводници, покрити с лед, температура - 5 °С, без вятър;

2. максимална температура на въздуха, без вятър.

Чл. 477. (1) Разстоянието по хоризонтала от проводниците при най-голямото им отклонение до сградите е най-малко 1,5 m до балкони, прозорци и тераси.

(2) Преминаването на ВЛ над сгради не се допуска, с изключение на отклоненията от ВЛ към захранваната сграда.

(3) Проектирането и извършването на строително-монтажни и товарно-разтоварни работи, складиране на материали, гариране на строително-монтажна и транспортна механизация в предпазната зона на ВЛ до 1000 V се забранява.

(4) Предпазната зона на ВЛ до 1000 V се определя двустранно - по 5 m от крайните неотклонени проводници.

Чл. 478. Разстоянията от стълбовете на ВЛ до подземни кабели, тръбопроводи и надземни колонки с различни предназначения се определят в съответствие с наредбата по чл. 329.

Чл. 479. (1) Преминаване на ВЛ над плавателни реки се разрешава по изключение, като се спазват предписанията за ВЛ над 1000 V.

(2) При пресичане на неплавателни реки и канали разстоянието от проводниците на ВЛ до най-високото ниво на водата е най-малко 2 m, а до леда - 6 m.

(3) Разстоянието от стълбовете на ВЛ до брега на некоригирана река е най-малко равно на височината на стълба.

Чл. 480. (1) При преминаване на ВЛ през горски масиви и зелени насаждения не се изисква направата на просека.

(2) Разстоянието от проводниците при най-големия им провес или най-голямо отклонение до растителността е най-малко 1 m.

Чл. 481. При пресичане на ВЛ с напрежение до 1000 V с ВЛ с напрежение по-високо от 1000 V се спазват изискванията по чл. 640 - 646.

Чл. 482. Стълбовете на пресичащи се ВЛ с напрежение до 1000 V са тип кръстовищен.

Чл. 483. При пресичане на ВЛ със съобщителни линии се спазват изискванията:

1. пресичанията се изпълняват само в междустълбията на линията;

2. пресичанията с радиотранслационни линии се изпълняват на общи стълбове;

3. проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителната линия;

4. проводниците на ВЛ са многожични, като съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;

5. минималните сечения на проводниците за междустълбието на пресичане за алуминий или алуминиева сплав са 25 mm2 , а за мед и други метали - 16 mm2;

6. разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ, при най-големия им провес, до проводниците на съобщителната линия в точката на пресичането е най-малко 1,25 m;

7. стълбът на ВЛ отстои най-малко на 2 m от мястото на пресичане.

Чл. 484. (1) По изключение се допуска разполагането на проводниците на съобщителната линия над проводниците на ВЛ при условие, че се спазват изискванията:

1. разстоянието между проводниците в мястото на пресичане е най-малко 1,25 m;

2. неизолираните проводници на съобщителната линия при най-неблагоприятните климатични условия - минимална температура или лед, са с коефициент на сигурност най-малко 2,2;

3. изолираните проводници на съобщителната линия са за пробивно напрежение на изолацията най-малко удвоеното работно напрежение на пресичаната ВЛ и коефициент на сигурност при опъване най-малко 1,5.

(2) Допуска се в населени места преминаването на въводи на сгради с изолирани проводници под телефонни линии.

Чл. 485. Стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбията на пресичане с телефонни линии, са от носещ или опъвателен тип.

Чл. 486. При пресичане на ВЛ с телефонни кабели, окачени на стълбове, се отчитат изискванията по чл. 494.

Чл. 487. При пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни линии се отчитат изискванията:

1. хоризонталното разстояние от стълба до кабелната линия е най-малко 0,8 m в застроена местност и 1,5 m при незастроена местност, а когато кабелът е защитен с тръби, разстоянието може да се намали на 0,3 m;

2. разстоянието от заземителя на стълба на ВЛ до кабелната линия е най-малко:

а) в защитен участък чрез поставяне в земята на допълнителен екран - 5 m;

б) в незащитен участък без допълнителен екран - 25 m.

Чл. 488. (1) При сближаване на ВЛ с въздушни съобщителни линии разстоянието по хоризонтала между крайните проводници на тези линии е най-малко 2 m, а в стеснени участъци - 1 m.

(2) В незастроени местности разстоянието между линиите по ал. 1 е най-малко равно на височината на стълба на ВЛ.

Чл. 489. Доближаването на ВЛ с напрежение до 1000 V до антенни съоръжения на радиопредаватели, приемни радиоцентрове, отделни приемни пунктове на радиофикацията и местните радиовъзли не се ограничава.

Чл. 490. (1) Разстоянията между проводниците на отклонения от ВЛ и проводници на радиотранслационни вериги на въводите към сгради са най-малко 0,6 m.

(2) При взаимно разположение на проводниците по ал. 1 по вертикала тези на ВЛ се разполагат над проводниците на радиотранслационната линия.

Чл. 491. Съвместното окачване върху общи стълбове на неизолирани проводници от ВЛ и радиотранслационни линии се изпълнява при разполагане на проводниците на ВЛ над проводниците на радиотранслационната линия и на разстояние най-малко - върху стълб 1 m, а в междустълбие 0,6 m.

Чл. 492. Съвместно окачване на общи стълбове на неизолирани проводници на ВЛ и кабелни линии на телевизионни оператори се урежда с действащата нормативна уредба и с разрешението на електроразпределителното предприятие.

Чл. 493. (1) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи директно заземена неутрала и съобщителни кабели се допуска при условие, че:

1. кабелите се окачват под проводниците на ВЛ;

2. вертикалното разстояние по стълба от най-ниско разположения проводник до кабела е най-малко 1,1 m;

3. металната обвивка на кабела е заземена през разстояния не по-големи от 250 m.

(2) Съвместното окачване на проводници на ВЛ в мрежи с изолирана неутрала и съобщителни кабели се забранява.

Чл. 494. Съвместно окачване на проводници на ВЛ и проводниците на веригите за телеуправление се допуска при условие, че те принадлежат на един собственик и ако са спазени изискванията по чл. 491.

Чл. 495. (1) Въздушни линии с напрежение до 1000 V се пресичат с жп линии само подземно с кабел за ниско напрежение, положен в стоманени тръби или бетонови канали, на дълбочина 1,7 m - мерено под ниво глава релса, но най-малко 0,5 m под дъното на канавката. Началото на пресичането започва на разстояние най-малко 1 m извън горния ръб на канавката.

(2) При съществуващите ВЛ до 1000 V разстоянието от стълба до най-близката релса е най-малко равно на надземната височина на стълба плюс 3 m.

(3) Всички пресичания и доближавания на ВЛ до жп линии се съгласуват с БДЖ.

Чл. 496. (1) При пресичане или успоредност на ВЛ с автомагистрали и пътища I и II клас се отчитат изискванията по чл. 669 - 674.

(2) Пресичането по ал. 1 може да се извърши и с кабелиране на ВЛ.

(3) Проводниците се разполагат над пътните знаци или техните носещи въжета на разстояние най-малко 1 m.

(4) Носещите въжета се заземяват, като преходното съпротивление е не по-голямо от 10 .

Чл. 497. При пресичане и сближение на ВЛ с контактни проводници и носещи въжета на трамвайните и тролейбусните линии се спазват изискванията:

1. ВЛ се разполага извън зоната на контактната мрежа;

2. проводниците на ВЛ са над носещите въжета на контактните проводници;

3. проводниците са многожични със сечение най-малко 70 mm2 за алуминиеви и алуминиеви сплави и 50 mm2 за стоманени, стоманоалуминиеви, стоманоалуминиеви сплави и медни;

4. съединения в междустълбието на пресичането не се допускат;

5. разстоянието от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при най-голям провес е най-малко 8 m при пресичане с трамвайни линии и 10,5 m при пресичане с тролейбусни линии, а разстоянието от проводниците на ВЛ до носещото въже или контактния проводник е най-малко 1,5 m;

6. пресичане на ВЛ при кръстосвани контактни мрежи се забранява;

7. съвместно окачване на проводниците на ВЛ с напрежение до 1000 V върху стълбовете на тролейбусната и трамвайната мрежа се съгласува между собствениците на линиите.

Чл. 498. При пресичане и доближаване на ВЛ с въжени линии, транспортни ленти и надземни метални тръбопроводи се спазват изискванията:

1. преминаването над въжени линии и транспортни ленти е забранено;

2. ВЛ преминава под въжените линии с кабелиране на участъка на пресичането;

3. при въздушно пресичане под въжената линия се предвижда защитна мрежа за предпазване на ВЛ;

4. разстоянието от проводниците на ВЛ при най-големия им провес или отклонение до метални части е най-малко 1 m;

5. при успоредно доближаване разстоянието от проводниците на ВЛ до въжената линия или тръбопровода е най-малко равно на височината на стълбовете на ВЛ, а в участъци със стеснено трасе при най-голямо отклонение на проводниците - най-малко 1 m;

6. при пресичане с ВЛ тръбопроводите и металните конструкции на въжените линии се заземяват с преходно съпротивление на заземителите не по-голямо от 10 W.

Чл. 499. Прокарването на новоизграждащи се ВЛ до 1000 V по територията на стадиони и училища, а също и по територията на спортните комплекси на училищни лагери се забранява.

Чл. 500. При строеж на ВЛ в близост до летища разстоянието от ВЛ до границата на летището се приема в съответствие с чл. 698, а до пожароопасни и взривоопасни съоръжения - съгласно чл. 696 и 697.

Глава петнадесета

ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ ДО 1000 V

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 501. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение до 1000 V, изпълнени с изолирани проводници (усукани проводници).

(2) Отклоненията от ВКЛ за жилищни и промишлени сгради, изпълнени с усукани изолирани проводници, се изпълняват съгласно изискванията в тази глава.

(3) Положените в земята кабелни участъци и кабелни отклонения от ВКЛ се изпълняват с отчитане на изискванията по глава тринадесета.

Чл. 502. (1) Въздушната кабелна линия с изолирани усукани проводници (ВКЛ) с напрежение до 1000 V - линия за разпределение на електрическа енергия посредством сноп от изолирани проводници, разположени на открито, закрепени чрез конзоли и арматура (без изолатори за ВЛ) към стълбове или фасади на сгради.

(2) Окачването на снопа проводници на ВКЛ към стълбове или към сгради се изпълнява посредством:

1. клеми само за носещото изолирано въже, когато е и неутрален проводник;

2. клеми за целия сноп проводници на една линия (самоносещо изпълнение).

Чл. 503. По механични показатели ВКЛ се оразмерява за работа в режимите:

1. нормален режим - носещото въже или целият сноп проводници не са скъсани;

2. авариен режим - носещото въже или снопът усукани проводници са скъсани;

3. монтажен режим.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 504. (1) При оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ се отчитат общите изисквания за ВЛ, посочени в чл. 450 - 453.

(2) При маркиране на стълбовете съгласно чл. 452 се добавя жълта ивица, означаваща ВКЛ до 1000 V.

Чл. 505. По фасадите на сгради ВКЛ се окачва при спазване на архитектурно-урбанистичните изисквания за конкретното населено място.

Раздел III

Изчислителни климатични условия

Чл. 506. (1) Изчислителните климатични условия за ВКЛ с напрежение до 1000 V се определят по данни от фактически наблюдения. Налягането (скоростта) на вятъра се отчита както за ВЛ 20 kV, посочено в глава шестнадесета.

(2) За ВКЛ, преминаващи през застроени местности, максималната скорост на вятъра допълнително се намалява с 40 % в сравнение с посочените стойности в чл. 549.

Чл. 507. Проводниците на ВКЛ се оразмеряват за работа в нормален режим при скорост на вятъра по чл. 507 за относителните товари от:

1. собствено тегло на проводника

[IMG NAME =

2. налягане на вятъра

наредба №3 част 3

3. максимален комбиниран товар

[IMG NAME =

където:

G е масата на снопа кабели, kg/km;

g - земното ускорение, m/s;

S - сечението на носещото въже при окачване по чл. 503, ал. 2, т. 1 или сумарното сечение на всички проводници при окачване по чл. 503, ал. 2, т. 2, mm2;

D - диаметърът на целия сноп проводници, mm;

V - скоростта на вятъра за приведената височина на центъра на тежестта на снопа проводници, m/s;

E = 1 - при измерване скоростта на вятъра с малкоинерционни анемометри и Е=0,75+5/v - при измерване с флюгери;

а, К1 Сх и  b - коефициенти, посочени в чл. 55

Чл. 508. (1) Изпълнените върху стълбове ВКЛ се оразмеряват за климатични условия при съчетанията:

1. максимална температура на въздуха без вятър;

2. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

3. средногодишна температура на въздуха, без вятър, без лед;

4. средногодишна температура на въздуха при максимална скорост на вятъра;

5. максимално налягане на вятъра Qmax (скорост на вятъра Vmax), температура на въздуха минус 5 °С, без лед.

(2) Изпълнените върху фасади ВКЛ се оразмеряват за климатични условия и натоварвания при съчетанията:

1. минимална температура на въздуха, без вятър, без лед;

2. максимална сила на опън в носещия неутрален проводник 300 daN - за окачване по чл. 503, ал. 2, т. 1;

3. максимална сила на опън за снопа самоносещи проводници 300 daN - за окачване по чл. 503, ал. 2, т. 2.

(3) За максимална температура на въздуха се приема+ 40 °С, а за минимална - 30 °С.

(4) Натоварването от лед не се отчита поради:

1. слабото заскрежаване на изолацията на проводниците;

2. относителните движения на усуканите изолирани проводници едни спрямо други.

Чл. 509. Проверката за приближаване на проводниците към сгради и съоръжения се извършва за максималната скорост на вятъра и температура на въздуха +15 °С.

Раздел IV

Проводници и арматури

Чл. 510. (1) За ВКЛ се използват многожични изолирани проводници.

(2) Сечението на фазовите проводници е не по-малко от 16 mm2.

(3) Неутралният проводник за ВКЛ с директно заземена неутрала е със сечение, най-малко равно на фазовите проводници, когато се захранват еднофазни и двуфазни потребители.

(4) По изискванията за механична якост на ВКЛ за носещи въжета се използват многожични проводници от алуминиеви сплави.

(5) Допуска се носещите въжета да изпълняват и функцията на неутрален проводник на линията.

(6) По изискванията за преносна способност за ВКЛ се използват фазови многожични алуминиеви проводници.

(7) Проводниците за уличното осветление са многожични, алуминиеви с минимално сечение 16 mm2.

(8) Линиите с ВКЛ могат да се изпълняват с проводници за улично осветление или без тях.

Чл. 511. (1) По механични показатели проводниците на ВКЛ се оразмеряват в съответствие с чл. 566, чл. 567, ал. 2 и чл. 509, като изчислителните условия при максимално натоварване от вятър се приемат съгласно чл. 554, т. 5.

(2) Проводниците на ВКЛ по механични показатели се оразмеряват:

1. само за носещото въже (неутралния проводник) - за конструктивно изпълнение по чл. 503, ал. 2, т. 1;

2. за целия сноп от усукани изолирани проводници - за конструктивно изпълнение по чл. 503, ал. 2, т. 2.

Чл. 512. (1) Усуканите проводници се съединяват със специални маншони за този вид проводници.

(2) Съединения, подложени на опън, се осигуряват за механична якост най-малко 90 % от якостта на скъсване на проводника.

Чл. 513. (1) Сноп усукани проводници се окачва на стълбове:

1. само за носещото въже (неутралния проводник) на линията - посредством носещи и опъвателни клеми;

2. за целия сноп проводници (при самоносещо изпълнение) - посредством носещи и опъвателни клеми.

(2) Носещите клеми трябва да позволяват достатъчна свобода на движение на проводника и контролирано приплъзване в случаи на механичен удар по усукания проводник от външни причинители.

(3) Разклонения и отклонения от ВКЛ се извършват посредством специални изолирани клеми - чрез перфорация на изолацията.

(4) Окачването на снопа усукани проводници върху фасадите е в зависимост от начина на монтаж съгласно чл. 519.

Чл. 514. Коефициентът на сигурност за елементите на ВКЛ се приема най-малко 2.

Раздел V

Разполагане на ВКЛ върху стълбове

Чл. 515. (1) При окачване на повече от една ВКЛ върху стълбове вертикалното разстояние между отделните линии е най-малко 0,3 m.

(2) При окачване на проводници на ВЛ и ВКЛ на една стълбовна линия проводниците на ВЛ са над тези на ВКЛ, като вертикалното разстояние от най-ниския неизолиран проводник до изолирания кабел е най-малко 0,3 m.

Чл. 516. (1) Хоризонталните разстояния между проводниците на ВКЛ за спусъци по стълба са най-малко 0,05 m.

(2) Разстоянието на проводниците до повърхността на стълба, конзоли и др. е от 0,01 до 0,06 m.

Раздел VI

Разполагане на ВКЛ върху фасади на сгради

Чл. 517. Допуска разполагане на ВКЛ върху фасади на сгради.

Чл. 518. (1) В зависимост от стабилността на фасадите ВКЛ се изпълняват като положени, опънати или комбинирано.

(2) При фасадно положени ВКЛ усуканите проводници се закрепват чрез носещи приспособления за фасади, осигуряващи разстояние от 0,01 до 0,06 m между снопа и фасадата при разстояние между точките на окачване не по-голямо от 0,5 m.

(3) При фасадно опънатите ВКЛ се използват опъвателни и носещи приспособления, осигуряващи разстояние 0,1 m между снопа и фасадата при разстояние между точките на окачване не повече от 6 m.

(4) Окачването на сноп от ВКЛ се изпълнява с помощта на:

1. опъвателни приспособления чрез опъване на неутралния проводник или целия сноп самоносещи проводници;

2. носещи приспособления с обхващане на целия сноп усукани проводници.

(5) Монтирането на носещи приспособления на разстояние по-малко от 0,25 m и на опъващи приспособления на разстояние по-малко от 0,5 m от ъгли на сгради или горен край на стени се забранява.

(6) При наличие на бетонни колони, греди и др. опъващите и носещите приспособления се закрепват върху тях на разстояние не по-малко от 0,1 m от ръба на сградата.

Чл. 519. (1) Полагането на ВКЛ се изпълнява на хоризонтални участъци, преминаващи последователно от едно ниво на друго.

(2) Преминаването от едно на друго ниво се извършва с вертикален преход по границата на сградите или успоредно на водосточните тръби.

(3) Допуска се къси вертикални преходи да се извършват с ъгли по-малки от 90°.

(4) Преминаването между две фасади е хоризонтално.

Чл. 520. (1) При полагане на ВКЛ върху фасади от елементите на сградите се спазват следните минимални разстояния:

1. вертикално над прозорци и врати - 0,3 m;

2. вертикално под прозорци без балкони и хоризонтално разстояние от прозорци и врати - 0,5 m;

3. хоризонтално от парапети на балкони - 1 m;

4. от нивото на терена и над тераси - 2 m до проводника и до разклонителните кутии за присъединяване на вътрешните инсталации на сградите.

(2) При разстояние под 2 m (ал. 1, т. 4) се предвижда механична защита на усукания проводник.

(3) При вертикално преминаване на ВКЛ се спазват изискванията по чл. 519, ал. 5 и 6.

(4) При преминаване на ВКЛ в близост или при пресичане с телефонни кабели най-малкото разстояние е 0,05 m.

(5) Когато ВКЛ преминава на разстояние по-малко от 0,05 m от външни метални части на сградата (водосточни тръби, токоотводи, мълниеотводи и др.под.), се предвижда допълнителна механична защита на кабелите.

Раздел VII

Изолация

Чл. 521. (1) Изолацията на проводниците за ВКЛ е от ретикулиран полиетилен с черен цвят.

(2) Носещите и опъващите приспособления се снабдяват с изолираща част за осигуряване на двойна изолация на неутралния проводник.

(3) Изолацията на всички арматури и принадлежности за ВКЛ се изпълнява от термопластичен материал, устойчив на атмосферни промени и ултравиолетови лъчи.

Раздел VIII

Защита от пренапрежение, заземяване

Чл. 522. Защитата на ВКЛ от пренапрежения се извършва в съответствие с изискванията по чл. 469 и 470.

Чл. 523. Неутралният проводник се заземява посредством изолирани скоби чрез перфорация на изолиращия материал.

Раздел IX

Стълбове

Чл. 524. Стълбовете за ВКЛ се оразмеряват и използват в съответствие с чл. 471, 472, 473, 474, 507, 508, 509 и 510.

Раздел X

Пресичания и сближавания на ВКЛ, окачени на стълбове

Чл. 525. (1) Пресичания и сближавания на ВКЛ, окачени на стълбове, със съоръжения и обекти се изпълняват с отчитане на изискванията по чл. 475, 478, 479, 480, 481, 482, 483, 484, 488, 489, 490, 491, 493, 495, 496, 497, 498 (без т. 3), 501 и 502.

(2) Различията от указанията по ал. 1 са, както следва:

1. съкращението ВЛ се отъждествява с ВКЛ, съответно названието "проводници" със "сноп усукани изолирани проводници";

2. разстоянието от снопа усукани проводници при най-голям провес до земята се приема най-малко:

а) в местата, през които не преминават превозни средства и механизация - 4 m;

б) в местата, разрешени за движение на превозни средства - 6 m;

в) при пресичане на улици - от отклоненията на ВКЛ към сгради до тротоари и пешеходни пътеки - 3,5 m;

г) при преминаване над пътища, както и в близост до промишлени и селскостопански сгради, където се използват машини с голяма височина - (h+1) m, където h е максималната височина на транспортното съоръжение заедно с товара му;

д) над максималната снежна покривка за места, където се придвижват хора (скиори), ски писти и др. - 3 m;

3. при определяне на разстоянието на снопа усукани проводници на ВКЛ до земята или до пресичани съоръжения се взема предвид най-големият провес на проводниците без отчитане нагряването от протичащия електричен ток само за режима максимална температура без вятър;

4. съвместното окачване върху общи стълбове на ВКЛ и кабелни съобщителни линии се допуска, ако снопът проводници на ВКЛ е над кабелната съобщителна линия, като вертикалното разстояние по стълба и в междустълбието между най-ниско разположената ВКЛ и съобщителния кабел е най-малко 0,5 m.

Раздел XI

Електрическо оразмеряване на сечението на ВКЛ и защита

Чл. 526. (1) Сеченията на жилата на ВКЛ се оразмеряват по условията:

1. допустимо нагряване от трайния максимален работен ток;

2. допустима загуба на напрежение;

3. термична устойчивост от тока на к.с. при защита на кабела с инерционни предпазители или автоматични прекъсвачи със забавено изключване.

(2) Допустимите стойности на трайния ток и тока на к.с. се определят от производителя на усукани изолирани проводници за ВКЛ.

Чл. 527. Защитата на ВКЛ от претоварване и къси съединения се изпълнява по указанията в глава деветнадесета.

Глава шестнадесета

ВЪЗДУШНИ ЕЛЕКТРОПРОВОДНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 528. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни електропроводни линии с напрежение, по-високо от 1000 V до 750 kV вкл., изпълнявани с неизолирани проводници.

(2) Изискванията не се отнасят за ВЛ, чието изграждане се определя от други нормативни актове (контактни мрежи на електрифицирания транспорт, трамваи, тролейбуси, сигнални линии за автоблокировки и др.).

(3) Преминаването на ВЛ в кабелни линии се изпълнява в съответствие с изискванията на глава тринадесета.

Чл. 529. (1) Въздушна електропроводна линия с напрежение над 1000 V е линията за пренос и разпределение на електрическа енергия посредством неизолирани проводници, разположени на открито и закрепени с помощта на изолатори и арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения - мостове, язовирни стени, огради и др.).

(2) За начало и край на ВЛ се приемат порталите на откритите разпределителни уредби (ОРУ) или сградите на закритите уредби (ЗРУ), а за отклонения - разклонителният стълб.

Чл. 530. Основните режими и термини, които се използват при оразмеряване на ВЛ, са следните:

1. нормален режим на ВЛ по условието за оразмеряване по механични показатели - режимът на работа, когато проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани;

2. авариен режим на ВЛ по условието за оразмеряване по механични показатели - режимът на работа при напълно или частично скъсани проводници или мълниезащитни въжета;

3. монтажен режим на ВЛ - режимът на работа на ВЛ по време на монтажа на стълбовете, проводниците и мълниезащитните въжета;

4. габаритно междустълбие - междустълбието, дължината на което се определя от нормирания вертикален габарит от проводниците при максимален провес до земята и разполагане на стълбовете върху идеално равна повърхност;

5. ветрово междустълбие - дължината на участък от ВЛ, в който налягането от вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб;

6. теглово междустълбие - дължината на участък от ВЛ, в който теглото на проводниците и мълниезащитните въжета се поема от един стълб;

7. габаритен провес - най-големият провес на проводниците в средата на габаритното междустълбие;

8. транспозиция - разместване на местата на проводниците един спрямо друг за определена дължина (транспозиционен цикъл) от ВЛ, за изравняване на индуктивните съпротивления и капацитивните проводимости.

Чл. 531. По смисъла на наредбата:

1. урбанизирана територия е територията на градовете, селата, промишлените и селскостопанските предприятия, пристанищата, доковете, жп гарите, обществените паркове, вилните зони и плажовете в границите на тяхното утвърдено перспективно развитие за 10 години;

2. ненаселена местност - незастроена местност, посещавана от хора и достъпна за транспорт и селскостопански машини; овощните и зеленчуковите градини, местностите с отделни сгради, както и временните съоръжения с техните територии се смятат за ненаселени местности;

3. застроена част на урбанизирана територия - територия на населени места и селищни образувания, обхваната от строителните граници, в която ВЛ са защитени в двете посоки от напречно налягане на вятър;

4. труднодостъпна местност - местност, недостъпна за транспорт и селскостопански машини;

5. недостъпна местност - местност, недостъпна за хора, ако не използват приспособления;

6. участък със стеснено трасе на ВЛ - участък, попадащ в населено място; участък в извъннаселено място, когато близо до изгражданите ВЛ има инженерни съоръжения (ВЛ, ТТ линии, жп линии и др.), естествени препятствия (реки, езера, дерета, дефилета, скали и др.), сгради, обработваеми земи I, II и III категория и гори;

7. големи преходи - пресичания на плавателни реки или канали, на които се поставят стълбове с височина 50 m и повече, както и пресичане на всякакви водни пространства с междустълбия, по-големи от 700 m, независимо от височината на стълбовете на ВЛ.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 532. (1) По механични показатели проводниците, мълниезащитните въжета, изолаторите и арматурата на ВЛ се оразмеряват по метода на разрушаващите напрежения, получавани от въздействието на изчислителните натоварвания, приети в съответствие с изискванията на тази наредба.

(2) Габаритът на проводниците до земята за ВЛ с напрежение 750 kV се определя по условието за допустима напрегнатост на електрическото поле на височина 1,8 m от земята, за безопасно пребиваване на хора и животни неограничено време и престои на транспортни и селскостопански машини.

(3) Стълбовете и фундаментите се изчисляват съгласно действащите за тях нормативни актове.

Чл. 533. (1) На ВЛ с напрежение от 110 до 750 kV и дължина над 100 km несиметрията на токовете и напреженията се намалява с изпълнението на пълен транспозиционен цикъл на проводниците.

(2) Допуска се в отделни случаи при доказана целесъобразност ВЛ с дължина над 100 km без транспозиция на проводниците.

(3) В електрическите мрежи с напрежение 110 : 750 kV, с дължина на ВЛ, по-малка от 100 km, както и на ВЛ с напрежение 20 kV проводниците между порталите на подстанцията и крайните стълбове на ВЛ се свързват така, че за конкретната мрежа сумарните дължини на участъците с различно редуване на фазите са приблизително равни.

(4) Двойни ВЛ се изпълняват с еднаква схема на транспозиция на проводниците.

(5) Стъпката на транспозицията не се съобразява с необходимостта за намаляване на влиянието на ВЛ върху съобщителните линии.

Чл. 534. (1) По трасетата на ВЛ с напрежение 110:750 kV за осигуряване на достъп до тях се разчиства земна ивица с широчина, достатъчна за преминаване на обслужващия персонал, съгласно Наредбата за сервитути на енергийните обекти.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат само за участъци от ВЛ, когато се преминават:

1. блата и силно пресечени местности, където достъпът е невъзможен, като при необходимост в такива случаи се правят по дължината на трасето пешеходни пътеки с мостчета с широчина най-малко 0,4 m или насипни пътеки с широчина най-малко 0,8 m;

2. овощни и зеленчукови градини или други ценни култури и защитни насаждения покрай жп линии и шосета;

3. лесопаркове, защитни горски пояси и защитени територии, като в тях специални пътеки не се оформят.

Чл. 535. (1) Стълбовете на ВЛ се поставят далеч от бреговете на реки с интензивна ерозия и от реки, които изменят коритата си. Стълбове не се поставят в често наводнявани райони и в места, където възникват порои, потоци от дъждовна вода, ледоходи и др.

(2) Когато е невъзможно стълбовете да се отдалечат достатъчно от посочените в ал. 1 места, се вземат мерки за защитата им от повреди (специални фундаменти, укрепване на бреговете, отводнителни канали, ледорези или други защитни съоръжения).

(3) Най-високата кота за ледоходите или на максималните води се приема с осигуреност 2 % (повтаряемост веднъж на 50 години) за ВЛ с напрежение до 220 kV и 1 % (повтаряемост веднъж на 100 години) за ВЛ с напрежение 400 kV и 750 kV.

Чл. 536. (1) Използването на дървени стълбове за ВЛ над 1000 V се забранява.

(2) По изключение в аварийни случаи временно се използват дървени стълбове, които се демонтират след възстановяване на ВЛ.

Чл. 537. Металните стълбове и фундаменти, както и всички открити метални части на другите видове стълбове се защитават срещу корозия посредством галванични покрития, горещо поцинковане, устойчива боя или други предпазни покрития.

Чл. 538. Фундаментните болтове на стоманобетонни фундаменти се осигуряват срещу саморазвиване.

Чл. 539. На всеки стълб на ВЛ се поставят (маркират) трайни означения:

1. пореден номер;

2. номер на ВЛ или условно означение (диспечерско наименование), година на въвеждане в експлоатация; при двойна ВЛ на общи стълбове означенията се нанасят за всяка линия;

3. предупредителни табелки "Опасно за живота" - на височина 2,5 ? 3 m от земята;

4. означение на фазите на крайните стълбове и на стълбовете, където се променя разположението на фазите.

Чл. 540. (1) За безопасност на летателните апарати на стълбовете от ВЛ, които по своето разположение и височина представляват препятствие, се предвижда сигнално осветление (светлоограждане) и дневна маркировка, като:

1. сигналното осветление се разполага във вид на пояси по височината на стълба от най-високата му точка надолу през всеки 45 m;

2. на всеки пояс се разполагат най-малко две светлини към двете външни страни на стълба, включени едновременно, или една светлина, когато съществува сигурно автоматично включване на резервната светлина така, че светлинният сигнал на всеки пояс да се наблюдава от всички направления.

(2) Осветителната арматура на сигналното осветление се монтира така, че да се осигурява видимост на светлоизточниците от всички посоки в границите от зенита до 5° под хоризонта.

(3) Сигналното осветление се захранва от отделен местен източник.

(4) За осигуряване на удобно и безопасно обслужване на сигналното осветление се предвиждат площадки в зоните на осветителните пояси и стълби до тях, като може да се използват и съществуващите по стълбовете площадки и стълби.

(5) Сигналното осветление на стълбове, разположени в летища, се управлява централно от летището.

(6) За стълбове на ВЛ със сигнално осветление в места, където няма дежурен персонал, се предвижда автоматично управление на светлините или се допуска денонощното им светене.

(7) Във всеки случай се предвижда възможност за изключване на сигналното осветление при особени обстоятелства.

(8) Стълбовете със сигнално осветление се боядисват по височина в два цвята - червен и бял, на ивици от 2 m до 15 m (в зависимост от височината на стълбовете), наклонени под ъгъл 45° спрямо хоризонта, като броят на ивиците от всеки цвят е най-малко три.

(9) Сигнализацията на ВЛ може да се изпълни и с други средства (сигнални сфери, монтирани на мълниезащитните въжета).

(10) Проектът за сигнално осветление на ВЛ се съгласува със заинтересуваните ведомства.

Чл. 541. (1) За определяне на местата на повредите на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо в подстанциите се предвиждат специални устройства (локатори).

(2) При преминаване на ВЛ в райони с възможно заледяване, с дебелина на стената на леда 15 mm и по-голяма, при възможност се предвиждат устройства, сигнализиращи за появата на заледяване.

Чл. 542. (1) При дебелина на ледената стена 20 mm и по-голяма, а също и в местата с чести образувания на заледявания и заскрежавания, придружени със силни ветрове, може да се предвиди разтопяване на образуванията по проводниците и мълниезащитните въжета посредствомелектрически ток.

(2) Допуска се, когато е осигурено разтопяване на леда без прекъсване на електроснабдяването на потребителите, намаляване на изчислителната дебелина на ледената стена с 15 mm, но не под границата от 15 mm.

Чл. 543. (1) При проектиране на ВЛ в райони със значителни заледявания и силни ветрове, опасност от лавини и свличания, в блата и др. особено неблагоприятните места се заобикалят, което се обосновава с технико-икономически изчисления.

(2) Във всички останали случаи трасетата на ВЛ се избират възможно най-къси.

Раздел III

Изчислителни климатични условия

Чл. 544. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВЛ се определят по данни, получени в резултат на достатъчно продължителни (най-малко 15 години) наблюдения на температурата на въздуха, скоростта на вятъра, дебелината и специфичното тегло на ледената обвивка, атмосферната електрическа дейност и вероятността за "игра" на проводниците в зоната на трасето.

(2) При обработване на данните от наблюденията се вземат под внимание влиянието на микроклиматичните особености върху интензивността на заледяванията и скоростта на вятъра както в резултат на природните условия (пресечен терен, надморска височина, наличие на големи езера и водохранилища, преобладаваща посока на вятъра, степен на залесеност и др.), така и в резултат на вече изградени или проектирани инженерни съоръжения (язовирни стени, преливници, плътно застроени зони и др.).

Чл. 545. (1) Изчислителните стойности на налягането (скоростта) на вятъра и дебелината на ледената обвивка се определят с отчитане на тяхната повторяемост (осигуреност), както следва:

1. един път на 15 години - за ВЛ с напрежение 400 и 750 kV;

2. един път на 10 години - за ВЛ с напрежение от 6 до 220 kV;

3. един път на 5 години - за ВЛ с напрежение до 6 kV.

(2) Допуска се за отговорни ВЛ приемането на по-високи осигурености, препоръчани в публикация 826 на Международната електротехническа комисия IEC.

Чл. 546. Налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета се изчислява за приведената височина hпр на центъра на тежестта им по формулата:
 

наредба №3 част 3pr = наредба №3 част 3 - наредба №3 част 3 f(m),

 

където f е максималният провес, m (при максимална температура без вятър или при заледяване без вятър), а за (h1 и h2) m се приемат:

1. при оразмеряване по механични показатели на проводниците и мълниезащитните въжета h1 и h2 са височините на точките на окачване на фиктивен или реален проводник, разположен в средата (по височината на стълба) между най-горния и най-долния фазов проводник;

2. налягането на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета при определяне на силите, действащи върху стълбовете, конзолите и др., както и на силите, меродавни за отклоняване на проводниците, въжетата и изолаторните вериги, се изчислява поотделно за всеки проводник и мълниезащитно въже; изчисленията се извършват за приведената височина на центъра на тежестта им (h1 и h2 са действителните височини на точките на окачване на всеки конкретен проводник или мълниезащитно въже).

Чл. 547. Приведената височина на центъра на тежестта на проводниците и мълниезащитните въжета при преминаване на реки и водни пространства с междустълбия над 500 m се определя:

1. в точките на окачване h1 и h2 височините се отчитат от средното ниво на реката или водохранилището;

2. при преход с едно междустълбие - съгласно чл. 547;

3. при преход с няколко междустълбия - по формулата:

  hпр = наредба №3 част 3(m),

където: hпр1, hпр2 . . . hпрn са приведените височини на центровете на тежестта на проводниците или въжетата за всяко междустълбие на прехода, m;

l1, l2 . . . ln - дължините на отделните междустълбия, m.

Чл. 548. При оразмеряване на ВЛ изчислителните скорости на вятъра се приемат:

1. за осигуреност 5 години - 25 или 30 m/s;

2. за осигуреност 10 години - не по-малки от 25 m/s;

3. за осигуреност 15 години - не по-малки от 30 m/s.

Чл. 549. (1) Определените съгласно чл. 545, 546 и 549 скорости на вятъра за височина 10 m са валидни за приведени височини на центъра на тежестта до 15 m.

(2) За приведени височини на центъра на тежестта над 15 m скоростта на вятъра се коригира, като се умножава с коефициентите, посочени в табл. 30. За междинни стойности на скоростта на вятъра коефициентите се получават чрез интерполация.

(3) Допуска се за участъци от ВЛ в застроени терени намаляване на максималното налягане на вятъра с 30 %, а скоростта на вятъра с 16 % при случаите:

1. височината на обкръжаващите ВЛ сгради е най-малко 2/3 от височината на стълбовете;

2. трасето на ВЛ е защитено от напречни ветрове в горски масиви и резервати, планински долини и др.

(4) Допуска се за участъци от ВЛ в зони със силни ветрове (високи брегове на големи реки, планински хребети и др.) увеличаване налягането на вятъра с 40 %, а скоростта на вятъра с 18 % спрямо максималната за района.

(5) Получените скорости на вятъра се закръгляват към най-близката от следните стойности: 25; 27,5; 30; 32,5; 35 и 37,5 m/s. За ВЛ до 6 kV тези скорости се закръгляват към 25 или 30 m/s.

Чл. 550. (1) Определените съгласно чл. 545 и 546 дебелини на ледената обвивка от наблюдения върху проводник с диаметър 10 mm, разположен на височина 10 m, и приведени към цилиндрична форма на заледяването с плътност 900 kg/m3 са валидни за приведена височина на центъра на тежестта до 25 m. Изчислителните дебелини на леда върху проводници и въжета с други диаметри се получават, като измерените дебелини върху проводник с диаметър 10 mm се умножат с коефициентите, посочени в табл. 31.

Таблица 30

Корекция за изменение на скоростта на вятъра във височина

Приведена височина на центъра на тежестта, m

Коефициент

до 15

1,00

20

1,12

40

1,25

60

1,32

100

1,45

200

1,61

Таблица 31

 

Диаметър на проводника, mm

5

10

20

30

50

70

Коефициент

1,1

1,0

0,9

0,8

0,7

0,6

 

(2) Когато приведената височина на центъра на тежестта на проводника или мълниезащитното въже е по-голяма от 25 m, дебелината на ледената обвивка се увеличава, като се умножи с коефициентите, посочени в табл. 32.

Таблица 32

Приведена височина на центъра на тежестта, m

10

20

30

50

70

100

Коефициент

1,0

1,2

1,4

1,6

1,8

2,0

 

(3) Междинните стойности на корекционните коефициенти за диаметъра и височината на проводника или мълниезащитното въже се получават чрез интерполиране.

(4) Коригираната дебелина на ледената стена се закръглява към най-близката от следните стойности: 10 mm (II климатичен район); 15 mm (III климатичен район); 20 mm (IV климатичен район); 30 mm (I специален климатичен район); 40 mm (II специален климатичен район).

(5) Разрешава се при доказани от наблюдение случаи:

1. приемане дебелината на ледената стена и над 40 mm, а плътността на леда й по-малка от 900 kg/m3;

2. закръгляване при дебелина на ледената стена от 20 до 40 mm през 5 mm.

Чл. 551. За големи преходи и за участъци на ВЛ, преминаващи по язовирни стени и близо до водоеми (охладителни езера и др.), при липса на конкретни наблюдения дебелината на стената от лед се приема с 5 mm по-голяма, отколкото за съседните участъци на линията.

Чл. 552. За оразмеряване на ВЛ се приемат еднакви за цялата страна изчислителни температури: минимална - 30 °С; максимална + 40 °С. Средногодишната температура, определена за района, през който преминава ВЛ, се закръглява до цяло число.

Чл. 553. (1) В нормален режим за оразмеряване на ВЛ по механични показатели за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:

1. максимална температура + 40 °С, без вятър, проводници и мълниезащитни въжета без лед;

2. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5 °С, без вятър;

3. минимална температура - 30 °С, без лед, без вятър;

4. средногодишна температура, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър;

5. максимално изчислително налягане от вятър Qmaх (максим. изчислителна скорост на вятъра Vmaх)и температура +15 °С;

6. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5 °С, изчислително налягане на вятъра 0,25 Qmaх (скорост 0,5 Vmaх), но най-малко 140 Ра (скорост 15 m/s) при дебелина на стената от лед не по-малка от 15 mm.

(2) При наличие на метеорологични данни за комбинирания товар от налягане на вятъра и големина на заледяването се прави проверка при температура на въздуха - 5 °С:

1. с максималното заледяване и скоростта на вятъра при това заледяване;

2. с максималното налягане на вятъра и възможното заледяване при този вятър.

Чл. 554. В авариен режим за оразмеряване на ВЛ по механични показатели за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:

1. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5 °С, без вятър;

2. минимална температура - 30 °С, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър;

3. средногодишна температура на въздуха, проводници и мълниезащитни въжета без лед, без вятър.

Чл. 555. (1) За изчисляване на разстоянията от тоководещи части до елементи на стълба и до съоръженията за климатични условия се приемат съчетанията:

1. при работно напрежение: максимално изчислително налягане на вятъра Qmaх (максимална изчислителна скорост на вятъра Vmaх) и температура 15 °С;

2. при атмосферни и комутационни пренапрежения: температура 15 °С, налягане на вятъра Q = 0,1 Qmaх (V = 0,3 Vmaх), но не по-малко от 62,5 Ра (за ВЛ 750 kV се изчисляват разстоянията само при комутационни пренапрежения);

3. по условието за безопасно качване на стълбовете под напрежение - температура - 10 °С, без вятър, без лед.

(2) Разстоянията на тоководещите части до елементите на ъгловите стълбове от носещ тип освен по условията на ал. 1 допълнително се проверяват и по условията:

1. минимална температура, без вятър, незаледени проводници и мълниезащитни въжета;

2. проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, температура на въздуха - 5 °С, налягане на вятъра съгласно чл. 554, т. 6.

(3) Посоката на силата от налягане на вятъра при работно напрежение съгласно ал. 1, т. 1 се приема:

1. по резултантната сила от натягане на проводниците;

2. срещу резултантната сила от натягане на проводниците.

Чл. 556. За монтажен режим оразмеряването на ВЛ по механични показатели се извършва за изчислителни съчетания на климатичните условия: температура - 10 °С, налягане на вятъра 62,5 Ра на височина до 15 m от земята, без лед.

Чл. 557. При изчисляване на проводниците, мълниезащитните въжета и стълбовете направлението на вятъра се приема под ъгъл 90° спрямо трасето на линията.

Чл. 558. (1) Изчислителната сила F на вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета за всеки изчислителен режим се определя по формулата:

F = aK1CxQA   (N),

Където a е коефициентът, отчитащ неравномерността на вятъра, който се приема:

1 - при скорост на вятъра до 21 m/s;

0,85 - при скорост на вятъра 25 m/s;

0,75 - при скорост на вятъра 30 m/s;

0,70 - при скорост на вятъра над 30 m/s.

Междинните стойности на a се получават чрез интерполация.

k1  - коефициентът, отчитащ дължината на ветровото междустълбие, който се приема:

1,20 - при дължина на ветровото междустълбие до 50 m;

1,10 - при дължина на ветровото междустълбие 100 m;

1,05 - при дължина на ветровото междустълбие 150 m;

1,00 - при дължина на ветровото междустълбие 250 m и повече.

Междинните стойности на k1 се получават чрез интерполация.

Сх - коефициентът, отчитащ челното съпротивление, който се приема:

1,10 - за проводници и въжета с диаметър 20 mm и по-голям;

1,20 - за проводници и въжета с диаметър под 20 mm и за всички проводници и въжета, покрити с лед.

   Q - изчислителното налягане на вятъра:

  (Ev)2

Q = ––––––,Pa

b

v - скоростта на вятъра за приведената височина на центъра на тежестта на проводниците, m/s;

Е - коефициентът, отчитащ начина на измерване на скоростта на вятъра, който се приема:

Е = 0,75 + 5/v , когато данните за скоростта на вятъра са получени от измервания с флюгери;

Е = 1, когато данните за скоростта на вятъра са получени от измервания с малоинерционни анемометри;

        b се определя в зависимост от надморската височина на трасето по табл. 33;

 

Таблица 33

Надморска височина, m

0

500

1000

1500

2000

2500

Коефицент - b

1,63

1,74

1,85

1,97

2,10

2,23

 

A - площта на диаметралното сечение по дължина на проводниците в режим без лед или на заледените проводници в режим с лед, m2.

 (2) Допуска се изчислителната сила F от ал. 1 да се определя и по методиката в публикация 826 на Международната електротехническа комисия (IEC).

Раздел IV

Проводници и мълниезащитни въжета

Чл. 559. (1) Въздушните линии се изпълняват с един или с няколко проводника на фаза (снопов проводник).

(2) Диаметърът на проводниците, сечението и броят им на фаза, както и разстоянието между отделните проводници в сноповия проводник се определят на основата на технико-икономически сравнения.

Чл. 560. (1) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ по условието за механична якост се избират многожични и в зависимост от материала със сечение най-малко:

1. мед (М) - 16 mm2;

2. алуминий (А) и алуминиеви сплави (СА) - 35 mm2;

3. стоманено-алуминиеви (АС), стоманено-алуминиеви сплави (АСС) и стоманени (С) - 25 mm2.

(2) Най-малките сечения на проводниците при пресичане на съоръжения се определят по указанията в чл. 649, 666, 671 и 686.

Чл. 561. (1) За намаляване на загубите от ефекта "корона" при надморска височина на трасето до 1000 m ВЛ се проектират:

1. с един проводник на фаза, с диаметър най-малко 11,3 mm за напрежение110 kV и 21,6 mm - за 220 kV;

2. със снопови проводници - за 400 и 750 kV.

(2) При надморска височина над 1000 m сеченията на проводниците се избират на основата на технико-икономическа обосновка.

(3) Допуска се напрегнатост на електрическото поле на повърхността на проводниците най-много 28 kV/cm. По-големи стойности се допускат само след специални изследвания.

Чл. 562. При избора на проводниците за ВЛ освен загубите от ефекта "корона" се вземат под внимание и високочестотните смущения в съобщителните линии и радио-телевизионните предавания.

Чл. 563. Материалът и сечението на мълниезащитното въже се избират в зависимост от:

1. изискването за мълниезащита съгласно чл. 595 - 599;

2. указаните разстояния между проводниците и мълниезащитното въже в междустълбието съгласно чл. 579 и 580;

3. използването на мълниезащитните въжета за пренос на информация;

4. нивото на потенциала на стълбовете при къси съединения в зависимост от нормите за допирни и крачни напрежения;

5. термична устойчивост на мълниезащитното въже съгласно чл. 565.

Чл. 564. (1) Термичната устойчивост на избраното по механична якост мълниезащитно въже се проверява при еднофазно късо съединение на всеки от стълбовете на ВЛ с напрежение110 kV и по-високо. На участъци с изолирано окачване на въжето проверка не се прави.

(2) Изчислителният ток на еднофазно късо съединение (Ikc) при термично оразмеряване на мълниезащитните въжета се приема с прогнозната му стойност за 10 години.

(3) Времето на термичното въздействие на тока на късо съединение (tкс) се приема равно на времето за изключване на късото съединение при действие на основната релейна защита с отчитане на наличието на АПВ.

(4) Допуска се на не повече от 3 стълба на всяка ВЛ отношението на отделената топлина в мълниезащитното въже при еднофазно късо съединение към допустимата й стойност, гарантирана от производителя (Ikc2 tkc /I2д.1сек), да е по-голямо от единица.

Чл. 565. Проводниците и мълниезащитните въжета се оразмеряват с физико-механичните им характеристики, определени от производителя, експериментални изследвания или осреднените физико-механични характеристики, посочени в табл. 34.

Таблица 34

Физико-механични характеристики на проводниците и мълниезащитните въжета

 

Тип и сечение на проводниците и въжетата

Специфичен товар от собствена маса (g1).10-3, N/m.mm2

Модул на линейна деформация Е.103, МРа

Температурен коефициент на линейно разширение a.10-6, 1/°С

Напрежение на скъсване на цялото сечение sр, МРа

Медни

90

130

17

380

Алуминиеви

27

63

23

150 или 160*

Стоманени едножични

78

200

12

550

Стоманени многожични

80

200

12

650 или 700**

Стоманени въжета

80

200

12

1200***

Стомано-алуминиеви:

 

 

 

 

АС-10

32

76,5

20,1

240

АС-16 - 95

34,7

82,5

19,2

250

АС-120 и повече

35,6

84,5

18,9

290

АСО - всички сечения

33,9

78,5

19,8

270

АСУ - всички сечения

37,3

89

18,3

310

Алуминиеви сплави

27,5

58

23

305

Стомано-алуминиеви сплави:

 

 

 

 

АСС - всички сечения

40

77

18,9

550

АССО - всички сечения

35

69

19,3

450

АССУ - всички сечения

45

81

17,9

630

Мълниезащитни въжета с вградени оптични влакна тип OPGW

Физико-механични характеристики по данни на производителя

* 150 МРа при диаметър на жичките над 2,5 mm и 160 МРа при диаметър на жичките до 2,5 mm.

** 650 МРа при диаметър на жичките над 1,8 mm и 700 МРа при диаметър на жичките до 1,8 mm.

*** Точната стойност се приема от сертификата.

Чл. 566. (1) По механични показатели проводниците и мълниезащитните въжета се оразмеряват за изчислителните съчетания:

1. максимално натоварване - съгласно чл. 554, т. 6;

2. минимална температура - съгласно чл. 554, т. 3;

3. средногодишна температура - съгласно чл. 554, т. 4.

(2) Най-големите допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета по условията на ал. 1 се изчисляват с посочените в табл. 35 процентни стойности от напрежението на скъсване на цялото сечение (табл. 34).

Чл. 567. Не се разрешава надвишение на действителните изчислителни напрежения в по-високата точка на окачване от посочените в чл. 567 с повече от:

1. за проводници от стоманено-алуминиеви и стоманено-алуминиеви сплави и за мълниезащитни въжета - 10 %;

2. за проводници от стомана, алуминий и алуминиеви сплави и за всички видове проводници и мълниезащитни въжета за ВЛ с напрежение 750 kV - 5 %.

Чл. 568. При окачване на проводниците и въжетата на ролки или ролкови носещи клеми се отчитат допълнителните напрежения от прегъването им в тези елементи.

Чл. 569. (1) В местата, където от продължителен опит е установено, че проводниците са подложени на корозия (морски крайбрежия, химически предприятия и др.) и при доказана целесъобразност, се използват медни или специални стомано-алуминиеви проводници и мълниезащитни въжета, защитени от корозия.

(2) При липса на експлоатационни данни ширината на застрашената от корозия ивица се приема 5 km за крайбрежията и 1,5 km за химическите предприятия и други причинители на корозия.

Таблица 35

Най-големи допустими напрежения в проводниците и мълниезащитните въжета от напрежението на скъсване на цялото сечение

 

Тип и сечение на проводниците и мълниезащитните въжета

Най-голямо допустимо напрежение, %

при максимално натоварване

при минимална температура

при средногодиш на температура

Алуминиеви:

 

 

 

до 35 mm2

 

 

 

от 50 mm2 до 95 mm2

35

35

30

над 95 mm2

40

40

30

Стоманени за всички сечения

45

45

30

Медни за всички сечения

50*

50

35

Стомано-алуминиеви:

45

45

30

до 25 mm2

 

 

 

от 35 mm2 до 95 mm2

 

 

 

над 95 mm2

35

35

30

АСУС - 95/141

40

40

30

АСУС - 95/141 и 70/72

45*

45

30

45

45

30

40

40

30

* При дебелина на стената на леда над 20 mm се допуска увеличаване на най-голямото допустимо напрежение за стоманени въжета със сечение над 95 mm2 и на проводници от стоманоалуминий и стоманено-алуминиеви сплави със сечение над 120 mm2 - до 60 % от напрежението на скъсване на цялото сечение.

 

Чл. 570. (1) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ се защитават от вибрации независимо от начина на окачването в случаите:

1. при един проводник на фаза:

а) за проводници от алуминий, алуминиеви сплави, стоманоалуминий и стоманеноалуминиеви сплави със сечение: 95 mm2 и междустълбия с дължина над 80 m; 120 до 240 mm2 и междустълбия с дължина над 100 m; 300 mm2 и по-голямо и междустълбия с дължина над 120 m;

б) за стоманени проводници и мълниезащитни въжета - за всички сечения при междустълбия с дължина над 120 m;

в) когато ВЛ преминава в равнинна или слабопресечена местност и механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишна температура превишава стойностите: 35 МРа - за алуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (студенообработена); 40 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (топлообработена); 180 МРа - за стоманени проводници и мълниезащитни въжета;

г) когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени в застроени местности или в горски масиви, посочените минимални дължини на междустълбията по букви "а" и "б" или механичното напрежение по буква "в" може да се увеличат с 20 %;

2. при два проводника на фаза (снопови проводници):

а) за всички междустълбия с дължина над 150 m в равнинни или слабо пресечени местности, ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура превишава стойностите 40 МРа - за алуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (студенообработена); 45 МРа - за стоманеноалуминиеви проводници и проводници от алуминиева сплав (топлообработена);

б) когато трасетата на ВЛ преминават през силно пресечени терени в застроени местности или в горски масиви, стойностите, посочени в буква "а", за дължина на междустълбието или за механичното напрежение може да се увеличат с 10 %;

3. при междустълбия с дължина над 500 m независимо от броя на проводниците на фаза и от стойността на механичното напрежение в проводниците и мълниезащитните въжета при средногодишната температура.

(2) Защита от вибрации не се изисква в случаите:

1. когато ВЛ преминават през естествено защитени от напречните ветрове места, гори с дървета, по-високи от проводниците и въжетата, долини и др.;

2. при три и повече проводника на фаза с групови разпънки (състоящи се от няколко броя във всяка точка), ако механичното напрежение в проводниците при средногодишна температура е не по-голямо от 67, 5 МРа, изчисленото разстоянието между отделните групи разпънки, съединяващи всички проводници, е не по-голямо от 60 m.

Чл. 571. Проводниците на сноповия проводник в междустълбията и в мостовите съединения на опъвателните стълбове се отделят с разпънки.

Раздел V

Разполагане на проводници и мълниезащитни въжета и разстояния между тях

Чл. 572. (1) Начинът на разполагане на проводниците върху стълбове на ВЛ не се ограничава.

(2) Проводниците на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, окачени на различни височини върху стълба, се разместват хоризонтално.

Чл. 573. (1) Разстоянията между проводниците на ВЛ се определят за провеси при габаритно междустълбие съобразно допустимите изолационни разстояния между тях в междустълбията и допустимите сближения между тоководещите части и елементите на стълба по указанията на чл. 575 и 579.

(2) Когато междустълбието е по-голямо от габаритното, се прави допълнителна проверка за разстоянията между проводниците.

Чл. 574. (1) Най-малкото разстояние между хоризонтално разположени на стълб проводници при сближаването им в средата на междустълбието поради асинхронно люлеене и отклоняването им един към друг на ъгъл aал е посочено в табл. 36 към чл. 576 за работното напрежение на ВЛ.

(2) Ъгълът на отклонение на проводниците  a при максимална скорост на вятъра и температура +15 °С се изчислява по формулата:

              g4

a = arctg –––q

              g1

 

където g1 е специфичният товар от собствена маса (табл. 34),

    N

g1 = ––––––;

       m.mm 2

 

g4 - специфичният товар от вятър върху незаледен проводник;

                N

g4 = р4 /s, ––––––––;

                m.mm 2

p4 - линейният товар от вятър върху незаледен проводник;

         D     N

р4 = F —,  –––;

         А     m

 

F - изчислителната сила на вятъра (по чл. 559), N;

s - цялото напречно сечение на проводника, mm2;

D - външният диаметър на проводника, m;

A - площта на диаметралното сечение по дължина на проводника, m2;

Кал = 8 за съседни проводници с различен начин на окачване - единият с фиксирана, а другият със свободно люлеещи се точки на окачване в равнина, перпендикулярна на оста на ВЛ;

Кал = 16 за съседни проводници с еднакъв начин на окачване - с фиксирани или със свободно люлеещи се точки на окачване.

Чл. 575. Най-малките междуфазни разстояния по въздуха между проводниците на ВЛ са посочени в табл. 36. Тези разстояния са валидни и за стълбове, на които се осъществява транспозиция на фазите.

Таблица 36

Най-малки изолационни разстояния по въздуха между фазите на ВЛ с напрежение до 400 kV *

 

Изчислителни условия

Най-малки разстояния по въздуха, m при номинално напрежение на ВЛ, kV

до 10

20

110

220

400

При атмосферни пренапрежения

0,20

0,33

1,20

2,20

3,40

При комутационни пренапрежения

0,17

0,23

1,00

2,00

3,60

При работно напрежение

-

0,15

0,45

0,95

1,65

* За ВЛ 750 kV виж. табл. 42.

 

Чл. 576. Най-малките изчислителни разстояния по въздуха от тоководещи части до заземени елементи на стълб за съчетанията от климатични условия по чл. 556 са посочени в табл. 37.

 

Таблица 37

Най-малки разстояния по въздуха от тоководещи до заземени части на ВЛ с напрежение до 400 kV*

 

Изчислителни условия

Най-малки разстояния по въздуха, m при номинално напрежение на ВЛ, kV

 

до 10

20

110

220

400

При атмосферни пренапрежения:

 

 

 

 

 

- за стоящи изолатори

0,15

0,25

-

-

-

- за висящи изолатори

0,20

0,35

1,00

1,80

2,95

При комутационни пренапрежения

0,10

0,15

0,85

1,60

2,50

При работно напрежение

-

0,07

0,25

0,55

0,95

При качване на стълба**

-

-

1,50

2,50

4,00

* За ВЛ 750 kV виж табл. 42.

** За случаите на използване на съществуващи стълбове, за които това изискване не е изпълнено, качването на стълба под напрежение се разрешава при спазване на специална инструкция.

 

Чл. 577. (1) Най-малките разстояния между проводниците на стълба са посочени в табл. 38. Те не се отнасят за ВЛ, в които при преустройство се запазват съществуващи стълбове.

(2) Вертикалните разстояния между проводниците в междустълбието при дебелина на ледената обвивка над 10 mm са не по-малки от посочените в табл. 36 за работното напрежение.

(3) Вертикалните разстояния се определят при следния изчислителен режим:

1. без вятър;

2. горният проводник (мълниезащитното въже) е покрит с лед;

3. долният съседен проводник е покрит с лед във всички междустълбия освен в разглежданото междустълбие, в което върху проводника е останал 60 % лед, като напрежението на опън се приема 90 % от напрежението при пълно натоварване с лед, без отчитане намалението на провеса, вследствие на преместването на изолаторните вериги.

(4) Проверката по ал. 3 не се изисква, когато хоризонталното разместване между проводниците на стълба е по-голямо от:

1. за ВЛ с напрежение 110 kV - 2,4 m;

2. за ВЛ с напрежение 220 kV - 4 m;

3. за ВЛ 400 kVс напрежение - 7 m.

 

Таблица 38

Най-малки разстояния между проводниците и между проводниците и мълниезащитните въжета на стълбове

 

Напрежение на ВЛ, kV

Хоризонтални разстояния при дебелина на ледената обвивка до 20 mm, m

Вертикални разстояния, m

20

0,2

-

110

1,0

3,0

220

2,0

5,0

400

3,5

6,5

750

4,0

9,0

 

Чл. 578. (1) Разстоянието между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник в средата на междустълбието отговаря на изискванията:

1. вертикалното разстояние, определено съгласно чл. 578, е не по-малко от посоченото в табл. 37 при съответното работно напрежение;

2. вертикалното разстояние при температура 15 °С, без вятър, с оглед осигуряване на достатъчно изолационно разстояние при атмосферни пренапрежения за междустълбия от 200 m до 1000 m, е не по-малко от изчисленото по формулата:

h = 1 + 0,015 l (m),

където l е дължината на междустълбието, m.

(2) За осигуряване на избрания мълниезащитен ъгъл в средата на междустълбието провесът на мълниезащитното въже при температура 15 °С без вятър е не по-голям от провеса на фазовите проводници.

Чл. 579. Указаните в табл. 36 и 37 най-малки изолационни разстояния при работно напрежение се спазват в средата на междустълбието и в условия на "игра" на проводниците и мълниезащитните въжета. Разстоянията между фазовите проводници или между мълниезащитното въже и най-близкия фазов проводник се определят по модел в специална инструкция.

Чл. 580. (1) Най-малките разстояния между проводниците на стълба за ВЛ до 20 kV се определят от формулите:

1. за проводници, разположени произволно един над друг:

[IMG NAME =

2. за проводници, разположени в равностранен или равнобедрен триъгълник:

[IMG NAME =

3. за проводници, разположени хоризонтално:

[IMG NAME =

(2) Във формулите по ал. 1: разстоянието d се определя между точките на окачването на проводниците, m; f е провесът на проводника при температура +15 °С, без вятър, m; U е номиналното напрежение на ВЛ, kV; λ  е дължината на носещата изолаторната верига, m (при стоящи изолатори и опъвателни изолаторни вериги се приема  λ =0).

Чл. 581. На ВЛ с две и повече тройки проводници на обща стълбовна линия разстоянието между най-близките проводници от различните тройки на стълба е най-малко:

1. с напрежение до 20 kV с носещи и висящи изолатори - 1,5 m;

2. с напрежение 110 kV - 4 m;

3. с напрежение 220 kV - 6 m;

4. с напрежение 400 kV - 7 m.

Чл. 582. (1) Проводниците на ВЛ с различни номинални напрежения се разполагат произволно на общи стълбове в случаите:

1. за всички ВЛ с номинално напрежение над 1000 V;

2. за ВЛ до 20 kV включително и ВЛ с номинално напрежение до 1000 V, ако последните са оразмерени за изчислителните условия на ВЛ с по-високото напрежение.

(2) Фазовите проводници на по-високото напрежение се разполагат над тези с по-ниско напрежение или от различни страни на стълба.

(3) Разстоянията между проводниците с различни напрежения се приемат в съответствие с изискванията за ВЛ с по-високото номинално напрежение.

(4) Потенциалът на неутралата в мрежи с напрежение от 0,4 до 20 kV с изолирана неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, не трябва да надвишава 15 % от фазовото напрежение на мрежата с по-ниско напрежение.

(5) В мрежи с ефективно заземена неутрала, които имат участъци с общо окачване с ВЛ за по-високо номинално напрежение, няма специални изисквания по отношение на индуктираното напрежение.

Раздел VI

 Изолация

Чл. 583. Най-малките електрически напрежения, които трябва да издържат изолаторните вериги на ВЛ, разположени на надморска височина до 1000 m, са посочени в табл. 39.

 

Таблица 39

Най-малки напрежения, които се издържат от изолаторите (изолаторните вериги) на ВЛ

 

Режим на неутралата

Номинално напрежение на ВЛ, kV

Издържано напрежение, kV

импулсно напрежение със стандартна вълна

напрежение с промишлена честота под дъжд

комутационно напрежение

фаза земя

междуфазно

Изолирана или неефективно заземена неутрала

3

6

10

20

40

60

75

125

10

20

28

50

-

-

-

-

-

-

-

-

Ефективно заземена неутрала

110

220

400

550

950

1425

230

395

-

-

-

1050

312

620

1550

 

Чл. 584. (1) За ВЛ се използват порцеланови, стъклени, композитни и изолатори от други материали.

(2) Препоръчителният брой на някои типове изолатори за носещи вериги е посочен в табл. 40. При използването на други типове изолатори броят им се определя по данни на производителя.

(3) Броят на изолаторните елементи във верига за 750 kV се определя от условието за работно напрежение. За районите с интензивна селскостопанска дейност най-малката дължина на специфичния път на пропълзяване за веригата е 1,6 cm/kV.

 

Таблица 40

Препоръчителен брой на някои типове изолатори в носещите вериги на ВЛ с метални и стоманобетонни стълбове

 

Тип на изолаторите

Брой на изолаторите при номинално напрежение на ВЛ, kV

до 10

20

110

220

400

750

ИВ-30

1

2

-

-

-

-

ИВ-60

1

2

7

-

-

-

ИВ-80

1

2

7

-

-

-

ПС-70 (60)

1

2

8

-

-

-

ПС-120 (110)

1

2

7

13

21

-

ПС-160

-

-

7

12

19

41

ПС-210

-

-

-

11

18

-

 

Чл. 585. (1) При комплектуването на носещи и опъвателни изолаторни вериги с изолаторите, посочени в табл. 40, се приема:

1. броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите вериги, като се добавят:

а) за ВЛ с напрежение до 20 kV, изпълнени с изолаторни елементи ИВ-30 - един елемент;

б) за ВЛ с напрежение 110 kV - един елемент; за 220 kV - два елемента; за 400 kV - три елемента;

в) за ВЛ с напрежение 750 kV броят на изолаторните елементи в опъвателните вериги да е равен на броя на носещите;

2. за ВЛ с напрежение 750 kV, с две и повече вериги на фаза, към изолаторните елементи се добавят два елемента за всяка верига на носещите и четири елемента на опъвателните вериги;

3. на преходните стълбове на ВЛ с височина над 40 m броят на изолаторните елементи в носещите вериги се увеличава в сравнение с приетите за останалите стълбове с един елемент на всеки 10 m от височината на стълба над 40 m.

(2) За ВЛ, разположени на надморска височина от 1000 до 2500 m, броят на изолаторните елементи във веригите се увеличава с един изолатор в сравнение с определените по ал. 1.

(3) Броят и типът на изолаторните елементи за ВЛ, преминаващи през райони, където изолацията е подложена на замърсяване (близо до промишлени предприятия, морски крайбрежия и др.), се избира според конкретните местни условия по Инструкцията за проектиране и експлоатация на външната изолация на въздушните електропроводи и откритите електрически уредби за променливо напрежение от 6 до 400 kV в замърсени райони.

Чл. 586. Коефициентът на сигурност за механична якост на изолаторите се приема най-малко:

1. за стоящи изолатори (отношението на разрушаващата сила към действащата сила):

а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2;

б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 3,5;

2. за висящи изолатори (отношението на гарантираната електромеханична сила към действащата сила):

а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,7;

б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 5;

в) по чл. чл. 554, 612, 613, 614 аварийни режими за ВЛ до 220 kV - 1,8, а за ВЛ 400 kV - 2.

Чл. 587. Верига, съставена от два и повече клона, при възможност се окачва към стълба поотделно за всеки клон.

Раздел VII

Арматура

Чл. 588. (1) Проводниците се окачват към изолаторните вериги с помощта на носещи или опъвателни клеми.

(2) За опъвателни клеми се използват видовете:

1. за ВЛ с напрежение 220 kV и по-високо - пресови и спирални; допускат се конусни, клинови и други клеми;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV - пресови и спирални; допускат се клинови, конусни, болтови клеми за сечение до 185 mm2 и др.

(3) Проводниците се закрепват към стоящите изолатори посредством превръзки или чрез специални клеми.

Чл. 589. За носещи клеми се използват глухи клеми. По изключение се допускат клеми с ограничена якост и откачващи се. При големи преходи се използва свободно окачване на проводниците и мълниезащитните въжета на ролкови клеми или на специални клеми.

Чл. 590. (1) За различните фази на един и същи стълб, а също и за една и съща фаза, но на различни стълбове, се използват носещи клеми от различен тип (глухи, с ограничена якост и откачващи се).

(2) Не се допуска използването на откачващи се клеми при дебелина на ледената обвивка 20 mm и по-голяма и в участъци от ВЛ, където е възможно погрешно заработване на клемите (при значителна денивелация на съседните стълбове и др.), а също и на труднодостъпни за ремонт места (блата, езера и др.).

Чл. 591. (1) Мълниезащитните въжета се закрепват към носещите стълбове с глухи носещи клеми, а на опъвателните стълбове - с опъвателни клеми.

(2) Мълниезащитните въжета с оптични влакна се закрепват със спирална арматура или друга, указана от производителя.

Чл. 592. (1) Проводниците се съединяват със специални клеми, при което във всяко междустълбие се допуска не повече от едно съединение на всеки проводник или мълниезащитно въже.

(2) Изключенията от ал. 1 са посочени в чл. 629, 634, 643, 649, 666, 671 и 677.

(3) Силата на скъсване на съединяващи и опъвателни клеми се избира най-малко 90 % от силата на скъсване на проводника или мълниезащитното въже.

(4) Най-малкото разстояние от съединителна клема до носеща глуха клема е 5 m, а до самооткачваща се носеща или клема с ограничена якост - 25 m.

(5) За осигуряване на добра електрическа връзка проводниците се съединяват чрез пресоване, термична заварка и др.

Чл. 593. Коефициентът на сигурност за механична якост (отношението на разрушаващата им сила към действащата изчислителна сила) е най-малко:

1. за арматура:

а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,5;

б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0;

в) по чл. 554, 612, 613, 614 аварийни режими - 1,7;

2. за пръти и куки:

а) по чл. 553, т. 3 и 6 изчислителни режими - 2,0;

б) по чл. 553, т. 4 изчислителен режим - 4,0;

в) по чл. 554, 612, 613, 614 аварийни режими - 1,3.

Раздел VIII

Защита от пренапрежения. Заземяване

Чл. 594. (1) За ВЛ с напрежение от 110 до 400 kV с метални и/или стоманобетонни стълбове се предвижда защита от преки попадения на мълнии с мълниезащитно въже по цялата им дължина.

(2) Защитата за ВЛ с напрежение 750 kV се изпълнява с две мълниезащитни въжета по цялата дължина на линията.

(3) Допуска се изпълнение на ВЛ с напрежение 110 kV без мълниезащитно въже:

1. за райони със слаба атмосферна електрическа дейност - при средна годишна продължителност под 40 часа годишно;

2. за участъци от ВЛ с високо специфично съпротивление на почвата (ρ>1000 Ωm);

3. за участъци от трасето, проектирани за изчислителна дебелина на ледената обвивка над 20 mm.

Чл. 595. (1) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV не се монтира по цялата дължина на линията.

(2) Мълниезащитно въже на ВЛ с напрежение до 20 kV се монтира само в участъци, за които чрез наблюдения или от експлоатационния опит е доказана интензивна атмосферна електрическа дейност (над 50 часа годишно).

Чл. 596. (1) Мълниезащитното въже на ВЛ с напрежение до 220 kV се заземява на всеки стълб.

(2) В участъка на ВЛ с напрежение 400 kV и по-високо извън подходите към подстанциите мълниезащитните въжета се изпълняват чрез:

1. изолирано окачване от стълбовете и паралелно монтиране на искров отвод с междуелектродно разстояние 40 mm;

2. галванично отделяне от въжетата на съседните опъвателни полета, като при дължина на опъвателното поле до 10 km мълниезащитните въжета се заземяват еднократно в средата на полето;

3. заземяване при по-дълги опъвателни полета така, че максималното индуктирано напрежение във въжето при к.с. по ВЛ не предизвиква пробиви в искровите отводи.

(3) Когато мълниезащитните въжета са окачени на няколко изолатора (например при схеми за топене на леда или при използване на въжетата за съобщителни връзки), искровите отводи се координират с изолационното ниво на веригата, на която е окачено въжето.

(4) При мълниезащитните въжета с оптични влакна (OPGW) заземяването се извършва на всеки стълб, ако се изисква от производителя.

(5) Подходите на ВЛ към подстанциите се защитават с мълниезащитно въже, заземено на всеки стълб на разстояние най-малко:

1. за ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV - 2 km;

2. за ВЛ с напрежение 400 kV - 4 km;

3. за ВЛ с напрежение 750 kV - 5 km.

(6) Когато мълниезащитните въжета на ВЛ с напрежение 220 и 400 kV не се използват за топене на леда по тях, отнемане на мощност или като съобщителни връзки, те не се заземяват в подходите към подстанциите.

(7) Преходните съпротивления за променливо напрежение 50 Hz на заземителите на стълбовете в подходите към подстанциите, измерени в сухо време, не трябва да надвишават 20 Ω за специфично съпротивление на почвата 500 ÷ 1000 Ω.m, а за други специфични съпротивления - посочените в табл. 41.

Чл. 597. (1) При изпълнение на мълниезащита на ВЛ с мълниезащитни въжета се избира защитен ъгъл не по-голям от:

1. за ВЛ, защитени с едно мълниезащитно въже - 30 °;

2. за ВЛ с хоризонтално разположение на проводниците, защитени с две мълниезащитни въжета спрямо външните проводници - 20 °, а при дебелина на ледената обвивка 15 mm и по-голяма - 30 °;

3. за портални стоманобетонни стълбове спрямо външните проводници независимо от изчислителната дебелина на ледената обвивка - 30 °.

(2) За ВЛ с две мълниезащитни въжета разстоянието между тях е не по-голямо от петкратното вертикално разстояние между мълниезащитните въжета и най-високо окачения фазов проводник.

Чл. 598. Допълнителните изисквания към мълниезащитата на ВЛ в местата, където пресичат различни съоръжения, са посочени в чл. 645, 651, 654.

Чл. 599. Заземявания на стълбовете на ВЛ се изпълняват на:

1. стълбовете, защитени с мълниезащитно въже, или на стълбовете с мълниезащитни устройства;

2. металните и стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо;

3. металните стълбове на ВЛ с напрежение до 20 kV;

4. стоманобетонните стълбове на ВЛ с напрежениедо 20 kV в населени места.

Чл. 600. Допустимите преходни съпротивления на заземителите, измерени за честота на тока 50 Hz през лятото в сухо време, са посочени в табл. 41.

Таблица 41

Допустимо преходно съпротивление на заземителите на ВЛ

Специфично съпротивление (ρ)на почвата, Ω.m

Преходно съпротивление на заземителите, Ω

до 100

до 10

от 100 до 500

до 15

от 500 до 1000

до 20

от 1000 до 5000

до 30

над 5000

6.10-3 ρ

 

Чл. 601. (1) В местности с глинести, песъчливо-глинести, песъчливи и други почви със специфично съпротивление до 300 Ω.m и несъдържащи химически агресивни води, арматурите на стоманобетонните фундаменти се използват като естествени заземители без или в съчетание с изкуствени заземители (чл. 603).

(2) В почви със специфично съпротивление над 300 Ω.m стоманобетонните фундаменти не се използват като естествени заземители, а посочените в табл. 41 стойности на преходното съпротивление се осигуряват само чрез изкуствени заземители.

Чл. 602. (1) Стоманобетонните фундаменти на стълбовете се използват като естествени заземители само в случаите:

1. фундаментите са без асфалтова замазка;

2. има галванична връзка между закрепващите елементи и арматурата на фундамента.

(2) Преходното съпротивление на стоманобетонните фундаменти се измерва не по-рано от два месеца след поставянето им в почвата.

Чл. 603. (1) Допуска се използването като заземяващи проводници при стоманобетонните стълбове на всички елементи на надлъжната бетонна арматура, ако имат галванична връзка помежду си. При къси съединения прегряването на прътовете на арматурата, използвани за заземяващи проводници, не трябва да надвишава + 60 °С.

(2) Когато обтяжките на стоманобетонните стълбове се използват като допълнителни (към арматурата) заземяващи проводници, свободният край на обтяжката се присъединява към работната й част чрез специална клема.

(3) При използване на дървени стълбове в съответствие с чл. 537, ал. 2 сечението на заземяващите проводници е най-малко 35 mm2, а диаметърът на едножичните заземяващи проводници най-малко 10 mm. Заземяващите проводници се свързват чрез болтови съединения или заварявяне.

(4) Допуска се използването на конструкцията на метални стълбове като заземяващ проводник. При токове на земно съединение над 15 kA мълниезащитното въже се свързва с металната конструкция на стълба чрез подходящ гъвкав проводник, оразмерен за тока на земно съединение.

Чл. 604. Заземителите на стълбовете се полагат на дълбочина най-малко 0,5 m под земната повърхност, а в орна почва - 1 m. В скална почва се допуска полагане на лъчеви заземители непосредствено под културния слой (над скалната основа), ако дебелината на този слой е над 0,1 m. При по-малка дебелина на културния слой или при липса на такъв лъчевите заземители се полагат на повърхността и се заливат с циментов разтвор.

Чл. 605. (1) За ВЛ с напрежение 750 kV изолационните разстояния по въздуха между тоководещите части и елементите на стълба за режимите на работно напрежение, безопасна работа на стълба под напрежение и комутационни пренапрежения с кратност до 2,1 се избират съгласно посочените в табл. 42.

(2) В режим на комутационни пренапрежения с кратност над 2,1 изолационните разстояния се изчисляват, а в режим на атмосферни пренапрежения не се нормират поради високата импулсна якост на изолацията на ВЛ.

(3) Светлото разстояние между фазовите проводници, наложено от пресичане между фазите при транспозиция, отклонения на проводниците и при преминаване от едно разположение на проводниците в друго е най-малко 7 m.

Таблица 42

Най-малки изолационни разстояния по въздуха между тоководещи части и елементи на стълб за ВЛ 750 kV

Изолационни разстояния при

На-малко разстояние при надморска височина, m

до 500

от 500 до 1000

1. Работно напрежение - проводник-стълб или мълниезащитно въже

1,5

1,6

2. Комутационни пренапрежения с кратност до 2,1

 

 

а) проводник-стълб за:

 

 

крайна фаза

4,3

4,6

средна фаза

4,4

4,8

мостове

4,5

5,0

б) проводник-обтяжка за всички фази

4,0

4,4

3. Безопасна работа на стълба под напрежение

 

 

а) проводник-колона (стълб) за:

 

 

крайна фаза

5,1

5,4

средни фази

5,2

5,6

мостове

5,3

5,8

б) проводник-конзола за:

 

 

крайна фаза

4,6

4,9

средна фаза

4,7

5,1

 

Раздел IX

Стълбове

Чл. 606. (1) За ВЛ се използват стълбове от видовите: носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални (от всички видове). Стълбовете се проектират за една и повече тройки за еднакви или различни напрежения на ВЛ.

(2) Носещите и опъвателните стълбове на ВЛ до 400 kV се изпълняват с твърда или еластична конструкция, а за 750 kV - само с твърда конструкция.

(3) Опъвателните стълбове на ВЛ до 400 kV са с нормална или облекчена конструкция, а за 750 kV - само с нормална конструкция.

(4) За ъглови стълбове на ВЛ до 400 kV се използват стълбове тип опъвателни. Допуска се използването на носещи стълбове, доказано чрез изчисления. Ъгловите стълбове от опъвателен тип са с нормална или облекчена конструкция.

(5) За ъглови стълбове на ВЛ 750 kV се използват опъвателни стълбове с нормална конструкция.

Чл. 607. (1) Опъвателните стълбове с нормална или облекчена конструкция се използват при пресичане на ВЛ с различни съоръжения, когато при определени експлоатационни условия с носещи стълбове не се постига необходимата сигурност.

(2) Ъгловите стълбове от опъвателен тип се използват при преминаване на ВЛ през планински и силно пресечени местности, специални климатични райони, а също и за ъгли на ВЛ по-големи от 20°.

Чл. 608. (1) За ВЛ със сечение на проводниците до 185 mm2 и окачване с откачващи клеми, а също и при смесено окачване на проводниците (на един и същ стълб) с глухи и откачващи клеми, разстоянието между два стълба от опъвателен тип (опъвателно поле) е до 5 km, а при сечение на проводници над 185 mm2 - до 10 km.

(2) Откачващи клеми се използват във ВЛ по изключение:

1. в съществуващи ВЛ с такива клеми;

2. в новопроектирани със съгласие на собственика на ВЛ.

(3) При окачване на проводниците с глухи клеми, клеми с ограничена якост и на стоящи изолатори дължината на опъвателното поле не се нормира, а се определя в зависимост от конкретните условия по трасето на ВЛ и възможностите за монтаж.

Чл. 609. (1) Стълбовете се оразмеряват за работа на ВЛ с натоварване в нормален и авариен режим.

(2) Стълбовете от опъвателен тип се проверяват за разлика в силите на опън от натягането на проводниците и мълниезащитните въжета от двете страни на стълба, равняваща се на 30 % от максималната сила на опън на всички проводници и мълниезащитни въжета. За изчислителни климатични условия се приемат температура на въздуха - 5 °С, без лед, без вятър.

Чл. 610. (1) За нормален режим на работа стълбовете на ВЛ се оразмеряват за условията:

1. проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани, без лед, температура на въздуха - 5 °С и максимална скорост на вятъра Vmax;

2. проводниците и мълниезащитните въжета не са скъсани, покрити с лед, температура на въздуха - 5°С, скорост на вятъра минимум 0,5 Vmax (или налягане 0,25 Qmax);

3. опъвателните и ъгловите стълбове от носещ тип се проверяват и на режим при минимална температура - 30 °С, без лед, без вятър.

(2) Крайните стълбове се оразмеряват на едностранна сила на опън от всички проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, при температура на въздуха - 5 °С и скорост на вятъра най-малко 0,5 Vmax.

(3) Налягането от вятър върху стълба се коригира съобразно с височините на отделните зони с коефициента k за съответната височина, посочен в табл. 43, определен при условията:

1. за приведена височина на зоната до 15 m стойността на k се приема както за височина над терена до 10 m;

2. зоните по височина не са по-големи от 10 m;

3. за приведена височина на всяка зона се приема средата на съответната зона;

4. междинните стойности на k се получават чрез линейна интерполация.

(4) Налягането от вятъра върху стълба се приема в най-неблагоприятната посока - перпендикулярно на оста на ВЛ, под ъгъл 45 ° спрямо оста на ВЛ или по бисектрисата на ъгъла при ъглови стълбове.

(5) Налягането от вятъра върху проводниците и мълниезащитните въжета при направление под ъгъл 45 ° спрямо оста на ВЛ се изчислява по формулата:

F 45° = 0,707 F,

където F е налягането от вятъра върху съответния проводник или мълниезащитно въже в посока, перпендикулярна на оста на ВЛ, в Ра.

 

Таблица 43

Коефициенти за увеличение на налягането от вятър върху стълб съобразно с височините на отделните зони

Височина над терена, m

10

30

60

100

200

Коефицент k

1,0

1,4

1,8

2,1

2,6

 

Чл. 611. (1) При авариен режим на работа на ВЛ носещите стълбове с висящи изолатори (изолаторни вериги) се оразмеряват за условни сили при скъсване на тези проводници и мълниезащитни въжета, от които се получава най-голям огъващ или усукващ момент.

(2) Оразмеряването се извършва за условните натоварвания:

1. хоризонтални сили от:

а) скъсан един проводник или сноп проводници на една фаза (при произволен брой на проводниците върху стълба) - мълниезащитните въжета не са скъсани;

б) скъсано едно мълниезащитно въже - проводниците не са скъсани;

2. вертикални сили действащи върху стълба от проводниците и мълниезащитните въжета, изчислени за:

а) нормални междустълбия - при средногодишна температура, без вятър, без лед;

б) за големи преходи - при температура - 5 °С, проводници и мълниезащитни въжета, покрити с лед, без вятър;

3. за изчислителни сили при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с един проводник на фаза, се приемат условните величини, посочени в табл. 44, като Тmax е най-голямата изчислителна сила на опън на проводника или снопа проводници.

(3) Условната изчислителна сила при скъсване на снопови проводници, окачени с глухи клеми, приложена в мястото на окачване на една фаза, се приема:

1. за ВЛ с напрежение до 220 kV - както за единични проводници с въвеждане на коефициент 0,8 при два проводника на фаза; 0,7 - при три проводника на фаза и 0,6 - при четири проводника на фаза;

2. за ВЛ с напрежение 400 kV - равна на 0,15 Тmax, но най-малко 18 kN;

3. за ВЛ с напрежение 750 kV с четири и повече проводници за фаза:

а) за носещи стълбове с обтяжки 26 kN;

б) за свободно стоящи стълбове - 0,15 Tmax , но най-малко 30 kN;

в) за свободно стоящи стълбове със средна фаза, окачена на опъвателна верига - 0,3 Tmax.

(4) При използване на откачващи клеми, клеми с ограничена якост, окачване на ролки и други средства за ограничаване на надлъжната сила по оста на ВЛ върху носещите стълбове изчислението се провежда с обявените от производителя сили.

(5) Изчислителната сила при скъсано мълниезащитно въже се приема:

1. за единични мълниезащитни въжета - 0,5 Твmax за всички ВЛ (където Твmax е най-голямата изчислителна сила на опън на мълниезащитното въже);

2. за ВЛ 750 kV с две разцепени мълниезащитни въжета - 20 kN.

(6) За еластичните стълбове се допуска определяне на изчислителните сили от скъсване на въжето с отчитане на еластичността на стълба.

(7) Допуска се при изчисленията отчитането на поддържащата роля на нескъсаните проводници и мълниезащитни въжета в режим на средногодишна температура, без лед и вятър, като условните изчислителни сили се приемат както за стоманенорешетъчни свободно стоящи стълбове, и за стълбове от друг материал с обтяжки, а напреженията, възникващи в поддържащите проводници и въжета, не превишават 70 % от разрушаващите.

(8) За изчисляване на стълбовете по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,8 за силите от проводниците и мълниезащитните въжета и натоварването от лед.

(9) За големи преходи при изчисляване на силите от проводниците върху носещи стълбове се приема:

1. сили по оста на ВЛ в авариен режим, когато проводниците и мълниезащитните въжета са окачени на ролки:

а) за един проводник на фаза - 20 kN;

б) за два проводника на фаза - 35 kN;

в) за три и повече проводници на фаза - 50 kN;

2. за ВЛ с една тройка проводници, силите се изчисляват за скъсани проводници на една фаза, а при две тройки проводници - скъсани две фази при здрави мълниезащитни въжета;

3. изчислителната сила от скъсано мълниезащитно въже, окачено на глуха клема, е равна на максималната сила на опън на въжето (Твmax), при здрави проводници.

 

Таблица 44

Условни изчислителни сили при скъсване на проводник, окачен с глуха клема за ВЛ с един проводник на фаза

При сечение на проводника

Стоманени стълбове

Стоманобетонни стълбове

Еластични стълбове*

над 185 mm2

0,30 Тmax

0,25 Тmax

0,15 Тmax

до 185 mm2

0,50 Тmax

0,30 Тmax

0,25 Тmax

* Еластичните стълбове са стълбове от нови специални материали, стоманени стълбове и стълбове с обтяжки.

 

Чл. 612. Стълбовете с окачване на проводниците на стоящи изолатори с помощта на превръзки при авариен режим се изчисляват с максимална изчислителна сила на опън от един проводник не по-голяма от 1,5 kN.

Чл. 613. (1) Опъвателните, ъгловите, крайните и специалните стълбове в авариен режим се изчисляват при скъсан проводник или мълниезащитно въже, създаващи най-голям огъващ или усукващ момент.

(2) Изчисленията се извършат при условията:

1. скъсан е един проводник от едно междустълбие при произволен брой на проводниците със сечение на тоководещата част 185 mm2 и по-голямо; мълниезащитните въжета не са скъсани;

2. скъсани са два проводника от едно междустълбие, при какъвто и да е брой на проводниците, със сечение на тоководещата част по-малко от 185 mm2; за стълбове облекчена конструкция - един скъсан проводник; мълниезащитните въжета не са скъсани;

3. скъсано е едно мълниезащитно въже, проводниците не са скъсани.

(3) Силите по ал. 2 се определят, както следва:

а) вертикалните - от заледени проводници и мълниезащитни въжета, без вятър;

б) хоризонталните - максималните изчислителни сили на опън на проводниците и мълниезащитните въжета;

в) при снопови проводници се приема скъсване на всички проводници от снопа за една фаза.

(4) При изчисляване на стълбове по метода на пределните състояния (с изчислителни натоварвания) се въвежда коефициент на съчетание 0,9 за силите на проводниците и мълниезащитните въжета и натоварването от лед.

Чл. 614. (1) Стълбовете от опъвателен тип се проверяват за монтажните условия:

1. в едно опъвателно поле, независимо от предвидения брой проводници на стълба е монтирана само една тройка фазови проводници; мълниезащитните въжета не са монтирани;

2. в едно опъвателно поле са монтирани мълниезащитните въжета; проводниците не са монтирани;

3. едностранно са монтирани всички проводници и мълниезащитни въжета с условна сила на опън - 2/3Tmax (Tmax е максималната сила на опън на проводниците и мълниезащитните въжета).

(2) Хоризонталните сили от проводниците и мълниезащитните въжета за условията по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват при температура - 10 °С и скорост на вятъра 10 m/s.

(3) За удовлетворяване на монтажните условия (изправяне на стълбове, монтаж на проводници и мълниезащитни въжета) при необходимост се предвиждат временни усилвания или се предписват други мерки (употреба на временни обтяжки и др.).

Чл. 615. (1) Всички части на стълбовете се проверяват на натоварване, съответстващо на начина на монтаж, приет в проекта, като се вземат под внимание компонентите от силите на теглещото въже и теглото на монтираните проводници или мълниезащитни въжета и изолаторните вериги, а също и допълнителните натоварвания от теглото на монтажните приспособления и монтьора с инструменти.

(2) Приема се, че силите са приложени в мястото на окачване на изолаторната верига.

(3) Изчислителното тегло на монтажните приспособления и това на монтьора с инструменти се приема:

1. за ВЛ с напрежение 400 и 750 kV - 2,5 kN;

2. за ВЛ с напрежение до 220 kV за носещи стълбове с висящи изолатори - 1,5 kN;

3. за ВЛ с напрежение до 220 kV за стълбове от опъвателен тип - 2 kN;

4. за ВЛ със стълбове със стоящи изолатори - 1 kN.

(4) Местата за окачване на монтажната люлка върху конструкцията се определят в проекта и се обозначават на стълба.

Чл. 616. (1) При повече от една изолаторна верига на фаза се допуска единично окачване на веригите към конзолата на стълба на ВЛ с напрежение до 400 kV. В този случай коефициентът на сигурност на единичните елементи на окачване (отношението на механичната разрушаваща сила към най-голямата изчислителна сила) при нормален режим е най-малко 3,5.

(2) За ВЛ с напрежение 750 kV и за големи преходи на ВЛ с две и повече опъвателни изолаторни вериги окачването им върху конзолата е най-малко в две точки или разделно.

Чл. 617. (1) Конструкциите на стълбовете на ВЛ се изпълняват с възможност за осигуряването на лесно и безопасно изкачване на обслужващия персонал и извършването на ремонтни работи под напрежение.

(2) За изкачване по стоманорешетъчните стълбове се предвиждат:

1. стъпала към един от поясите, когато височината на стълба е до 20 m и разстоянието между диагоналите при поясите е по-голямо от 0,6 m или наклонът на диагоналите е по-голям от 30 °;

2. стълба без ограждение до един пояс, която достига до най-горната конзола при височина на стълба от 20 до 50 m;

3. стълба с ограждения и площадки при всяка секция и ограждения на конзолите за стълбове с височина над 50 m.

(3) За достъп до конзолите на стоманобетонов стълб се използват:

1. автовишка, преносима стълба или друго повдигателно устройство; когато местото на стълба е недостъпно за тези съоръжения, се разрешава монтаж на стационарна стълба до най-долната конзола;

2. съоръжения за изкачване до всички конзоли на ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо.

(4) Конструкцията на стълба позволява закрепване на монтажните приспособления и достъп на персонала до възела за окачване на изолаторната верига, проводниците и мълниезащитните въжета.

(5) Диагоналите на стоманорешетъчните стълбове, с изключение на хоризонталните елементи на диафрагмите, се изчисляват на сила от теглото на човек, равна на 1 kN.

(6) Стълбите или стъпалата (скобите), монтирани по стълбовете, започват на височина 3 m от земята и не са под конзолите на стълба, освен ако завършват на 4 m (вертикално разстояние) под най-ниско разположената тоководеща част.

Чл. 618. На стоманобетонните стълбове се маркират типът на стълба и проводниците, за които е оразмерен.

Чл. 619. (1) Дървените стълбове на ВЛ, използвани по указанието на чл. 537, ал. 2,са от иглолистен импрегниран материал и се монтират на стоманобетонни приставки.

(2) На ВЛ до 20 kV основните елементи на дървените стълбове (колона, приставка, конзола) имат диаметър в горната част най-малко 16 cm, а за спомагателните елементи - 14 cm.

(3) Конусността на дървените трупи при изчисленията е 12 mm на 1 m дължина.

Раздел Х

Преминаване на ВЛ през ненаселени местности

Чл. 620. (1) Най-малкото допустимо вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до повърхността на земята при нормален режим е посочено в табл. 45.

(2) За ВЛ с напрежение 750 kV вертикалното разстояние, посочено в табл. 45, се изчислява за напрегнатост на електрическото поле на височина 1,8 m от земята не по-голяма от:

1. за ненаселена местност - 11 kV/ m;

2. за труднодостъпна месност - 15 kV/ m.

(3) Вертикалното разстояние се определя при максимален провес на проводниците, без да се взема под внимание нагряването им от електрическия ток при двата режима - максимална температура на въздуха + 40 °C или при лед без вятър и температура - 5 °C.

 

Таблица 45

Най-малки вертикални разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на земята в ненаселени места

Местност

Минимално разстояние, m, при номинално напрежение на ВЛ, kV

до 110

220

400

750

Ненаселени

6

7

8

виж ал. 2

Труднодостъпна

5

6

7

виж ал. 2

Недостъпна

3

4

5

10

 

Чл. 621. Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от крайните проводници на ВЛ при неотклонено положение до сгради и съоръжения (предпазна зона на ВЛ) е:

1. при напрежение 20 kV - 10 m;

2. при напрежение 110 kV - 20 m;

3. при напрежение 220 kV - 25 m;

4. при напрежение 400 kV - 30 m;

5. при напрежение 750 kV - 60 m.

Чл. 622. Широчината на просеките е най-малко:

1. в нискостеблени насаждения с височина до 4 m:

а) разстоянието между крайните проводници плюс 6 m (по 3 m от двата крайни проводника);

б) при големи разстояния между крайните проводници - монтажна просека до 10 m;

в) при големи преминавания с единични стълбове - монтажна просека под всяка фаза с широчина до 5 m;

2. в насаждения с височина над 4 m:

а) разстоянието между крайните проводници плюс удвоената средна височина на дърветата за ВЛ с напрежение до 400 kV;

б) от отклонените крайни проводници до короната на дърветата на основния масив при максимално налягане на вятъра за ВЛ 750 kV - 6 m;

в) допуска се намаляване на широчината на просеките при съгласуваност между организациите, експлоатиращи ВЛ и горските насаждения, но тя е не по-малка от посочената в чл. 624, ал. 3;

3. при големи дерета, скатове и оврази:

а) за ВЛ с напрежение до 400 kV, ако вертикалното разстояние от върховете на дърветата до проводниците е по-голямо от 5 m - само монтажна просека с широчина, равна на разстоянието между крайните проводници плюс 2 m от всяка страна, но не повече от 10 m;

б) за ВЛ с напрежение до 750 kV - просека, обхващаща хоризонталното разстояние между короната на дърветата и неотклонения краен проводник;

[IMG NAME =

където H е височината на дървото, а h - височината на проводника над земята при максимален провес;

в) единични много високи дървета в края на просеката се отсичат.

Чл. 623. (1) Забранява се трасетата на ВЛ да преминават през защитени територии, освен при изпълнението им с подземни кабели.

(2) Допуска се по изключение преминаването през защитени територии с високи стълбове без направа на просеки след доказана икономическа целесъобразност.

(3) В паркове, защитени територии, зелени пояси и други ценни насаждения (семенни бази, горски опитни участъци, иглолистни гори, широколистни високостеблени и горски култури) широчината на просеката може да се намали. Разстоянията на проводниците при най-голямото им отклонение до короните на дърветата е най-малко:

1. за ВЛ с напрежение 20 kV - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 3 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 4 m;

4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 5 m;

5. за ВЛ с напрежение 750 kV - 6 m.

Чл. 624. (1) При преминаване на ВЛ през овощни насаждения с височина на дърветата до 4 m просеки не се правят. За ВЛ 750 kV се осигурява вертикален габарит 19 m при напрегнатост на електрическото поле не по-висока от 11 kV/m на височина 4 m над земята.

(2) При височина на дърветата над 4 m се допуска изсичане и подкастряне на единични дървета за разстилане и регулиране на проводниците.

(3) След регулацията на проводниците дърветата се подкастрят, като се спазват най-малките вертикални и хоризонтални разстояния до проводника съгласно чл. 623. За намаляване на изсичането и при доказана икономическа изгода се допуска увеличаване на изискваното в чл. 621 най-малко разстояние до земята.

Чл. 625. За ВЛ с напрежение 750 kV се въвеждат допълнително изискванията:

1. в полезащитните пояси и насаждения край пътища, жп линии, канали и др. се допуска изсичане на дървета само за сглобяване и изправяне на стълбовете, разстилане и регулиране на проводниците;

2. в териториите по т. 1 дърветата периодично се кастрят за осигуряване на вертикален габарит 8 m над короните на дърветата;

3. когато при пресичане на оврази, дерета и др. вертикалният габарит на проводниците до короните на дърветата е над 10 m, се предвижда просека от 3 ивици по 4 m за разстилане и монтаж на проводника, като по време на експлоатацията на ВЛ в тези просеки се допуска засаждането само на храсти;

4. преминаването на ВЛ по дължина на тесни масиви от дървесни насаждения се забранява;

5. използването на "електропастири" на 60 m от двете страни на ВЛ се забранява;

6. теловете на лозя, овощни градини, хмелници и др., разположени в ивица до 200 m от двете страни на оста на ВЛ, се заземяват, като преходното съпротивление на заземяването не се нормира;

7. в земеделските земи и пасищата, напоявани с дъждовална техника, разстоянието между края на водната струя и проекцията на крайните проводници на ВЛ е по-голямо от 30 m в противен случай напояването чрез дъждуване се забранява.

Раздел XI

Пресичане на водни пространства от въздушни линии

Чл. 626. Ъгълът на пресичане от ВЛ на водни пространства (реки, канали, езера, язовири, заливи и др.) не се ограничава.

Чл. 627. (1) Стълбовете, ограничаващи междустълбията за пресичане на плавателни реки, канали, заливи и др., са крайни от опъвателен тип. На ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо и със сечение на проводниците над 120 mm2 се допуска употребата на носещи стълбове, но следващите стълбове са от опъвателен тип.

(2) При ВЛ за две тройки проводници се използват стълбове, оразмерени при авариен режим на два скъсани проводника съгласно раздел IX.

(3) Проводниците и мълниезащитните въжета се закрепват на носещите стълбове с глухи клеми.

Чл. 628. (1) Минималното сечение на проводниците в междустълбието на пресичането е съгласно чл. 561.

(2) Съединяването на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичане не се допуска. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник, ако проводниците са със сечение над 240 mm2.

Чл. 629. (1) Най-малкото разстояние, от най-ниските проводници на ВЛ до повърхността на водата, е посочено в табл. 46.

(2) Нивото на водата и леда се приемат съгласно чл. 536, ал. 3.

(3) Нагряването на проводниците от електрическия ток не се взема под внимание.

 

Таблица 46

Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на водата

 

Наименование

Най-малко разстояние, m, при номинално напрежение на ВЛ, kV

до 110

220

400

750

1. до нивото на най-високите води на плавателни реки, канали и др. при максимален провес;

6,0

7,0

8,0

10,0

2. до нивото на най-високите води на неплавателни реки и др. при температура 15 °С;

3,0

4,0

5,0

10,0

3. до нивото на леда на неплавателни реки, канали и др. при заледени проводници и температура - 5 °С;

6,0

7,0

8,0

2,0

4. до габарита на плавателни съдове при най-високото ниво на водата при максимален провес

2,0

3,0

4,0

5,5

 

Чл. 630. Местата на пресичане на ВЛ с плавателни реки, канали и др. се означават със сигнални знаци, поставени на бреговете в съответствие с действащите правила и норми.

Раздел XII

Преминаване на ВЛ в населени места

Чл. 631. (1) При преминаване на ВЛ в населени места ъгълът на пресичане с улици и пътища не се ограничава.

(2) При преминаване на ВЛ по улиците се разрешава разполагане на проводниците над пътното платно.

(3) Стълбове, разположени на кръстовища и ъгли на улици, се защитават от транспортните средства по подходящ начин.

Чл. 632. (1) Преминаването на ВЛ с напрежение 750 kV през населени места се забранява.

(2) Най-малкото разстояние от оста на ВЛ 750 kV до границата на населените места за утвърденото перспективно развитие за период от 10 години е 250 m.

(3) По изключение се разрешава преминаване на ВЛ за 750 kV в границите на населено място, ако напрегнатостта на полето е не по-голяма от 5 kV/m под проводниците на ВЛ на височина 1,8 m от земята, а на разстояние 60 m от крайните фази до площта за застрояване напрегнатостта е не по-голяма от 1 kV/m.

Чл. 633. (1) Проводниците на ВЛ в населени места се окачват към изолаторните вериги с глухи клеми. При използване на стоящи изолатори окачването е двойно.

(2) В междустълбията на пресичане с улици и шосета проводниците и мълниезащитните въжета са без съединения. При сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо се допуска най-много едно съединение на всеки проводник.

Чл. 634. (1) Най-малкото разстояние от проводниците на ВЛ при най-големия им провес (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от електрическия ток) до повърхността на земята е посочено в табл. 47.

(2) В местата на пресичане на ВЛ с улици, пешеходни пътеки и др. разстоянието по вертикала от проводниците на ВЛ със сечение по-малко от 185 mm2 до повърхността на земята се проверява при скъсване на проводник в съседно междустълбие при средногодишна температура, без вятър и без вземане под внимание нагряването от електрическия ток. Най-малките стойности за тези разстояния са посочените в табл. 47.

(3) Не се изисква проверка на вертикалните разстояния при скъсване на проводник в съседно междустълбие при преминаване на ВЛ в пределите на специално определени коридори в чертите на града, а също за ВЛ с проводници със сечение 185 mm2 и по-голямо.

 

Таблица 47

Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до повърхността на земята, здания, съоръжения в урбанизирана територия (населени места и селищни образувания)

 

Условия на работа на ВЛ

Участък, съоръжение

Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 20

110

220

400

750

в нормален режим

до повърхността на земята

7

7

8

9

виж чл. 116

до здания или съоръжения

3

4

5

-

при скъсване на проводник в съседно междустълбие

до повърхността на земята

4,5

4,5

5,5

-

 

 

Чл. 635. При разполагане на стълбове за ВЛ по тротоарните платна се изпълняват разпоредбите в наредбата по чл. 329.

Чл. 636. (1) Преминаване на ВЛ над сгради и съоръжения се забранява.

(2) По изключение се разрешава преминаването на:

1. ВЛ с напрежение 20 kV над промишлени сгради с негорими покриви;

2. ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV със сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо над сгради с негорими покриви и над външни съоръжения, които не са пожаро- и взривоопасни;

3. ВЛ с напрежение 110 kV със сечение на проводниците 240 mm2 и по-голямо над горими масивни сгради и съоръжения;

4. ВЛ с напрежение 400 kV и 750 kV над производствени сгради и съоръжения в електрическите централи и подстанции.

(3) Вертикалните разстояния от най-ниския проводник до покрива на сградите или до съоръженията при най-голям провес (без да се вземе под внимание нагряването на проводника от електрическия ток) са:

1. за изключенията по ал. 2, т. 1 и 2 - според посочените в табл. 47;

2. за изключенията по ал. 2, т. 3 - най-малко 12 m;

3. за изключенията по ал. 2, т. 4 - най-малко 7 m за ВЛ - 400 kV, и 12 m за ВЛ - 750 kV, при условие, че се осигури защита на персонала в сградата от влиянието на електрическото поле.

(4) Металните покриви, над които преминават ВЛ, се заземяват. Преходното съпротивление на заземителя е посочено в табл. 41.

Чл. 637. Най-малките хоризонтални разстояния от крайните проводници на ВЛ при най-голямото им отклонение до най-близки части на сгради и съоръжения са:

1. за ВЛ с напрежение 20 kV - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 4 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 6 m;

4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 9 m;

5. за ВЛ с напрежение 750 kV - според указанията в чл.633, ал. 2 и 3.

Чл. 638. Приближаването на ВЛ до здания с взриво- и пожароопасни помещения, а също и до взриво- и пожароопасни съоръжения се изпълнява по указанията на чл. 696.

Раздел XIII

Взаимно пресичане и сближаване на ВЛ

Чл. 639. (1) Ъгълът на пресичане между ВЛ не се ограничава.

(2) Мястото на пресичане се избира по-близко до стълба на преминаващата отгоре (пресичащата) ВЛ.

(3) При взаимно пресичане на ВЛ се спазват хоризонтални разстояния най-малко:

1. от стълб на пресичаща ВЛ до максимално отклонения проводник от вятър на преминаваща отдолу (пресичаната) ВЛ - 6 m;

2. от стълб на пресичаща ВЛ 750 kV до неотклонения проводник на пресичана ВЛ - 15 m;

3. от стълб на пресичана ВЛ до проводник на пресичаща ВЛ с напрежение до 400 kV - 5 m (10 m до проекцията на най-близкия неотклонен проводник на пресичаща ВЛ - 750 kV).

(4) Когато разстоянията по ал. 3, т. 3 не са осигурени, се отчитат изискванията на чл. 645, ал. 8 за пресичане на стълб.

(5)В отделни случаи се допуска пресичането на ВЛ да се изпълни на общ стълб.

Чл. 640. При взаимно пресичане на ВЛ с напрежение 220, 400 и 750 kV стълбовете на пресичащата ВЛ са от опъвателен тип или се използва опъвателно поле с не повече от два носещи стълба.

Чл. 641. Проводниците на ВЛ с по-високо напрежение се разполагат над проводниците на ВЛ с по-ниско напрежение. Изключения се допускат само след съгласуване с експлоатационното предприятие.

Чл. 642. Не се допускат съединения на проводници и мълниезащитни въжета на пресичащата ВЛ в междустълбията на пресичането. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник при сечение най-малко 240 mm2.

Чл. 643. В междустълбията на пресичане проводниците на пресичащата ВЛ се окачват с глухи клеми. При сечения на проводниците 185 mm2 и по-големи се допускат клеми с ограничена якост или откачващи клеми на съществуващата ВЛ при преминаване под нея на новострояща се ВЛ.

Чл. 644. (1) Най-малките вертикални разстояния между най-близките проводници и мълниезащитни въжета на пресичащите се ВЛ при температура на въздуха 15 °С без вятър са посочени в табл. 48. За всяко междинно междустълбие съответните разстояния се определят чрез линейна интерполация.

(2) При определяне на разстоянията между проводниците на пресичащите се ВЛ се взима под внимание възможността от поражение от мълнии на двете ВЛ и се приема разстоянието за по-неблагоприятния случай.

(3) Когато пресичащата ВЛ е защитена с мълниезащитно въже, се отчита възможността да бъде поразена само пресичаната ВЛ.

(4) Въздушните линии с напрежение 20 kV и по-ниско се защитават от атмосферни пренапрежения с искрови междини, ако изводът на ВЛ е снабден с АПВ.

(5) Когато най-близкият стълб на пресичащата ВЛ е на разстояние по-малко от 40 m от мястото на пресичане, вентилни отводи и искрови междини се поставят само на по-близкия стълб.

(6) Вентилни отводи и искрови междини не се монтират на:

1. въздушни линии с метални и стоманобетонни стълбове;

2. въздушни линии с дървени стълбове, използвани съгласно указаното в чл. 537, ал. 2, при разстояния между проводниците на ВЛ, пресичащи се помежду си, и с ВЛ с по-ниски напрежения не по-малки от: 7 m за ВЛ400 kV,6 m за ВЛ 220 kV, 5 m за ВЛ 110 kV, 4 m при ВЛ 20 kV.

(7) Най-голямото преходно съпротивление на заземителното устройства е посочено в табл. 41 към чл. 601.

(8) Допуска се запазване на стълб от пресичаната ВЛ с напрежение до 110 kV под проводниците на пресичащата ВЛ, ако вертикалното разстояние от проводниците на пресичащата ВЛ до върха на стълба от пресичаната ВЛ се увеличи с 4 m спрямо посоченото в табл. 48.

(9) Най-малкото вертикално разстояние от проводниците при максимален провес на ВЛ 750 kV до върха на стълб на пресичаната ВЛ с напрежение до 220 kV е 12 m.

Чл. 645. (1) Най-малките хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ са посочени в табл. 49.

(2) За ВЛ с различни напрежения се приемат разстоянията за по-високото напрежение.

 

Таблица 48

Най-малки разстояния между проводници или между проводници и мълниезащитни въжета за пресичащи се ВЛ

 

Дължина на междустълбието на пресичаща ВЛ, m

Най-малко разстояние от мястото на пресичане до най-близкия стълб на ВЛ, m

30

50

70

100

120

150

170

За пресичане на ВЛ 750 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения

 

 

 

 

 

 

 

до 200 kV

6,5

6,5

6,5

7,0

-

-

-

300 kV

6,5

6,5

7,0

7,5

8,0

8,5

9,0

450 kV

6,5

7,0

7,5

8,0

8,5

9,0

9,5

500 kV

7,0

7,5

8,0

8,5

9,0

9,5

10,0

За пресичане на ВЛ 400 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения

 

 

 

 

 

 

 

до 200 kV

5,0

5,0

5,0

5,5

-

-

-

300 kV

5,0

5,0

5,5

6,0

6,5

7,0

-

450 kV

5,0

5,5

6,0

7,0

7,5

8,0

-

За пресичане на ВЛ 220 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения

 

 

 

 

 

 

 

до 200 kV

4,0

4,0

4,0

4,0

-

-

-

300 kV

4,0

4,0

4,0

4,5

5,0

5,5

-

450 kV

4,0

4,0

5,0

6,0

6,5

7,0

-

При пресичане на ВЛ 110 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения

 

 

 

 

 

 

 

до 200 kV

3,0

3,0

3,0

4,0

-

-

-

300 kV

3,0

3,0

4,0

4,5

5,0

5,5

-

При пресичане на ВЛ 20 kV помежду си и с ВЛ за по-ниски напрежения

 

 

 

 

 

 

 

до 100 kV

2,0

2,0

-

-

-

-

-

150 kV

2,0

2,5

2,5

-

-

-

-

 

Таблица 49

Най-малки хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ

 

Наименование на участъка

Най-малки хоризонтални разстояния между успоредни ВЛ, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 20

110

220

400

750

Участък с

височина на най-високия стълб*

100

нестеснено трасе между осите на ВЛ

 

 

 

 

 

Участъци със стеснено трасе и подходи пред подстанции:

 

 

 

 

 

а) между крайни фази при неотклонено положение

2,5

5

7

13

25

б) от отклонен проводник до стълба на съседната ВЛ

2

4

6

9

10

* При сближаване на ВЛ 400 kV помежду си и с други ВЛ с по-ниски напрежения се приема височината на по-високия стълб, но не по-малко от 40 m.

 

Раздел XIV

Пресичане и сближаване на ВЛ със съобщителни и сигнални линии

Чл. 646. (1) Ъгълът на пресичане между ВЛ и въздушните съобщителни и сигнални линии не се ограничава.

(2) Проводниците на ВЛ се разполагат над проводниците на съобщителните и сигналните линии.

(3) Мястото на пресичане се избира възможно най-близкото до стълба на ВЛ при хоризонтално разстояние от стълбовете на ВЛ до проводниците на съобщителната линия най-малко 7 m, а от стълба на съобщителната линия до проводници на ВЛ - 10 m.

(4) Допуска се разполагането на стълбове на съобщителни и сигнални линии под проводниците на пресичаща ВЛ, ако най-малкото вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до върха на стълба на съобщителните или сигналните линии е равно на посоченото в табл. 50 при нормален режим, увеличено с 4 m.

(5) Когато проводниците на ВЛ се използват за канали за високочестотна връзка и телемеханика с апарати с изходяща мощност над 10 W, пресичаните съобщителни и сигнални линии, уплътнени с високочестотни системи с честотен диапазон от 30 до 150 kHz, се изпълняват с положен в земята кабел (кабелна вставка) по следния начин:

1. кабелната вставка пресича ВЛ под ъгъл 90 °;

2. кабелната вставка завършва на разстояние не по-малко от 100 m двустранно спрямо крайните фази на ВЛ с напрежение до 400 kV.

(6) За ВЛ с напрежение 750 kV се разрешава пресичане на въздушни съобщителни и сигнални линии само ако последните са кабелни. Дължината на кабелната вставка се изчислява в зависимост от смущаващото влияние на ВЛ и краищата на вставката са на хоризонтално разстояние най-малко 200 m спрямо проекцията на най-близките проводници на ВЛ.

Чл. 647. (1) Въздушните линии с напрежение 110 kV и по-високо с проводници със сечение 120 mm2 и по-голямо пресичат съобщителни и сигнални линии на носещи стълбове в междустълбието на пресичането.

(2) Въздушните линии с напрежение до 20 kV със сечения не по-малки от посочените в чл. 649 пресичащи съобщителни линии, уплътнени с многоканални апарати или диспечерски линии, се изпълняват на опъвателни стълбове в междустълбието на пресичането. За всички останали съобщителни линии пресичащата ВЛ е на носещи стълбове (ако не са едноколонни дървени стълбове, употребявани съгласно чл. 537, ал. 2).

Чл. 648. (1) Най-малкото сечение на проводниците на ВЛ в междустълбието на пресичането за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана е 50 mm2 , а за алуминий и алуминиеви сплави - 70 mm2.

(2) Използването на стоманени проводници, с изключение за мълниезащитни въжета, не се допуска.

(3) Проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ, а също и проводниците на съобщителните и сигналните линии се изтеглят без съединения в междустълбията на пресичането. По изключение се допуска за всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо на пресичащата ВЛ не повече от едно съединение.

Чл. 649. В междустълбие с радиофикационни линии, пресичано от ВЛ с напрежение до 20 kV с носещи изолатори, радиофикационните линии се изпълняват с подземни кабели с пластмасова обвивка. Защита на кабелните кутии в този случай не се изисква.

Чл. 650. (1) На дървени стълбове на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичането, се поставят вентилни или искрови отводи, а на стълбовете на пресичаните съобщителни и сигнални линии, ограничаващи междустълбието на пресичането - искрови отводи.

(2) Преходното съпротивлението на заземителите на отводите по ал.1 е не по-голямо от 25 .

Чл. 651. (1) В междустълбията на пресичане проводниците на ВЛ с висящи изолатори се окачват единично с глухи клеми, а при стоящи изолатори - с двойно окачване (с два изолатора) върху подходящо оразмерени носещи или опъвателни стълбове.

(2) Проводниците на съобщителните и сигналните линии са с двойно окачване.

Чл. 652. (1) Най-малкото вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до проводниците на пресичаните съобщителни и сигнални линии при нормален и авариен режим на ВЛ е посочено в табл. 50.

(2) За нормален режим по смисъла на този член се приема по-неблагоприятният от изчислителните режими, както следва:

1. максимална температура, без вятър, без вземане под внимание нагряването на проводниците от протичащия през тях електрически ток;

2. максимално натоварване с лед, без вятър (чл. 554, т. 2).

(3) За авариен режим се приема скъсан проводник в съседно на пресичащото междустълбие при средногодишна температура без вятър.

 

Таблица 50

Най-малки вертикални разстояния от проводниците на ВЛ до проводниците на съобщителните и сигналните линии

 

Напрежение на ВЛ, kV

Вертикално разстояние, m

при нормален режим

при авариен режим

при ВЛ с мълниезащитни устройства

при ВЛ без мълниезащитни устройства

20

3

4

1

110

3

5

1

220

4

6

2

400

5

7

3,5

 

Чл. 653. (1) За пресичане на ВЛ с подземни кабелни съобщителни и сигнални линии се изисква:

1. хоризонтално разстояние от началото на кабелната вставка на съобщителната или сигналната линия до проекцията на най-близкия проводник на пресичащата ВЛ върху хоризонталната равнина - най-малко 10 m, без вземане под внимание отклонението на проводниците на ВЛ от вятъра;

2. изчисление на разстоянието по т.1, когато проводниците на ВЛ се използват като канали за високочестотна връзка в диапазона 30 до 150 kHz с изходяща мощност на апаратите над 10 W за влиянието на ВЛ върху съобщителната или сигналната линия, но не по-малко от посоченото в чл. 647, ал. 5, т. 2 и ал. 6;

3. най-малкото разстояние от съобщителни и сигнални кабели до заземителя на най-близкия стълб на ВЛ, когато стълбът не е заземен, до най-близката част на фундамента е посочено в табл. 51;

4. при осигуряване на разстоянията, посочени в табл. 51, не се изисква защита на кабелите от атмосферни пренапрежения в мястото на пресичане.

(2) Когато съобщителните или сигналните кабели са положени в стоманени тръби или са покрити с профилна стомана и др. подобни с дължина, равна на разстоянието между крайните проводници на ВЛ плюс 10 m от всяка страна на крайните проводници, допуска се посочените разстояния в табл. 51 да се намалят до 5 m.

(3) Когато кабелът на съобщителната линия е защитен чрез екран (от стоманено въже, шина и др.), положен между кабела и заземлението на стълба и заземен в двата края през преходно съпротивление не по-голямо от 15 Ω, се ползват разпоредбите на ал. 2 за ВЛ с напрежение до 400 kV.

(4) Когато кабелът на съобщителната линия е защитен чрез екран, положен между крайните проводници на ВЛ за 750 kV плюс 15 m извън тях от двете страни, разстоянията между кабела и заземителя или фундамента на най-близкия стълб от ВЛ, посочени в табл. 51, може да се намалят с 5 m.

Таблица 51

Наи-малки разстояния от съобщителни и сигнални кабели до заземителя или фундамента на най-близкия стълб на ВЛ

 

Специфично електрическо съпротивление на почвата, ρ Ω.m

Най-малко разстояние, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 20

110, 220, 400

750

до 100

0,83.√ρ

10

15

от 100 до 500

25

25

30

от 500 до 1000

35

35

40

над 1000

0,35.√ρ

50

50

 

Чл. 654. (1) В участъци на успоредно или под ъгъл сближение на въздушните съобщителни и сигнални линии с трасетата на ВЛ опасното и смущаващото влияние на ВЛ върху съобщителните и сигналните линии се изчислява според Правилника за защита на съобщителните линии от опасно и смущаващо влияние на електропроводните линии и за допустимите минимални сближения. Съобразно получените резултати се предвиждат защитните мерки и мероприятия.

(2) За изчислителен ток при определяне на опасното влияние се приема токът на еднофазно късо съединение на ВЛ според прогнозната му стойност за 10-годишен период от годината на проектиране.

(3) Транспозиция на проводниците не се използва като средство за намаляване на влиянието на ВЛ върху въздушните съобщителни линии.

Чл. 655. (1) При къси участъци на сближение, когато опасното и смущаващото влияние на ВЛ върху съобщителните линии е под предписаните стойности, хоризонталното разстояние между проводниците на ВЛ при най-голямото им отклонение от действието на вятъра и проводниците на съобщителните и сигналните линии е най-малко:

1. за ВЛ с напрежение 20 kV - 2 m;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV - 4 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV - 6 m;

4. за ВЛ с напрежение 400 kV - 10 m;

5. за ВЛ с напрежение 750 kV - 30 m.

(2) Стълбовете на въздушните съобщителни и сигнални линии се усилват с допълнителни подпори или се поставят двойни стълбове, за да се избегне падане на тези линии и допиране на проводниците им до проводниците на ВЛ.

Чл. 656. (1) Взаимните разположения между начупени паралелни участъци на ВЛ със стоящи изолатори и въздушни съобщителни и сигнални линии се избират така, че при скъсани превръзки на ъглов стълб разстоянието между проводниците на ВЛ и съобщителната линия е най-малко равно на посоченото в чл. 656, ал. 1.

(2) Когато не е възможно спазвазването на изискването по ал. 1, проводниците на съобщителната линия, разположени от външната страна на ВЛ, се закрепват с двойно окачване.

Чл. 657. Окачване на общи стълбове на проводници на ВЛ с напрежение над 1000 V и проводници на радиотранслационни линии не се допуска.

Чл. 658. Най-малкото разстояние на ВЛ до предавателни радиостанции е посочено в табл. 52.

 

 

Таблица 52

Най-малки разстояния от ВЛ до антенните устройства на радиопредавателите

 

Вид на антенните съоръжения

Най-малко разстояние, m, от антенните съоръжения при напрежение на ВЛ, kV

до 110

220

400

750

Антени за средни и дълги вълни

100

100

100

100

Антени за къси вълни:

 

 

 

 

1. по посока на най-голямото излъчване

200

300

300

300

2. в останалите посоки

50

50

50

50

Антени за къси вълни, слабо насочени и ненасочени

150

200

200

200

Приемно-предаващи антени на радиорелейни станции

100

150

200

300

 

Чл. 659. (1) Най-малките допустими разстояния на ВЛ до приемателни радиоцентрове, радиофикационни пунктове и местни радиовъзли са посочени в табл. 53.

(2) Когато трасето на ВЛ с напрежение 750 kV преминава покрай особено важни радиоустройства, допустимото сближаване се определя индивидуално след съгласуване със заинтересуваните страни.

(3) В отделни случаи се допуска намаляване на нормираните разстояния при условие, че се вземат мерки за намаляване на смущенията. За всеки конкретен случай се изготвя проект с мероприятия за намаляване на смущенията, който се съгласува със заинтересуваните страни.

 

Таблица 53

Най-малки разстояния от ВЛ до антенните устройства на приемателните радиоцентрове, радиофикационните пунктове и местните радиовъзли

Вид на радиоцентъра

Разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV

6÷20

110

220÷400

Магистрални, областни и районни свързочни адиоцентрове

500

1000

2000

Отделни приемателни радиофикационни пунктове

400

700

1000

Местни радиовъзли

200

300

400

 

Чл. 660. Най-малкото разстояние до телевизионни центрове и ретранслатори е 1000 m.

Раздел XV

Пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии

Чл. 661. Най-малкият ъгъл на пресичане на ВЛ с жп линии за общо ползване е 40 °. По възможност пресичанията се правят под ъгъл близък до 90 °.

Чл. 662. (1) При сближаване на ВЛ с жп линии разстоянието от основата на стълба на ВЛ до строителния габарит на неелектрифицирани жп линии или до оста на стълбове на контактната мрежа на електрифицираните жп линии е най-малко:

1. височината на стълба плюс 3 m;

2. на участъци със стеснено трасе - 3 m за ВЛ с напрежение 20 kV; 6 m за ВЛ с напрежение 110 kV; 8 m за ВЛ с напрежение 220 kV; 10 m за ВЛ с напрежение 400 kV; 15 m за ВЛ с напрежение 750 kV.

(2) При пресичане на жп линии стълбът на ВЛ се поставя най-малко на 4 m до външния ръб на канавка, горния ръб на изкоп, долния ръб на насип и най-малко на 9 m от близката релса.

(3) В районите на гари с електрифицирани или подлежащи на електрификация жп линии изграждането на нови ВЛ се забранява.

(4) Отклонения от изискванията на преходните алинеи се допускат със специално разрешение на управлението на железниците.

Чл. 663. (1) Най-малките разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии са посочени в табл. 54.

 

Таблица 54

Най-малки разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с жп линии*

 

Наименование на пресичането или сближаването

Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 20

110

220

400

750

При пресичане

 

 

 

 

 

На неелектрифицирани жп линии от проводника до главата на релсата при нормален режим на ВЛ:

 

 

 

 

 

а) нормална жп линия за общо и необщо ползване и теснолинейна линия за общо ползване

7,5

7,5

8,5

9,5

15

б) теснолинейна линия за необщо ползване От проводника до лавата на релсата при скъсан проводник на ВЛ в съседното междустълбие:

6,0

6,5

7,5

8,5

15

а) нормални жп линии

6,0

6,0

6,5

-

-

б) теснолинейни жп линии

4,5

4,5

5,0

-

-

За електрифицирани и подлежащи на електрифициране жп линии:

 

 

 

 

 

а) от проводниците на ВЛ до най-високия проводник или носещото въже на контактната мрежа

както при взаимно пресичане на ВЛ съгласно чл. 628

10

б) от проводниците на ВЛ до главата на релсата на подлежащи на електрифициране жп линии извън района на гарите

10,0

11,0

12,0

13,5

23

При сближаване

 

 

 

 

 

За неелектрифицирани жп линии на участъци със стеснено трасе от отклонен проводник до строителен габарит по хоризонталата

1,5

2,5

2,5

4,5

10

За електрифицирани или подлежащи на електрифициране жп линии на участъци със стеснено трасе от крайния проводник на контактната мрежа, окачен от външната страна на стълба на контактната мрежа

както при сближаване на ВЛ помежду си съгласно чл. 629

25

Също, но при липса на проводници от външната страна на стълбовете на контактната мрежа

както при сближаване на ВЛ със съоръжения съгласно чл. 621

15

От оста на жп линията до оста на ВЛ

-

-

-

-

100

* Жп линиите в зависимост от тяхното предназначение се разделят на:

1. линии за общо ползване, които служат за превоз на пътници и товари по установена обща тарифа;

2. линии за необщо ползване, свързани или несвързани с главни жп линии, служещи само за товарни превози на предприятия и организации, чиито са линиите.

(2) Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха + 40 °С (без да се взема под внимание нагряването им от електрически ток) или при температура - 5 °С с лед, без вятър.

(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие разстоянията се проверяват при средногодишна температура без лед и без вятър. При сечение на проводниците 185 mm2 и по-голямо не се изисква проверка в авариен режим.

(4) Допуска се запазване на стълб от контактната мрежа под проводниците на пресичащата ВЛ при разстояния по вертикала от проводниците на ВЛ до върха на стълба от контактната мрежа най-малко: 7 m - за ВЛ до 110 kV, 8 m - за ВЛ - 220 kV, 9 m за ВЛ - 400 kV и 11 m за ВЛ - 750 kV.

(5) В участъци със стеснено трасе се допуска окачването на проводниците на ВЛ и на контактната мрежа на общи стълбове след съгласуване с управлението на железниците.

(6) При пресичане на жп линии за общо ползване и електрифицирани жп линии стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичане, са метални от опъвателен тип.

(7) Допуска се в райони на гари, които не са предназначени за преминаване на пътнически влакове, между опъвателните стълбове на пресечката да се постави носещ стълб с глухи клеми между линиите.

(8) Допуска се при пресичане на жп линии за локално ползване използването на носещи стълбове с глухи клеми.

Чл. 664. При пресичане на жп линии се избягва изсичането на лесозащитните насаждения по дължината на линията.

Чл. 665. (1) В мястото на пресичане на жп линии от ВЛ с напрежение 20 kV сечението на проводниците на ВЛ от стоманоалуминий и стоманоалуминиеви сплави е най-малко 95 mm2, а от алуминий и алуминиеви сплави 120 mm2 и с изолатори, избрани с една степен по-висока разрушаваща електромеханична якост от използваните във ВЛ.

(2) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на жп линии не се допускат.

(3) Използването на стоманени проводници, с изключение на мълниезащитните въжета, в междустълбието на пресичането не се допуска.

Чл. 666. При пресичане на жп линии, успоредно на които са разположени линии за съобщения и сигнализация, се отчитат изискванията на раздел XIV.

Чл. 667. Всички пресичания и сближавания на ВЛ с жп линии се съгласуват с компетентните органи по железопътния транспорт.

Раздел XVI

Пресичане и сближаване на ВЛ с пътища

Чл. 668. Ъгълът на пресичане на ВЛ с пътища не се ограничава.

Чл. 669. (1) При пресичане на автомагистрали и пътища I клас стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичането, са от опъвателен тип. Като изключение се допуска употребата на носещи стълбове за глухи клеми за ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо, ако сечението на проводниците е над 120 mm2.

(2) При пресичане на пътища II и III клас стълбовете, ограничаващи междустълбието на пресичането, са опъвателни с облекчена конструкция или носещи за глухи клеми.

(3) При пресичане на местни пътища са в сила изискванията за преминаване през населена местност.

(4) При строителство на нови пътища от всички класове под ВЛ 750 kV и при наличие на необходимите хоризонтални и вертикални разстояния и тип на окачване в мястото на пресичане ВЛ може да не се преустройва.

Чл. 670. (1) При пресичане на автомагистрали и пътища I и II клас сечението на проводниците на пресичащата ВЛ е най-малко 50 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана и 70 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави.

(2) При пресичане на пътища III клас и местни пътища сечението на проводниците на пресичащата ВЛ е най-малко 16 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави и мед и 25 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави и стомана.

(3) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с автомагистрали и пътища I и II клас не се допускат. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо и на всяко мълниезащитно въже.

Чл. 671. При пресичане на автомагистрали и пътища I и II клас на носещите стълбове, ограничаващи междустълбието на пресичането при висящи изолаторни вериги, се използва единично окачване на проводниците на глухи клеми.

Чл. 672. (1) Най-малките допустими разстояния при пресичане (в режим на максимален провес) и при сближаване на ВЛ с пътища са посочени в табл. 55.

(2) Максималният провес на проводниците в нормален режим се определя при максимална температура на въздуха (без да се взема под внимание нагряването от електрически ток) или при температура - 5 °С с лед, без вятър.

(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие вертикалното разстояние се проверява при средногодишна температура без лед и вятър. При сечение на проводниците 185 mm2 и по-голямо проверка в авариен режим не се изисква.

(4) Когато се налага преминаването на превозни средства с височина над 4 m (включително товара) по път, пресичан от ВЛ, преминаването се съгласува с предприятието, експлоатиращо ВЛ.

 

Таблица 55

Най-малки допустими разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с пътища

 

Наименование

Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 20

110

220

400

750

Вертикални разстояния

 

 

 

 

 

От най-нисък проводник до пътното платно:

 

 

 

 

 

а) при нормален режим

7,6

7,6

8,6

9,0

18

б) при скъсан проводник в съседното междустълбие

5,0

5,0

5,5

6,0

-

Хоризонтални разстояния

 

 

 

 

 

а) от основата на стълба до ръба на земното платно (банкета) на пътя или оградата на автомагистрала:

 

 

 

 

 

- за автомагистрали и пътища I клас

10,0

10,0

10,0

10,0

Нст+5*

- за пътища II и III клас и местни пътища

7,0

7,0

7,0

7,0

Нст**

б) при успоредно преминаване от най-близкия проводник при неотклонено положение до ръба на земното платно (банкета) на пътя или оградата на автомагистрала

2,0

4,0

6,0

10,0

Нст**

* Нст е височината на стълба от основата до върха му. Размерът за ВЛ 750 kV се отнася за съществуващи пътища, а за новостроящи се пътища - може да се намали до Нст, а в стеснени участъци до 15 m.

** За ВЛ 750 kV в стеснени участъци от трасето може да се намали до 10 m.

Чл. 673. Пресичането на ВЛ с автомагистрали и пътища I клас се съгласува с пътните служби.

 

Раздел XVII

Пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии

Чл. 674. Ъгълът на пресичане на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии не се ограничава.

Чл. 675. (1) При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии стълбовете на ВЛ за междустълбието на пресичане са от опъвателен тип.

(2) За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо със сечение на проводниците 120 mm2 и по-голямо се използват и носещи стълбове за глуха клема.

(3) Стълб от контактната мрежа се запазва под проводниците на пресичащата ВЛ, ако разстояние по вертикала от проводниците на ВЛ до върха на стълба от контактната мрежа е най-малко 7 m за ВЛ до 110 kV, 8 m - за ВЛ - 220 kV, и 9 m - за ВЛ - 400 kV.

Чл. 676. (1) При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии сечението на проводниците на пресичащата ВЛ с проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана е най-малко 50 mm2, а от алуминий и алуминиеви сплави - 70 mm2.

(2) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии не се допускат. По изключение се допуска по едно съединение на всеки проводник със сечение 240 mm2 и по-голямо и на всяко мълниезащитно въже.

Чл. 677. При пресичане на тролейбусни и трамвайни линии на носещите стълбове, ограничаващи междустълбието на пресичането при висящи изолаторни вериги, се използва единично окачване на проводниците на глухи клеми.

Чл. 678. (1) Най-малките допустими разстояния (при максимален провес) при пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии са посочени в табл. 56.

(2) Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха (без да се взема под внимание нагряването от електрически ток) или при температура - 5 °С с лед без вятър.

(3) При скъсване на проводник в съседно междустълбие на ВЛ с проводници със сечение по-малко от 185 mm2 се проверяват вертикалните разстояния при средногодишна температура без лед и вятър.

 

Таблица 56

Най-малки допустими разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ с тролейбусни и трамвайни линии

 

Наименование

Най-малки разстояния, m, при напрежение на ВЛ, kV

до 110

220

400

Вертикални разстояния

 

 

 

а) при пресичане с тролейбусна линия (при нормален режим) от най-ниския проводник до:

 

 

 

1.най-високата кота на пътното платно

11

12

13

2. проводници или носещи въжета на контактната мрежа

3

4

5

б) при пресичане на трамвайна линия(при нормален режим) до:

 

 

 

1. главата на релсата

9,5

10,5

11,5

2. проводници или носещи въжета на контактната мрежа

3

4

5

в) при скъсан проводник на ВЛ в съседно междустълбие до проводниците или носещите въжета на контактната мрежа на тролейбусна или трамвайна линия

1

2

-

Хоризонтални разстояния

 

 

 

При сближаване от максимално отклонените проводници на ВЛ до стълбовете на тролейбусната или трамвайната контактна мрежа

3

4

5

 

Раздел XVIII

Преминаване на ВЛ по мостове

Чл. 679. При преминаване на ВЛ по мостове преходното междустълбие на ВЛ от брега до моста и през подвижната част на моста се изпълнява със стълбове или поддържащи устройства от опъвателен тип с нормална конструкция. Всички други поддържащи устройства са носещи с окачване на проводниците с глухи клеми.

Чл. 680. (1) На метални жп мостове с долно движение, снабдени по цялото си протежение с горни напречни ферми, се разрешава разполагането на проводниците непосредствено над колоните на конструкцията на моста, над фермите или извън границите на моста.

(2) Разполагането на проводниците в границите на строителния габарит на мостове, както и в границите на зоната, заета с елементи от контактната мрежа на електрифицирания транспорт, се забранява.

(3) На градските и шосейните мостове се допуска разполагане на проводниците както извън границите на габарита на конструкцията, така и в границата на зоната на пешеходната и пътната част на моста.

(4) На охраняеми мостове се допуска разполагането на проводниците на ВЛ под пешеходната част.

Чл. 681. (1) Най-малките разстояния от проводниците на ВЛ до различните части на мостовете се съгласуват с организацията, под ведомството на която се намира мостът.

(2) Максималният провес на проводниците се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при лед, без вятър и температура на въздуха - 5 °С, без вземане под внимание нагряването на проводниците от протичащия електрически ток.

Раздел XIX

Преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги

Чл. 682. (1) При преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги най-малките разстояния от проводниците на ВЛ при максимален провес и най-голямо отклонение до различните части на язовирните стени и диги са посочени в табл. 57. Максималният провес на проводниците при нормален режим се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при лед, без вятър и температура - 5 °С (без вземане под внимание нагряването от електрически ток).

(2) При преминаване на ВЛ по язовирни стени и диги, които се използват за комуникация между бреговете за ВЛ, се спазват изискванията за пресичане и сближаване на ВЛ със съответните съоръжения.

Таблица 57

Най-малки разстояния от проводниците на ВЛ до различни части на язовирни стени и диги

 

Наименование

Най-малки разстояния, m,при напрежение на ВЛ, kV

до 110

220

400

До котата на короната и ръба на откоса

6

7

8

До наклонената повърхност на откоса

5

6

7

До повърхността на преливащата вода през язовирната стена

4

5

6

 

Раздел XX

Пресичане и сближаване на ВЛ с надземни тръбопроводи и въжени линии

Чл. 683. (1) Ъгълът на пресичане на ВЛ с надземни тръбопроводи и въжени линии не се ограничава, но се препоръчва близък до 90 °.

(2) Транспортните ленти се приравняват към изискванията за въжени линии.

Чл. 684. (1) При пресичане на надземни тръбопроводи и въжени линии стълбовете на ВЛ, ограничаващи междустълбието на пресичане, са от опъвателен тип с нормална конструкция.

(2) За ВЛ с напрежение 110 kV и по-високо и сечение на проводниците 120 mm2 и по-големи и на мълниезащитните въжета 50 mm2 и по-големи се разрешава употребата на носещи стълбове за глуха клема.

Чл. 685. (1) При пресичане на надземни тръбопроводи и въжени линии с ВЛ проводниците на пресичащата ВЛ се разполагат над тях.

(2) В изключителни случаи се допуска за ВЛ с напрежение до 220 kV преминаване под въжените линии. В този случай въжените линии имат отдолу предпазни мостове или мрежи за ограждане проводниците на ВЛ.

(3) Сечението на проводниците на ВЛ в местата на пресичане е най-малко 50 mm2 за проводници от стоманоалуминий, стоманоалуминиеви сплави, мед и стомана и 95 mm2 от алуминий и алуминиеви сплави.

(4) Използването на стоманени проводници при пресичане на въжени линии и тръбопроводи със запалителни течности и газове се допуска само за мълниезащитни въжета.

(5) Съединения на проводниците и мълниезащитните въжета в междустълбието на пресичането на ВЛ с въжени линии и надземни тръбопроводи не се разрешава.

Чл. 686. На стълбове с изолаторни вериги се изпълнява единично окачване на проводниците с глухи клеми.

Чл. 687. (1) Най-малкото хоризонтално разстояние от която и да е част на въжената линия или надземния тръбопровод до проводниците на ВЛ при най-голямото им отклонение, както и най-малките вертикални разстояния от предпазните мрежи до проводниците при най-големия им провес са: 3 m за ВЛ до 20 kV; 4 m за ВЛ - 110 kV; 5 m за ВЛ - 220 kV, и 6 m за ВЛ - 400 kV. Посочените разстояния, намалени с 2 m, се проверяват за случай на скъсване на проводник на ВЛ в съседно междустълбие при окачване с глухи клеми.

(2) Най-малките разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ - 750 kV, с надземни тръбопроводи и въжени линии в режим на максимален провес са посочени в табл. 58.

(3) Максималният провес на проводниците и мълниезащитните въжета се определя при максимална температура на въздуха без вятър или при температура - 5 °С с лед, без вятър (без да се взема под внимание нагряването на проводниците от електрическия ток).

(4) При скъсване на проводник разстоянията се проверяват при средногодишна температура без лед и без вятър.

 

Таблица 58

Най-малки разстояния при пресичане и сближаване на ВЛ за 750 kV до надземни тръбопроводи и въжени линии

 

Наименование на пресичането и сближаването

Най-малко разстояние, m

Вертикално разстояние от проводниците на ВЛ до която и да е част от тръбопровода или въжената линия при максимален провес

12

Хоризонтално разстояние при пресичане от основата на стълба на ВЛ до която и да е част на тръбопровода или въжената линия

височината на стълба

Също, но в участъци със стеснено трасе

15

Хоризонтално разстояние при сближаване от крайния проводник на ВЛ при неотклонено положение до която и да е част на тръбопровода или въжената линия (с изключение на магистрални газопроводи, нефтопроводи и продуктопроводи)

40, но не по-малко от височината на стълба

Също, но до която и да е част на магистрален нефтопровод и продуктопровод

50, но не по-малко от височината на стълба

Също, но до която и да е част на магистрален газопровод

удвоената височина на стълба

В стеснени участъци от крайния проводник при най-голямо отклонение до която и да е част на тръбопровода или въжената линия

10

 

Чл. 688. (1) В междустълбията на пресичане под проводниците на ВЛ и над металните тръбопроводи и въжените линии се предвиждат предпазни метални заземени мрежи, които да предотвратят допиране на скъсан проводник от ВЛ до тръбопроводите и въжените линии.

(2) Предпазните мрежи излизат от двете страни на пресичането спрямо максимално отклонените крайни проводници на хоризонтално разстояние най-малко:

1. за ВЛ с напрежение до 20 kV с 3 m;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV с 4 m;

3. за ВЛ с напрежение 220 kV с 5 m;

4. за ВЛ с напрежение 400 kV с 6,5 m.

(3) Конструкциите, на които се окачват предпазните мрежи, се заземяват през преходно съпротивление не по-голямо от 10 ?. Не се допуска галванична връзка със защитаваните съоръжения. Заземителите на тези конструкции се разполагат на разстояние най-малко 15 m от заземителите или от основите на защитаваните съоръжения.

(4) Около основите на конструкциите, носещи предпазните мрежи, се вземат мерки за изравняване на потенциалите.

(5) Окачването на предпазните мрежи върху стълбовете на ВЛ се забранява.

(6) Пресичането на новоизграждащи се тръбопроводи със съществуващи ВЛ се съгласува със собственика на ВЛ.

Раздел XXI

Пресичане и сближаване на ВЛ с подземни тръбопроводи

Чл. 689. (1) Ъгълът на пресичане на ВЛ с подземни тръбопроводи не се ограничава.

(2) Ъгълът на пресичане на ВЛ 110 kV и по-високо напрежение с новоизградени магистрални газопроводи и нефтопроводи е най-малко 60 °.

Чл. 690. (1) При сближаване на ВЛ с магистрални газопроводи с налягане, по-голямо от 1,2 МРа, и с магистрални нефтопроводи най-малките разстояния между тях са посочени в чл. 622 - за ВЛ до 400 kV, и в табл. 59 - за ВЛ 750 kV.

(2) При стеснено трасе при успоредно следване и при пресичане на ВЛ с посочените в ал. 1 тръбопроводи се допускат от края на подземните части (фундамента) на стълбовете на ВЛ до тръбопроводите разстоянията:

1. за ВЛ с напрежение до 20 kV - 5 m;

2. за ВЛ с напрежение 110 kV и 220 kV - 10 m;

3. за ВЛ с напрежение 400 kV - 15 m;

4. за ВЛ с напрежение 750 kV - посочените в табл. 59.

Чл. 691. При сближаване и пресичане на ВЛ с магистрални газопроводи с налягане 1,2 МРа и по-ниско, както и на тръбопроводи с различно предназначение, разстоянието от подземната част (фундамента) на стълбовете на ВЛ до тръбопроводите е по чл. 691, ал. 2, с изключение на ВЛ с напрежение 400 kV, което е 10 m.

Чл. 692. (1) При сближаване и пресичане на ВЛ с водопроводи, топлопроводи и канализация (напорна или гравитационна) най-малкото разстояние от тръбата до края на изкопа на фундамента е 2 m за ВЛ 20 kV; 3 m за ВЛ от 110 до 400 kV, посоченото в табл. 59 - за ВЛ 750 kV.

(2) При стеснени трасета и при вземане на специални мерки срещу подмиване на фундаментите на ВЛ и срещу блуждаещи токове в металните тръбопроводи и съгласуване между собствениците на ВЛ и на водопровода или топлопровода, или канализационните тръби разстоянието по ал.1 за ВЛ до 400 kV не е задължително.

Чл. 693. Пресичането на ВЛ с магистрални газопроводи и нефтопроводи се съгласува с ведомството, под чието разпореждане се намира съоръжението.

Таблица 59

Най-малки разстояния на пресичане и сближаване на ВЛ за 750 kV с подземни тръбопроводи

 

Наименование на пресичането

Най-малко разстояние, m

1. Магистрални и разпределителни газопроводи до 1,2 MPa, отклонения от тях в населени места и промишлени предприятия,отклонения от нефтопроводи и продуктопроводи до нефтени бази и предприятия, тръбопроводи с различни предназначения (водопровод, канализация, водостоци, дренаж и др.):

 

а) разстояние при сближаване до неотклонен проводник и при пресичане - от заземлението или фундамента до тръбопровода

40

б) разстояние при сближаване или пресичане при стеснени участъци - от заземлението или фундамента на ВЛ до газопровода, нефтопровода и продуктопровода

25

в) също, но до тръбопроводи с различно предназначение

10

2. Магистрални газопроводи с налягане повече от 1,2 MPa (с изключение на такива с диаметър на тръбите 800 mm и повече), магистрални нефтопроводи и продуктопроводи - разстояние на сближаване от неотклонения проводник на ВЛ до тръбопровода, при сближаване в стеснени участъци и при пресичане заземлението или фундамента на ВЛ до тръбопровода от

40, но не по-малко от височината на стълба плюс 3 m

3. Магистрални тръбопроводи с диаметър на тръбите 800 mm и повече:

 

а) разстоянието при сближаване от оста на стълба до газопровода

40, но не по-малко от височината на стълба плюс 10 m

б) разстояние при пресичане от основата на стълба до газопровода

височината на стълба плюс 10 m

в) разстоянието от заземителя или фундамента до газопровода

25

 

Раздел XXII

Сближаване на ВЛ с водоохладители

Чл. 694. (1) Най-малките разстояния от крайните проводници на ВЛ при неотклонено положение до водоохладители са посочени в табл. 60.

(2) Посочените в табл. 60 стойности се отнасят за разстоянията от ВЛ до охладители (охладителни кули) с производителност до 300 m3/h и пръскащи басейни до 2000 m3/h при разположение на охладителя от подветрената страна на ВЛ.

 

Таблица 60

Най-малки разстояния от ВЛ до водохладители

 

Наименование на водоохладителя

Най-малко разстояние, m

Открити разпръскватели

100

Едновентилаторни охладителни кули

60

Секционни вентилаторни кули

60

 

Раздел XXIII

Сближаване на ВЛ с взриво- и пожароопасни съоръжения

Чл. 695. (1) Приближаването на ВЛ до сгради и съоръжения с взриво- и пожароопасни помещения и инсталации, а също и до взриво- и пожароопасни съоръжения се изпълняват в съответствие със специални наредби, технически условия и правила, съгласувани със службата за пожарна и аварийна безопасност и ведомството, под чието разпореждане са съоръженията.

(2) Ако няма други предписания от съгласуващите органи по ал. 1, оста на трасето на ВЛ преминава от обектите на разстояние най-малко един и половина пъти височината на стълба.

Раздел XXIV

Сближаване на ВЛ с петролни и газови факли

Чл. 696. При сближаване на ВЛ с петролни и газови факли последните се разполагат откъм защитената от вятъра (подветрената) страна на ВЛ. Най-малкото разстояние от промишлените факли до ВЛ е 60 m - за ВЛ до 400 kV, и 300 m - за ВЛ 750 kV.

Раздел XXV

Сближаване на ВЛ с летища

Чл. 697. Проектите за ВЛ при сближаване с летища се съгласуват с компетентните органи, експлоатиращи летищата, като най-малките разстояния и максималните височини на стълбовете се съгласуват за всеки отделен случай.

Глава седемнадесета

ВЪЗДУШНИ КАБЕЛНИ ЛИНИИ С НАПРЕЖЕНИЕ НАД 1000 V

Раздел I

Област на приложение. Определения

Чл. 698. (1) Изискванията в тази глава се отнасят за въздушни кабелни електропроводни линии (ВКЛ) с напрежение по-високо от 1000 V до 20 kV, изпълнени с три еднофазни кабела, окачени на изолирано носещо въже.

(2) За ВКЛ се прилагат изискванията, посочени в глава шестнадесета, като в текстовете, които се отнасят до ВКЛ, се приемат отъждествяванията:

1. "проводници" - "сноп от три кабела, окачени към носещо въже";

2. "ВЛ" - "ВКЛ";

3. "стълбове за една или повече тройки" - "стълбове за една или повече ВКЛ";

4. "на стоящи изолатори" или "изолаторни вериги" - "арматура за окачване на носещото въже на ВКЛ".

(3) Въздушните кабелни линии са без мълниезащитни въжета.

Чл. 699. Въздушна кабелна линия (ВКЛ) за напрежение над 1000 V е линията, предназначена за разпределение на електрическа енергия посредством сноп от кабели, разположени на открито и закрепени чрез арматура към стълбове, носещи конструкции или конзоли на инженерни съоръжения - мостове, язовирни стени и др.

Чл. 700. (1) Използването на ВКЛ се препоръчва за:

1. индустриални зони, вилни зони, крайградски паркове и места за почивка, при въвеждане на електропроводи в централните части на села и малки градове;

2. гористи местности, овощни градини с ценни дървесни видове, резервати и други защитени зони, земеделски земи с интензивно пръсково напояване;

3. зони с интензивно ледообразуване;

4. временно електроснабдяване на обекти.

(2) Целесъобразността от изграждане на ВКЛ се доказва с технико-икономическа обосновка.

Чл. 701. (1) Въздушните кабелни линии се оразмеряват за работа в режимите:

1. нормален - трите еднофазни кабела и носещото въже не са скъсани;

2. авариен:

а) прекъснати кабели - основен режим за електрическото оразмеряване на ВКЛ;

б) скъсано носещо въже на трите еднофазни кабела - основен режим за оразмеряване на ВКЛ по механични показатели;

3. монтажен.

(2) Определенията за габаритно, ветрово и теглово междустълбие и габаритен провес по чл. 531, ал. 4, 5, 6 и 7 се отнасят и за ВКЛ.

(3) Определенията за видове местности и участъци за ВЛ по чл. 532 се отнасят и за ВКЛ.

Раздел II

Общи изисквания

Чл. 702. При оразмеряване, защита и означение на стълбове за ВКЛ се отчитат общите изисквания за ВЛ, посочени в чл. 533, ал. 1, 3; чл. 536; чл. 537, ал. 2; чл. 538, 539; чл. 540, ал. 1, 2, 3.

Чл. 703. (1) Трасето на ВКЛ се избира по възможност с най-малка дължина.

(2) При проектиране на ВКЛ в райони на силни ветрове, свличания на почвата, блата, лавинообразуващи места и др. особено неблагоприятните места се заобикалят. Удължаването на трасето на ВКЛ се обосновава с технико-икономическо сравнение.

Раздел III

Изчислителни климатични условия

Чл. 704. (1) Изчислителните климатични условия за оразмеряване на ВКЛ се определят по данни, получени от фактически продължителни наблюдения за температурата на въздуха, скоростта на вятъра, обледяването на кабелите и атмосферната електрическа дейност.

(2) При обработка на данните от наблюденията се вземат под внимание особеностите на микроклимата в района на трасето на ВКЛ.

Чл. 705. (1) Най-големите изчислителни стойности на скоростта на вятъра се определят по тяхната повторяемост един път на 10 години за ВКЛ с напрежение до 20 kV. Най-малката изчислителна стойност за скоростта на вятъра е 25 m/s без допълнителен товар от заледяване и 15 m/s с допълнителен товар от заледяване.

(2) Височината на приложената сила от налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета на ВКЛ се изчислява по формулата:

hпр = hпр = наредба №3 част 3 - наредба №3 част 3 f(m),

 

където f е максималният провес на носещото въже, m;

h1 и h2 са височините на точките на окачване на носещото въже на стълбовете, m.

(3) Когато средната височина на окачване (hср) е по-голяма от 15 m, скоростта на вятъра се увеличава с коефициент по табл. 30.

Чл. 706. За оразмеряване на ВКЛ се приемат еднакви за цялата страна изчислителни температури: минимална - 30 °С; максимална + 40 °С. Средногодишната температура се определя за района, през който преминава ВКЛ, и се закръглява до цяло число в °С.

Чл. 707. За оразмеряване на носещото въже на механично натоварване се приемат условни натоварвания от лед с маса 900 kg/m3, равномерно натрупан върху снопа от еднофазни кабели и носещото въже, с дебелина на стената на леда 5 mm за II и III климатичен район (по климатичното райониране на територията на Р България за проектиране на ВЛ) и 10 mm за по-тежки климатични райони, независимо от височината на окачване на носещото въже върху стълба.

Чл. 708. (1) За оразмеряване на кабелите на ВКЛ по механични показатели при работа в нормален режим за изчислителни климатични условия се приемат съчетанията:

1. максимална температура на въздуха + 40 °С, без вятър;

2. минимална температура на въздуха - 30 °С, без вятър и заледяване на носещите въжета и кабелите;

3. средногодишна температура за кабели и носещи въжета, без лед, без вятър.

(2) За оразмеряване на носещото въже най-голямото изчислително натоварване се определя от хипотезите:

а) лятна хипотеза - вятър с най-голяма скорост (налягане) (чл. 706), без заледяване и средногодишна температура на въздуха;

б) зимна хипотеза - заледяване (чл. 708) и скорост на вятъра V = 0,5 Vmax, но не по-малка от посочената в чл. 706, със заледяване и температура на въздуха - 5 °С.

Чл. 709. За оразмеряване на носещите въжета по механични показатели в авариен режим се приемат съчетания на климатичните условия съгласно чл. 555.

Чл. 710. За изчисление на разстоянията от тоководещи части на ВКЛ до елементи на стълба и до съоръженията съчетанията на климатичните условия се приемат съгласно чл. 556.

Чл. 711. За оразмеряване на ВКЛ по механични показатели се извършва проверка на монтажния режим при климатичните условия по чл. 557.

Чл. 712. (1) За изчисление на кабелите, носещите въжета и стълбовете на ВКЛ направлението на вятъра се приема под ъгъл 90 ° спрямо оста на линията.

(2) Налягането на вятъра върху кабелите и носещите въжета за който и да е изчислителен режим се определя по чл. 559.

(3) Относителният товар върху носещото въже от налягане на вятъра върху незаледени кабели и въжета се определя с формулата:

[IMG NAME =

а върху заледени:

[IMG NAME =

където:

D е диаметърът на снопа от еднофазни кабели, усукани около носещото въже, mm;

b - дебелината на стената от лед, mm;

S - сечението на носещото въже, mm2;

Vmax - максималната скорост на вятъра, m/s;

Vл - скоростта на вятъра при заледяване, m/s;

α, Сx, Кl , Е, β - коефиценти със стойности и значения по чл. 559.

Чл. 713. (1) Вертикалните товари върху кабелите и носещите въжета се определят от собствената им маса G [kg/km] по данни на производителя.

(2) Относителният товар върху носещото въже от собствената маса на кабелите и въжето се определя с формулата:

                                                                                                        G

g1= ----.g. 10-3 (N/m.mm2).

                                                                                              S

(3) Относителният товар от обледяване, отнесен към сечението на носещото въже, се определя с формулата:

                                                                                     π.b(b+D).δл.g

  g2= ---------------------. 10-3 (N/m.mm2).

                                                                                              S

 

където:

D е диаметърът на снопа от еднофазни кабели около носещото въже, mm;

S - сечението на носещо въже, mm2;

        δл - относителната маса на леда, δл = 900 kg/m3;

g - земното ускорение, m/s2.

(4) Общият относителен товар върху носещото въже от налягане на вятъра и теглото на незаледените кабели се определя с формулата:

[IMG NAME =

а при заледени кабели:

[IMG NAME =

 

Раздел IV

Кабели и носещи въжета за ВКЛ

Чл. 714. (1) Въздушните кабелни линии се изпълняват с многожични фазови проводници от алуминий или сплавите му с изолация и екран.

(2) Всяка фаза се изпълнява с отделен кабел.

(3) Най-малкото сечение на тоководещото жило на кабел за фаза е 50 mm2.

Чл. 715. (1) Носещото въже на ВКЛ за 20 kV е стоманено, многожично, с изолация, която не задържа влага и не се обледява.

(2) Най-малкото сечение на носещото въже е 50 mm2.

(3) Физико-механичните характеристики на носещото въже се определят от производителя.

(4) За оразмеряване на ВКЛ за 20 kV по механични показатели, ако няма указания от производителя, за физико-механични характеристики на носещи въжета се приемат:

1. напрежение на скъсване σр = 1300 МРа;

2. модул на линейна деформация Е = 160 000 МРа;

3. температурен коефициент на линейно разширение

                 1

                   ----

α =11.10-6 °C

Чл. 716. (1) Кабелите за трите фази се прикрепват към носещото въже и се бандажират към него с бандажи от немагнитен материал.

(2) Конструкцията, материалът и разстоянията между бандажите се определят от производителя на ВКЛ.

Чл. 717. Носещото въже се оразмерява по механични показатели при изчислителните условия:

а) максимално натоварване по чл. 709, ал. 2;

б) минимална температура по чл. 709, ал. 1, т. 2;

в) средногодишна температура по чл. 709, ал. 1, т. 3.

Чл. 718. (1) Коефициентът на сигурност на носещото въже (отношението на разрушаващата сила към действителната изчислителна сила) е най-малко 3.

(2) Не се разрешава надвишаване на допустимото напрежение на опън с повече от 5 % в по-високата точка на окачване на стоманеното носещо въже.

Чл. 719. Въздушните кабелни линии за 20 kV не се защитават от вибрации на носещото въже.

Раздел V

Разполагане на кабели от ВКЛ и разстояния между тях

Чл. 720. (1) Кабелите и носещите въжета на ВКЛ при една линия на стълб се окачват на конзоли към носещи стълбове и към колоната или на конзола към опъвателни стълбове.

(2) При две и повече кабелни линии на стълб кабелите се окачват хоризонтално или вертикално.

(3) Най-малкото разстояние между кабелите на хоризонтално разположени ВКЛ се определя по чл. 575 в режим на асинхронно люлеене.

(4) Най-малкото допустимо светло разстояние от изолираните кабели под напрежение до заземени части от стълба е 0,07 m.

(5) Най-малкото допустимо вертикално разстояние между точките на окачване на носещите въжета на разположените една над друга ВКЛ е 1 m.

Чл. 721. Допуска се на една стълбовна линия разполагането на две ВКЛ с еднакви или различни номинални напрежения при условията:

1. въздушната кабелна линия с напрежение 20 kV и ВКЛ с напрежение 1000 V - ако последната е оразмерена по механични показатели за изчислителните условия за по-високото напрежение;

2. въздушната кабелна линия с по-високото напрежение е разположена над ВКЛ с по-ниското напрежение или хоризонтално от двете страни на стълба;

3. потенциалът на неутралата и индуктираното напрежение на ВКЛ в участъците с общо окачване на стълбовете са в границите, посочени в чл. 583, ал. 4 и 5.

Раздел VI

Изолация

Чл. 722. Изолацията на фазите кабели на ВКЛ се изпълнява от ретикулиран полиетилен и осигурява изолационното ниво между кабелите на отделните фази и спрямо заземените части на стълбовете и носещите въжета.

Раздел VII

Арматура

Чл. 723. (1) Окачването на сноп кабели върху стълб се изпълнява чрез носещото въже на ВКЛ посредством носещи (окачващи) и опъвателни (анкерни) клеми.

(2) Носещите клеми се изпълняват с контролно приплъзване, позволяващо приплъзване на изолираното носещо въже в случай на механичен удар по кабелите от външни причинители.

Чл. 724. (1) Съединенията, отклоненията и краищата на кабелите се изпълняват по начините, посочени в глава тринадесета, раздел VI.

(2) Тоководещите кабели се съединяват на опъвателни стълбове.

(3) Допуска се по време на експлоатация на ВКЛ при ремонт на прекъснат кабел едно съединяване в междустълбието, като съединителната муфа се закрепва към носещото въже.

(4) Силата на скъсване на съединението в съединяващи и опъвателни клеми на носещото въже е най-малко 90 % от силата на скъсване на въжето.

(5) Електрическото съпротивление на съединение на тоководещи кабели е не по-голямо от съпротивлението на кабел с дължина, равна на муфата.

Чл. 725. Коефициентът на механична якост (отношението на разрушаващата сила към действителната изчислителна сила) на носещи и опъвателни клеми е най-малко:

1. за изчислителния режим по чл. 709, ал. 2 - 2,5;

2. за изчислителния режим по чл. 709, ал. 1, т. 3 - 4,0;

3. за аварийния режим по чл. 555 - 1,7.

Раздел VIII

Защита от пренапрежения. Заземяване

Чл. 726. На ВКЛ се заземяват:

1. металните стълбове;

2. всички стоманобетонни стълбове в населените места;

3. носещото въже при опъвателните и крайните стълбове;

4. екраните на кабелите в кабелните накрайници и съединителните муфи.

Чл. 727. (1) Изпълнението на заземявянето за ВКЛ е съгласно чл. 602, 603, 604 и 605.

(2) Най-голямото преходно съпротивление на заземителите на стълбовете е посочено в табл. 41.

Чл. 728. (1) За ВКЛ се използват стълбове от видовете: носещи, опъвателни, ъглови, крайни и специални. Върху стълбовете се окачват един или повече снопове кабели (кабелни линии).

(2) Опъвателните стълбове са с твърда или еластична, нормална или облекчена конструкция.

(3) Ъгловите или крайните стълбове се изпълняват с твърда конструкция.

(4) Ъгловите стълбове са опъвателни с нормална или облекчена конструкция или носещи.

(5) Прилагането на различните конструкции опъвателни и ъглови стълбове е съгласно чл. 608.

Чл. 729. (1) Стълбовете се оразмеряват за натоварвания в нормален, авариен и монтажен режим на ВКЛ.

(2) В нормален режим на работа стълбовете се оразмеряват по условията на чл. 610, ал. 2 и чл. 611, в които "проводници и мълниезащитни въжета" се отъждествяват с "носещо въже на кабелите".

(3) В авариен режим носещите стълбове на ВКЛ се оразмеряват при условията:

1. скъсано едно носещо въже независимо от броя на ВКЛ върху стълба, което по място създава най-голям огъващ или най-голям усукващ момент в стълба;

2. вертикални сили, изчислени при средногодишна температура, без лед, без вятър;

3. хоризонтална сила на опън (Тав) от скъсано носещо въже с приети условни стойности в зависимост от конструкцията на стълба:

а) за стоманени стълбове Тав = 0,5Тmax;

б) за стоманобетонни стълбове Тав = 0,3Тmax;

в) за стълбове от гъвкави материали Тав = 0,25Тmax,

където Тmax е най-голяматасила на опън на носещото въже измежду ВКЛ, монтирани на стълба.

(4) В авариен режим опъващите, ъгловите и крайните стълбове се оразмеряват при едно скъсано носещо въже, независимо от броя на ВКЛ върху стълба, което предизвиква на мястото на скъсване най-голям огъващ или усукващ момент за опъвателните и ъгловите стълбове, а за крайните стълбове здравите носещи въжета на местата на окачване създават най-голям огъващ или усукващ момент в стълба при условията:

1. вертикалната сила е изчислена при средногодишна температура на въздуха, без лед, без вятър;

2. хоризонталната сила от скъсаното носещо въже е максималната сила на опън откъм страната на опъвателното поле със запазена цялост на носещото въже.

(5) Стълбовете от опъвателен вид се проверяват на монтажен режим с монтирани едностранно на стълба една ВКЛ независимо от броя им, за температура на въздуха - 10 °С, скорост на вятъра 10 m/s, без лед.

(6) За целите на монтажа при необходимост се предвиждат временни усилвания на стълбовете с обтяжки, подпори и други средства.

Чл. 730. Конструкциите на всички стълбове се проектират с възможности за лесно и безопасно качване върху тях на обслужващия персонал и ремонтни работи под напрежение (чл. 618, ал. 2, 3, 4, 5, 6).

Чл. 731. На стоманобетонните стълбове се маркират видът на стълба и видът на ВКЛ, за която са предназначени.

Чл. 732. Използването на дървени стълбове за ВКЛ се разрешава по изключение при спазване на чл. 537, ал.2 и ако стълбовете са в изпълнение по чл. 620.

Раздел X

Преминаване на ВКЛ през ненаселени места

Чл. 733. (1) Вертикалното разстояние от снопа кабели до земята или пресичаните съоръжения се определя в режим на максимална температура на въздуха без лед и вятър, без отчитане на нагряването на носещото въже от протичащия през кабелите електрически ток.

(2) Най-малкото разстояние от сноп кабели на ВКЛ за 20 kV до земята при максимален провес на носещото въже е:

1. при нормален терен, през който не преминават превозни средства и механизация - 4 m;

2. при недостъпни за хора места - 3 m;

3. при преминаване над разрешени зони за движение на превозни средства и механизация - 6 m;

4. в зони, в които през зимния период се придвижват хора (скиори, ски писти и др.) над най-високата снежна покривка - 3 m.

Чл. 734. Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от кабелите на ВКЛ при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е 2 m.

Чл. 735. (1) В гори, паркове, защитени територии, зелени площи и др. при прокарване на ВКЛ се правят просеки с ширина, достатъчна за монтажа на снопа кабели и носещи въжета.

(2) След монтажа на ВКЛ дърветата и отделните клони се отсичат двустранно само около снопа кабели така, че при максималното налягане на вятъра върху кабела разстоянието между отклонението му и най-близките клони или дървета е най-малко 2 m.

(3) В овощни градини ВКЛ преминава над дърветата на разстояние най-малко 2 m.

Раздел XI

Пресичане на водни пространства от ВКЛ

Чл. 736. (1) Пресичането на големи водни пространства, като езера, язовири, заливи и др., както и плавателни реки с ВКЛ не се разрешава по технико-икономически съображения. За тези пресичания се проектират ВЛ.

(2) За преминавания на ВКЛ над неплавателни реки, дерета и др. се прилагат чл. 627 и 630.

Раздел XII

Преминаване на ВКЛ през населени места

Чл. 737. (1) За преминаване на ВКЛ в населени места се отчитат разпоредбите по чл. 632, 636, 696.

(2) За ВКЛ с напрежение до 20 kV се разрешава преминаване само над промишлени сгради с негорими покриви и външни съоръжения , които не са пожаро- и взривоопасни.

(3) Металните покриви и съоръжения, над които преминават ВКЛ, се заземяват.

(4) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние от снопа кабели на ВКЛ с напрежение до 20 kV при най-голямото им отклонение от налягане на вятъра до най-близките части на сгради и съоръжения е 0,5 m.

(5) Не се допуска окачването на ВКЛ с напрежение над 1000 V към фасади на сгради, с изключение на входовете в ЗРУ и ТП.

(6) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние между временна ВКЛ и строителна площадка е равно на височината на най-високия стълб.

(7) Не се допуска преминаването на временна ВКЛ през зоната на действие на кранове, хаспели и др. повдигателни и строителни машини.

Чл. 738. (1) Най-малкото допустимо вертикално разстояние в нормален режим от снопа кабели на ВКЛ при максимален провес на носещото въже до повърхността на земята или пресичаните съоръжения е:

1. за преминаване над улици и в близост до промишлени и селскостопански обекти, където преминават транспортни машини с височина h, включително височината на товара им - h +1 m, но не по-малко от 6 m;

2. за преминаване над незапалителни промишлени сгради и съоръжения - 3 m;

3. за преминаване над пешеходни пътеки - 4 m;

4. за преминаване над улици - до уличното платно в авариен режим, при скъсано носещо въже в съседното на пресечката междустълбие, при средногодишна температура на въздуха без лед и без вятър - 4,5 m.

(2) Максималният провес на носещото въже се определя за два режима:

1. максимална температура на въздуха, без лед, без вятър;

2. температура на въздуха - 5 °С, с лед, без вятър.

Раздел XIII

Взаимни пресичания и сближавания на ВЛ и ВКЛ

Чл. 739. Ъгълът на пресичане на ВЛ с ВКЛ и на ВКЛ с ВКЛ не се ограничава.

Чл. 740. За пресичане и сближаване на ВЛ с ВКЛ се спазват:

1. чл. 640, ал. 2, 3 - пресичаната линия е ВКЛ;

2. вертикалните разстояния между ВЛ и ВКЛ в мястото на пресичане, определени по чл. 645, ал. 1, 2, 4, 7;

3. хоризонталните разстояния между ВЛ и ВКЛ не по-малки от посочените в табл. 49 - отчетени за линията с по-високото напрежение.

Чл. 741. (1) При пресичане на ВКЛ за 20 kV с ВКЛ за същото или по-ниско напрежение вертикалното разстояние между сноповете кабели в мястото на пресичане е най-малко 1 m. Това разстояние се изчислява за провеси на носещите въжета на пресичащите ВКЛ при температура на въздуха + 15 °С, без лед, без вятър.

(2) Най-малкото допустимо хоризонтално разстояние между осите на две самостоятелни ВКЛ е 2 m.

Раздел XIV

Пресичане и сближаване на ВКЛ със съобщителни и сигнални линии

Чл. 742. Въздушните кабелни линии за 20 kV с въздушна или подземна кабелна съобщителна или сигнална линия се пресичат и сближават по указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на ВЛ до 20 kV с въздушна или подземна кабелна съобщителна или сигнална линия по чл.: 647, ал.1 , 2, 3, 4, чл. 648, ал. 2, чл. 654, чл. 655, ал. 1, 2, чл. 656, 658, 659, 660, като ВЛ се отъждествяват с ВКЛ.

Чл. 743. Най-малкото допустимо вертикално разстояние от кабела на ВКЛ за 20 kV до проводниците на пресичаната въздушна съобщителна или сигнална линия е 1 m при максимална температура на въздуха без вятър или при температура на въздуха - 5 °С , с лед и без вятър.

Раздел XV

Пресичане и сближаване на ВКЛ с жп линии

Чл. 744. (1) За пресичане и сближаване на ВКЛ за 20 kV с жп линии се спазват указанията, които се отнасят до пресичане и сближаване на ВЛ за 20 kV с жп линии по чл. 662, 663, 664, 665, като в текстовете на изброените членове ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

(2) Снаждането на носещото въже на ВКЛ в междустълбието на пресичане на жп линия се забранява

Раздел XVI

Пресичане и сближаване на ВКЛ с пътища

Чл. 745. За пресичане и сближаване на ВКЛ за 20 kV с пътища се спазват указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на ВЛ за 20 kV с пътища по чл. 669, 670, чл. 673, ал. 1, 2 и чл. 674, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

Раздел XVII

Пресичане и сближаване на ВКЛ с тролейбусни и трамвайни линии

Чл. 746. (1) За пресичането и сближаването на ВКЛ за 20 kV с тролейбусни и трамвайни линии се спазват указанията, отнасящи се до пресичане и сближаване на съоръженията с ВЛ за 20 kV, посочени в чл. 675, чл. 676, ал. 1, 3 и чл. 679, ал. 1, 2, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

(2) Снаждане на носещо въже в междустълбието на пресичане се забранява.

Раздел XVIII

Преминаване на ВКЛ по мостове

Чл. 747. За преминаването на ВКЛ по мостове се спазват указанията в чл. 680, 681, 682, като ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

Раздел XIX

Преминаване на ВКЛ по язовирни стени и диги

Чл. 748. За преминаване на ВКЛ по язовирни стени и диги се спазва указанието в чл. 683, в който ВЛ се отъждествява с ВКЛ.

Раздел

Пресичания и сближавания на ВКЛ с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти

Чл. 749. (1) За пресичане на ВКЛ с надземни тръбопроводи, въжени линии и транспортни ленти ВКЛ може да премине в подземна, което се доказва с технико-икономически и